Любомир Дацов: 5 реформи на бюджетния процес, които трябва да продължат

Автор: Любомир Дацов, член на Фискалния съвет

През последните шест месеца се случиха две събития, които предполагат съществени промени, както във вътрешното законодателство на страната, така и в институционалната структура за планиране, бюджетен процес, институционален капацитет и т.н. Безспорно, работата на администрацията, свързана с приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. има нужда от адаптация, по-скоро техническа, но промените свързани с новата икономическа рамка, изискват съществено развитие на административния капацитет. Именно той трябва да изпълни със съдържание изготвянето на средносрочните фискално-структурни планове като основен инструмент за съгласуване на фискалните и структурни политики.

Новата архитектура е базирана на средносрочните фискални рамки (MidTerm Fiscal Framework), която е позната на българската бюджетна практика. Страната ни има сравнително дълъг период на ползване на концепцията на тези рамки, макар те да остават предимно гъвкави цели, с които се полагат бюджетни тавани за разходи.

Първата рамка беше изготвена с бюджета за 1999 г. По-късно, в периода 2002 – 2007 г., бяха направени опити за същностно реформиране на системата за планиране. Имаше промяна и в методите за бюджетиране – в опит да се съчетае средносрочен хоризонт с подобряване ефективността на бюджетните разходи, чрез въвеждане на т.нар. програмно бюджетиране.

Със Закона за публичните финанси, който замени приетия през 1996 г. Закон за устройството на държавния бюджет, бяха направени опити за регламентиране процеса на средносрочно бюджетно планиране и промяна на бюджетния процес с въвеждане на програмно бюджетиране, но близо 10 години след въвеждането му, законът продължава да бъде неизпълнен със същностно съдържание и повечето от бюджетните процедури са повърхностни.

По отношение на институционалния капацитет, България загуби скорост след първоначалните опити за изграждане на такъв през периода 2002-2007 г., в областите свързани със стратегическо бюджетиране. Проблемът с административния капацитет на системата е значително предизвикателство, което трябва да бъде адресирано много приоритетно. Факт е, че това в голяма степен е предопределено от политическото търсене и наложените политически практики при съставяне и одобрение на бюджета.

Постигането на структурни промени в бюджетирането изисква реформиране и промяна на процедурите в следните пет области:

Развитие на средносрочните фискални рамки, създаване на капацитет за стратегическо планиране и обвързване със структурните секторни реформи;

Въвеждане на ниво министерство на средносрочни разходни рамки (MidTerm Expenditure Framework), с акцент върху секторен подход като рамка и механизъм за истинско програмно бюджетиране;

Въвеждане на преглед на публичните разходи (Public Expenditure Review) като инструмент за оценка на секторното ниво и отделните програми. Използването му за оценка на ефективността на секторните разходи и отделните програми и механизъм за въвеждане на нови и отпадането на неефективни програми от бюджетния лист;

Същностна промяна на процеса на програмно бюджетиране, отказ от бюджет по икономически елементи и приемане за първостепенните разпоредители на годишен бюджетен финансов закон само във формата на програмно бюджетиране;

Капиталовото бюджетиране, регламентирането му в бюджетния процес, създаване на капацитет за планиране, програмиране, въвеждане на ясни правила и стъпки за управление. Регламентиране на ясен и прозрачен метод на избор на значими и ефективни процеси на базата на добавената стойност на всеки проект.