Случаят "Коцев": гражданите са длъжни да бдят

Хилядите българи, излизащи по площадите заради казуса "Коцев", правят точно онова, което гражданите са длъжни да правят по своята същност - да бдят за правилното прилагане на законите, които да съответстват на правото.

В публичните дискусии продължава да се промушва мантрата, че гражданите нямали правото да коментират работата на съдебната власт, тъй като не били ги разбирали тия юридически сложнотии.

Това е елементарна пропаганда от страна на елементарни (и недобри) хора. Въпросът с гражданите и правото е решен преди столетия.

Ето как изглежда решението:

Гражданите са както автори, така и адресати на правото

Да започнем с нивото на политиката, т.е. на общото благо, организирано в държава.

Още Платон стига до решението, че държавата съществува не за да обслужва силните и богатите, а за да работи за обикновените хора. Аристотел добавя, че държавата - това е съвкупността от обикновените нейни граждани. Сред тях биват избирани онези, които се занимават с общото благо, т.е. благото на всички: митничари, военачалници, полицаи, пощаджии, данъчни и съдии. Обикновени граждани раздават правосъдие на другите обикновени граждани. Лични познавам двама души (един англичанин и един шотландец), които бяха "мирови съдии" (magistrates), т.е. решаваха дребни казуси на място. Единият беше завършил история, другият - философия.

На философско ниво нещата са още по-категорични.

За Платон и Аристотел, родоначалниците на европейската мисъл, основата, на която хората единствено могат да градят успешното си общо живеене (т.е. без да се избиват помежду си), това е нравствеността, оразличаването на доброто от злото и практикуването на доброто. От нравствността произлизат правилата, по които се строи справедливостта в отношенията между хората. Създава се държава, която да поддържа тази справедливост. Как? Като облича в задължителни правила познанието за добро и зло. Това обличане поражда правото. Правото, на свой ред, поражда законите, които го налагат.

Във всяка брънка на тази верига - закони, право, политика, нравственост - гражданите са налични, защото те са както авторите, така и адресатите. А са авторите - тук внимавайте - тъй като те може и да нямат конкретни юридически познания, но разполагат с най-важното знание: за това, кое е добро и кое е зло и как тези двете изглеждат в отношенията между хората.

Гражданите следят за справедливостта

Това за древните гърци е даденост и дори не се обсъжда твърде подробно. Впоследствие тази даденост потъва в йерархичните отношения и бъркотията на Средновековието. След неговия край темата е най-ясно формулирана от английския философ Джон Лок в края на 17-и век. Той извежда принципа на "естествената справедливост" (natural justice), която гласи горе-долу следното: там, където има общество, всеки човек, дори още да не живее в условията на държава, знае що е добро и зло, справедливо и несправедливо, честно и нечестно, допустимо и недопустимо. Всички знаят, че не е добре човек да убива, да краде, да лъже, да мами, да не си плаща дълговете и пр. Това знание предхожда както държавата, така и юридическото образование.

Ще рече: гражданите знаят, бидейки граждани, най-важното нещо, основата на всяка юридическа постройка - принципите на нравствеността. А щом знаят най-важното нещо, те имат безусловното право да съдят за всичко надолу по веригата. Те имат правото (и задължението) да формулират отговори по въпроси като: Идеята за справедливост, налична в държавата, съответства ли на правилата на нравствеността? Принципите на правото съответстват ли на идеята за справедливост? Наличните закони съответстват ли на принципите на правото?

Гражданите контролират начина, по който функционира властта

И накрая - наличните съдилища прилагат ли правилно наличните закони? Или ги нарушават? Или ги ползват като фокусници, за да стигнат до предварително зададен изход? Или просто "опраскват" хора по списък?

Хилядите българи, излизащи по площадите заради казуса "Коцев", правят точно онова, което гражданите са длъжни да правят по своята същност: да бдят за правилното прилагане на закони, които да съответстват на правото, което да съответства на справедливостта, която да съответства на нравствеността. Те не се месят в "сложни юридически материи". Те упражняват пряк контрол върху конституционността, т.е. върху начина, по който е структурирана и функционира властта в държавата, която те са създали и чиито господари са именно те.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.