Бродещият призрак на предсрочните избори

Материал от Поглед.инфо

Коментар на д-р Анко Иванов

В последната десетдневка на Юли месец се проведоха две внушителни по телевизионен образ мероприятия на БСП – Националното съвещание за обсъждане на „Проект визия за България“ и националния събор на Бузлуджа. В телевизионното общество и телевизионната епоха, в която живеем, тези мероприятия бяха в центъра на вниманието на стотици хиляди хора. Те бяха проектирани и проведени за да се повиши вниманието към БСП, да се преодолеят критиките, че БСП няма, не предлага съществена алтернатива на ГЕРБ, че нейното влияние се свива, критиките вътре в партията срещу Нинова са неоснователни. Създадена бе атмосфера на емоционално силни слова на Нинова (на фона на безличните представяния на отделните направления на визията), показност на визията за България, масова подкрепа на партията и на лидерката. И две седмици по-късно Очите, Бенчо, Узун, Гешев и Арнаудова чрез целенасочена анти-БСП медийна политика почти изтриха всичко положително от тези две мероприятия.

Редица граждани, обаче, продължават разумно да се вглеждат във Визията. Голяма част от грамотните български избиратели трудно могат да бъдат подведени от силните емоционални, кратки, критични към ГЕРБ и Шайката слова, послания за следване опита на Вишеградската четворка, отричане на джендър идеологията и т.н. В политиката са много важни телевизионните образи. Но само те не стигат за действена политика. Избраният подход да се внушава, че Визията не е алтернатива на политиката на ГЕРБ, а своеобразна платформа (концепция и т.н.) за промяна на обществото, а е начало на обществен разговор и обществен договор за бъдещето на България. Това предложение за Обществен договор в обществото не звучи особено убедително. Кой ли от Изпълнителното бюро на БСП е прочел Жан-Жак Русо и е наясно в съвременни условия как се проектира този Обществен договор? Като чета състава на Изпълнително бюро на БСП, то ми се струва, че само един е наясно с Обществения договор и произведенията на Жан-Жак Русо. А как ли в едно общество, разделено по признака богатство на две дълбоко и силно разграничени части – малка част много богати и огромна част много бедни, ще се постигне обществен договор и то за сметка на кого и на какво? И в същото време, когато говорим за Обществен договор, без тази идея да е обсъдена от Висшия орган на БСП между конгресите (Националният съвет), няколко ръководни дейци доста самодейно и самонадеяно се обявяват да искат от името на БСП предсрочни избори. Кой ръководи партията, някаква тричленка или Националния съвет на БСП? А има ли той решение за предсрочни избори? А има ли партията реална готовност за предсрочни избори?

Предсрочните избори като възможност

Колкото и да не им се вярва на социолозите и политолозите от предаването „Референдум“ на БНТ, предсрочните парламентарни избори са напълно възможни. А дали те съзнателно не баламосваха зрители? Предсрочните избори винаги са израз на политическа и/или икономическа и социална криза в обществото.Четири са основните ситуации, водещи до свикване на предсрочни избори.

Първата ситуация е, когато кризата е настъпила, в обществото има огромно недоверие към управляващите и на практика те повече не могат успешно да управляват, а само седят на властовите постове, трупат стаж и в повечето случаи авоари, както е сега в Трето правителство на Борисов. Такава е ситуацията днес в България.

Втората ситуация е, когато провеждането на парламентарни избори е тактически прийом за избягване на очаквана политическа криза, съхраняване на властта за следващ по-продължителен период. Този подход бе избиран два пъти от Борисов, този подход бе избран и от Ердоган в Турция и т.н.

Третата ситуация е, когато управляващата партия е с много силни позиции и очаква след извънредни избори да разшири още повече своето парламентарно представителство и на практика много силно да намали влиянието и силите на своя политически опонент. Такава бе целта на Тереза Мей за последните парламентарни избори във Великобритания.

Четвъртата ситуация е наличие на много силен външен натиск, организиран пряко от представители на чужди държави и/или чрез опозиционни партии, НПО, соросови институции и пари, чрез които се провежда т.нар. „нежна революция“ или за по-ясно – омайданване (правителството на Орешарски). Четвъртият подход бе избиран многократно в бившите социалистически и арабски страни, включително и свалянето на правителството на Жан Виденов, свалянето на правителствата в Украйна, Тунис, Египет и т.н. Сега в България той е невъзможен, защото тя се управлява, по израза на Байърли, от „нашият човек“. В България в настоящия момент реално е възможно развитието на първите две ситуации и подходи.

Политическата ситуация в момента в страната не кореспондира с бодрата и успокояваща Борисово-Цветаново-патриотарска медийна представа за успешност и сигурност на управлението. В българското общество има натрупано огромно недоволство от политическия елит, от водещите политически партии и в крайна сметка, от провежданата през последните десетилетия неолиберална унищожителна за страната мутроолигархическа (с примеси на местен феодализъм по хасковски, кърджалийски, варненски, благоевградски, пловдивски и др.) политика, водеща до огромно неравенство, бедност, отродяване от българското, прекомерно висока емиграция, предимно на младо население.

Политическото напрежение и политическата ситуация

в момента е в две външни форми. Първата форма е латентната, скритата, която не се проявява на повърхността, но в недрата клокочи вулкана на народното недоволство. Има редица индикации за огромното напрежение в обществото, малки прояви, които показват, че зад уж спокойната повърхност на „бляскавите“ успехи на герберастите има огромно недоволство. Например, освиркването на Цветанов в НДК на концерт, освиркването на Караянчева на Шипка и т.н. Има вътрешно напрежение между ГЕРБ и патриотарите и вътре в самата ГЕРБ по оста Борисов-Цветанов. Тази латентна форма добре личи от социологическите изследвания, които показват почти непрекъснато, макар и с по-малки стойности на увеличаване на недоверието към управляващите и техните ръководни лица.

В момента в българското общество няма значима протестна обществена енергия. Но тя е акумулирана в недрата и може много бързо, дори от елементарен повод, да се прояви и то стихийно. Особено след засилване на наглостта в действията на срасналите се:

а) структури на ГЕРБ и ДПС с местни далавераджии (местна феодализация);

б) полиция, прокуратура и управляващи, действащи като бухалка срещу

другомислещите;

в) държавни институции и олигархически групировки, източващи огромни

финансови средства чрез обществените поръчки;

г) високото равнище на зависимост на общинската и националната

администрация от волята на ГЕРБ, а в смесените райони и на ДПС, особено чрез

назначаване и уволняване от националните и общински структури.

В препълнената чаша на общественото недоволство и напрежение остава да се добави последната капка. И кризата ще избухне внезапно. Главният въпрос е има ли кой да оглави народното недоволство?

Втората форма на политическото напрежение е външната, видимата, проявяваща се в протести. За разлика от други страни, в България политическите партии и профсъюзите не могат да увлекат хората в масови протестни прояви за защита на по-общи интереси. Грантовите протестъри преди няколко години обезвериха и убиха желанието на българите за протести. Сега има предимно отделни сравнително немасови протестни прояви. Протестират предимно хора, организирани от бизнеса или от браншови организации и много рядко има спонтанни протести. Протестиращите защитават само своите тесни интереси и дума не обелват за общия национален интерес, за излизане на страната от блатото на бедността, мизерията, неравенството, престъпността, корупцията и в крайна сметка – от безнадеждността. Но наближава политическия момент, когато отделните протести могат да се слеят в общ протест. Дано това стане по-скоро, то ще помогне да се преструктурира държавната власт и създаде възможности за реализация на нови по справедливи и социално ориентирани политики.

Сега формално някакво подобие на политическа борба се води в Народното събрание и ограничено в телевизионни и други формати. Видимо на повърхността има яростна опозиционна позиция от страна на БСП, но независимо от това социологическите изследвания показват, че по същество БСП не разширява своето електорално влияние. Критиката на Нинова от екраните на ГЕРБ и на Борисов, критиката към патриотарите не носи дивидент на лявото. В същото време ГЕРБ губи, макар и бавно и в по-малки мащаби, част от електоралното си влияние. Електоралните резултати с манипулацията на резултатите от местните избори не дават силно влияние върху политическите нагласи на мнозинството хора в страната. ГЕРБ и присъдружните му патриотарски партии губят влияние и все повече са нехаресвани. Все по-малко вероятна става възможността за четвърти път, след СДС, НДСВ и ГЕРБ, българският народ отново да бъде измамен с пореден политически популистки проект.

Главната причина за патовата политическа ситуация в България е липсата на реално предлагана друга политика, която в значима степен да дава отговор на обществените потребности от спасение на България и решаване на главните проблеми с демографската катастрофа, бедността, мизерните доходи, крайно мизерните пенсии, масовата ежедневна битова и бизнес престъпност. В България няма предлагане на избирателите на истинска лява радикална политика. Визията, предложена от направление „Публични политики и анализи“ на БСП дава видимост за силни идеи за промяна в отделни направления. Но тя не дава идея за радикални промени в обществото, а само в три, и то частично, обществени сфери като здравеопазване, образование и държавно управление. Има много думи, много разсъждения, но ги няма две главни неща. Първото е реализация чрез Визията на основните социалистически ценности. В Декларацията на ПЕС от 24.11.21011 г. те са ясно посочени: „Свободата, равенството, солидарността са нашите основни ценности …, а демокрацията е необходимо условие за пълното им проявление“. Как ще постигнем икономическа свобода, ще намалим експлоатацията на работещите? Как ще защитим труда и особено производителния труд на наетите лица? За какво равенство се борим, само за политическо (един гражданин – един глас) или за преодоляване на икономическото и социалното неравенство? Второто е как ще намалим бедността без да променим данъците на богатите, включително корпоративния данък, данъка върху наследството и т.н. Предвижданото само намаляване на ДДС за отделни стоки и услуги не решава проблема. Главното неравенство е продукт на бандитското преразпределението на новото произведено национално богатство, на идиотското съотношение между преки и косвени данъци

Омърсена е и възможността за политически коалиции преди и след избори. Многократните участия на ДПС в коалиции със СДС, НДСВ, БСП и сегашната им скрита коалиция с ГЕРБ, както и коалицията на АБВ с ГЕРБ, напълно дискредитираха каквито и да са коалиции. Снижаващите се резултати на ГЕРБ на парламентарните избори и буксуването на резултатите на БСП от 40 до 80 места в Народното събрание предопределят патовата ситуация и лавирането на ДПС с неговите обръчи от фирми, прераснали в единствен гигантски обръч.

Предсрочните парламентарни избори и БСП

Предсрочните парламентарни избори са напълно реална възможност през зимата или пролетта на следващата година. Няма друга политическа сила и партия освен БСП, която да поведе хората. Но това може да стане само при няколко условия.

Първото условие е предлагане на кратка и ясна програма за управление (не на обществен договор за столетия), в която да са предвидени разбираеми и понятни за милионите граждани на България цели и стратегии към какво се стреми и за какво се бори БСП. Сега на БСП и трябват не само и не толкова бляскави телевизионни изяви, а предимно радикална, кратка, ясна и лесно разбираема политическа програма за лява социална пазарна икономика, за високи доходи на населението и чрез тях намаляване на емиграцията и подобряване на демографската ситуация, с нови идеи и предложения за радикални промени.

Второто условие е промяна в ръководните органи на партията, тяхното изчистване от (макар и малкото в сравнение с ГЕРБ и ДПС) милионери, от местни феодали, крупни и средни далавераджии, от хора в крайно напреднала възраст (над 75 г.). Никога и никъде в историята богатите не са защитавали и не защитават интересите на бедните. Те могат само да купуват политици, които да лобират, отстояват и защитават техните лични печалбарски интереси. Промяната може и трябва да стане още в ранната есен чрез провеждане на пълен цикъл извънредни отчети и избори и Конгрес, който да промени уставните изисквания и правила за избор на ръководни органи и да избере нов Национален съвет в по-малък и по-работещ състав, премахване на т.нар. делегирано представителство на регионални „велможи“ (партийни феодали като тези в Бургас и Варна) в Националния съвет, както и избор без постигане на над половината гласове.

Третото условие е разширяване на демокрацията чрез по-широко и конкретно допитване до членовете и симпатизантите, по-голяма чуваемост за интересите и потребностите на членовете и симпатизантите на партията, прекратяване на практика няколко души от парламентарната група да налагат на Националния съвет и дори на цялата партия определени политически и организационни решения.

Четвъртото условие е коренна промяна в отношенията с другите партии, обществени организации и движения, прекратяване на съвместните обучения и мероприятия с ГЕРБ. Необходим е нов подход към коалициите. Трябва да се прекрати практиката на включване в листите на неработещи в тях лица (напр. Тома Томов), на т.нар. гражданска квота, инициативни местни комитети, маскиращи включването на местни феодали в листите и ръководните органи на общинските структури, на десни хора в лявата листа като Мартин Захариев (свързан с Моника Станишева). Сегашното ръководство на БСП (Нинова, Стойнев, Данаилов, Гаджева и Добрев) много бягат от думата и същността на лявото и лявата социалистическа политика. Поради това и премахнаха от името на коалицията „Лява България“ и остана само „БСП за България“. Може би следва да се помисли за ново име на коалицията. Сегашното творение на Нинова („Коалиция за България“) я представя пред обществото като някаква друга алтернативна патриотарска коалиция, подобна на Обединените патриоти. Може би името да се промени от „Коалиция за България“ на „Коалиция за лява социална България“. Нали така пише и в конституцията – „социална държава“, а не като днешната мутроолигархическа държава!

Петото условие е избистрянето на позицията за коалиционните партньори преди и след изборите. Преди изборите не трябва да има никакви коалиции, както и никакви намерения за коалиции след избори с ГЕРБ и ДПС. През 2005 г., десетина дни преди парламентарните избори, по БТВ Румен Петков обяви, че БСП ще прави коалиция след изборите с ДПС и в резултат на това „Атака“ влезе в парламента, а БСП не можа да спечели спечелените като обществени нагласи избори. Всяка подобна коалиция с ГЕРБ или ДПС, или дори само намек за коалиция с тях, ще откаже мнозина избиратели от гласуване за БСП. Ще сработи формираната в обществото мантра – „все тия некадърници ли ще управляват България“. Или „какво като гласувам за БСП, като ще получа ГЕРБ и/или ДПС“. Да си спомним забележителната мисъл на Айнщайн: „не може да се надяваме да решим проблемите (на обществото – б.м.) с онези, които ги създават“. Можем само да добавим – и с онези, които са лице, символ на тези проблеми. Мутроолигархизмът в България е създаден от ДПС и ГЕРБ. С тях ли се надяваме да решим проблемите, които мутролигархизмът създаде и създава? Трябва да се проучи и използва опита в Португалия. Крайно несъстоятелна е тезата (развивана от няколко члена на Изпълнителното бюро на БСП), че партньор на БСП „може да е всяка партия, която би изпълнявала нашата програма“. Това е нонсенс, невъзможно нито преди, нито след избори. По подобен начин след Девети септември се самозакриха редица политически партии, които се обявиха, че ще работят за програмата на НС на ОФ. Някои (под диригентската палка на Овчаров) упорито се опитват да внушават, че няма друга алтернатива, освен коалиция с ГЕРБ. А това ще бъде краят на БСП, но и на ГЕРБ.

Август е мъртъв за политиците месец. Но за отговорните политици това е време за размисъл, избистряне на стратегия и тактика за следващия политически сезон. Стига те да притежават необходимият интелектуален потенциал и способност вярно да преценят политическата ситуация. Дано ръководствата на БСП се вслушат най-после в множеството мнения на членовете на собствената си партия, на нейните симпатизанти, а не само да се готвят за пъчене и ерчене от телевизионните екрани.