Точно преди век Османската империя губи Първата световна война. Но битката за турската нация продължава. Швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" посвещава обширна статия на събитията отпреди 100 години.
През октомври 1918 година, на прага на окончателното военно поражение на Османската империя в Първата световна война, Мехмед Талат паша подава оставка като Велик везир и малко по-късно е изведен от Истанбул с германска подводница. На ключовите събития отпреди точно 100 години е посветена обширна статия на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг”. Предлагаме Ви няколко откъса от анализа на историка Ханс-Лукас Кизер, който на места сме разширили с други източници.
В края на Първата световна война Османската империя е разтърсвана от военни поражения, корупция и тежки проблеми поради недостига на храна. Но опортюнистичните елити и спекулантите, забогатели от войната, до последно вярват в собствената си победоносна пропаганда. През 1918 година на власт е Великият везир, роденият в Кърджали Мехмед Талат паша, който омаловажава териториалните загуби в арабската част на империята и непрекъснато подчертава придобивките в Кавказ и „победата над вътрешния враг" - арменците. Пропагандата в Истанбул дори твърди, че Русия е колабирала главно в резултат от успеха на Османската империя при защитата на Босфора. И едва когато започват гладните бунтове, а германските съюзници претърпяват поражение на Западния фронт, в края на лятото на 1918 година Мехмед Талат паша е принуден да осъзнае реалностите.
"Ние сме градинарите, народът е градината"
След окончателното поражение на Османската империя във войната и подписаното в Мудрос примирие, в Истанбул царят объркване, потиснатост, но и готовност за обновление. Талат паша, Енвер паша и още неколцина лидери на военновременния режим емигрират от страната, за да избегнат съдебните процеси: още през 1915 Антантата е оповестила, че ще ги съди заради „престъпления срещу човечеството“. В периода 1918-1919 година младотурците започват интензивно да изграждат своя турско-националистическа и ислямска мрежа на цялата територия от Европа до Афганистан. Мустафа Кемал паша (Ататюрк) и неговите сподвижници се стремят към национална и социална революция, която да надгради митичната конструкция за величието на нацията и на империята и да прекрои обществото според етно-религиозни критерии. „Ние сме градинарите, народът е градината“ гласи една строфа от Зия Гьокалп, духовния баща на модерния турски национализъм. Именно възгледите на Гьокалп формират идеите на Ататюрк за нацията, макар кемализмът временно да изтиква ислямските корени на заден план.
По време на Балканската и Междусъюзническата война през 1913 година авторитарният еднопартиен режим на Тримата паши (Талат, Енвер и Джемал) повежда страната към една епоха на крайностите. Държавническите решения формално се взимат на колективен принцип, но от 1917 година нататък, след избирането му за Велик везир (министър-председател), Талат на практика установява диктаторски режим. Султанът-халиф, който номинално е предводител на Османската империя и на всички мюсюлмани, след Младотурската революция през 1908 изпада в ролята на най-обикновена представителна фигура. В началото на своето управление през 1917 година Талат обещава, че ще въведе ред и законност и сериозно ще модернизира правосъдието, образователното дело, календара, турския език и правата на жените. По онова време почти цялата преса в Германия хвали Талат като енергичен държавник и лидер на една „нова Турция“, която вече няма нищо общо с „болния човек край Босфора".
След като през ноември 1918 година емигрира в Берлин, Талат се обгражда както със свои близки сътрудници от истанбулските времена, така и с арабски панислямисти, с представители на германската десница и дори болшевики като Карл Радек. Независимо от дълбоките си идеологически различия, левите и десните „революционери“ намират общ език в борбата срещу „диктата“ на Парижката мирна конференция. През 1920 година Москва влиза в съюз с кемалистите и обръща гръб на арменците, които дотогава са нейни другари в рамките на Интернационала. През 1921 година арменец-атентатор застрелва Талат в Берлин, а редица германски политици отдават почит на убития като „велик държавник и верен приятел".
Германските реваншисти харесват Талат, защото в негово лице виждат един безкомпромисен националист. И наистина: още през 1913 година Талат залага на широко мащабни военни действия както в страната, така и извън границите ѝ, а през 1914 година вижда една евентуална общоевропейска война като шанс да обвърже своя режим с някоя от великите сили. Още три месеца преди официалното влизане на страната във войната Зия Гьокалп пропагандира тоталния джихад. Тогавашното убеждение е, че един съюз с Германия във войната ще помогне на режима в Турция да осъществи както вътрешните си, така и имперските си външнополитически цели. Провалят се обаче както първият поход в Кавказ през януари 1915 година, така и опитите отново да бъдат превзети Египет и Македония. По план се развива обаче „вътрешната война" срещу критичните към режима прослойки с християнска или османска ориентация. Тази война започва като отмъщение заради поражението в Балканската война и през първата половина на 1914 година води до прокуждането на повече от 200 000 християни от Тракия и района на Измир. А по време на Първата световна война достига кулминацията си в масовото избиване на арменци и асирийски християни и разграбването на имуществата им, както и в настъплението срещу понтийските гърци по Черноморското крайбрежие.
Казусът "Армения"
В началото на 1918 година новооснованата кавказка република Армения се оказва пречка за екзпанзионистичните планове на младотурците в Кавказ. Турското ръководство се опасява, че Армения може да се превърне в преден пост на западните държави и че след войната може да предяви териториални претенции и да настоява за завръщането на оцелелите арменци по родните им места. Настъплението, което турците започват, е спряно от арменците с последни сили малко пред Ереван. По-късно, през 1920 година, вече в съюз с Москва Турция успява да завладее Западна Армения, докато Червената армия окупира Източна Армения. В Анкара, новата столица на Турция, тъкмо по онова време възниква и политическият възглед, че твърденията за геноцид срещу арменците всъщност са империалистически опит да бъде оклеветена Турция и да се подкопае териториалното ѝ единство. И до днес официална Турция реагира остро на всеки опит да бъде осъдено масовото избиване на арменци в Османската империя.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 12345
13:28 16.10.2018
3 mul
13:49 16.10.2018
4 Щайнер
15:06 16.10.2018
5 Щайнер
15:09 16.10.2018
6 Али Бабата
Коментиран от #7, #8, #14
15:24 16.10.2018
7 Е как бре
До коментар #6 от "Али Бабата":
Всичките които си изброил не са ли били изклани преди това по време на 500 годишното робство?15:54 16.10.2018
8 Дай пример за
До коментар #6 от "Али Бабата":
Зачертан гръцки арменски или български топонимКоментиран от #11
15:57 16.10.2018
9 Хасан
Коментиран от #13
15:59 16.10.2018
10 Хасан
Коментиран от #12
16:03 16.10.2018
11 Али Бабата
До коментар #8 от "Дай пример за":
Деркос-Дурусу, Епиват-Селим паша, Горно Кадиево-Кадъкьой, Керациново-Бозташ, Койнери-Аличо пехливан, Коево-Кузулу,Колиби-Хамзабей, Корията-Корукьой,Крушево-Ахметлер, Лозенград - Къркларели, Малък Самоков-Демиркьой,Свети Стефан-Бейендик...17:33 16.10.2018
12 Салам Алеко
До коментар #10 от "Хасан":
Знаеш ли кви примери ще ти дам на тебе?17:52 16.10.2018
13 Али Бабата
До коментар #9 от "Хасан":
Османското робство, е периодът от края на 14 век, а антиосманските въстания на българския народ са от началото на XV век (т.е.след 3-4 десетилетия)___Няма да ти мине номера с въпросът за " Кажи ми някакъв национален герой ,борещ за освобождение между 15 и 18 век"Националните герои са въстаналите!
Коментиран от #21
18:00 16.10.2018
14 факти
До коментар #6 от "Али Бабата":
Казваш изклали доста арменци, гърци, българи?Ами тия българи дето още живеят в Истанбул, дето ги даваха по БТВ като откриваха желязната църква?
Ами арменците които живеят в Истанбул, и на островите в Истанбул, които са едни от най - богатите жители на мегаполиса.
Ами ГРЪЦКИЯ квартал в Истанбул, където още живеят гърци?
Та въпроса ми към вас е - тия българи, арменци, гърци що не са ги изколили или прогонили от Турция?
И още един много важен въпрос, надявам се,че си гледал Капитан Петко войвода, на всеки един анонс преди да почне епизода, Николай Хайтов говореше 5-10 минути като даваше факти, та беше казал, че след освобождението българи и турци живеят заедно мирно и тихо . И защо ли?
Ако турците колеха и бесеха по време на робството за щяло и нещяло, защо след него българите не им го върнаха, а живееха и мирно и тихо, та чак и доста турци оставят да живеят в България?
Интересни въпроси нали?
Хубаво е хората с IQ над 120 да се замислят, тези под тази граница , няма смисъл да ми отговарят, не че са прости, а просто не ме разбират.
Коментиран от #15
18:56 16.10.2018
15 Али Бабата
До коментар #14 от "факти":
1.Турската държава не признава българско( и други) малцинства.Конституцията на Турция не признава съществуването и самоопределението на етнически малцинства в държавата, а определя всички турски граждани като турци. Всички турски граждани по националност са турци.Записано им е в Конституцията: "Всеки турски гражданин е турчин".Следователно за национални малцинства и дума не може да става.__А на българите-християни е отнето дори правото да носят български фамилии. Окончанията „-ов“, „-ев“, „-ски“ и „-ин“ с забранени. Що се отнася до българите-мюсюлмани, за Турция те са турци и точка.__2.В България няма турци, има българо-мюсюлмани, това че, имат свободата и се самоопределят като турци, не значи, че са! Продажното правителство на Васил Радославов (от Либералната партия), в Народното събрание през 1914 година връща турско-арабските имена на 200 000 българи мохамедани от Родопите (т. е. на почти цялото население в региона), доброволно приели българските имена и преминали в християнската вяра по време на Балканската война през 1912 година - първото самородно възрожденско движение в свободна България, но, за съжаление, неуспешно завършило.
Коментиран от #17, #18, #19
21:58 16.10.2018
16 gost
не говорете глупости !!!!!!
чети повече.
22:42 16.10.2018
17 Факти
До коментар #15 от "Али Бабата":
Ок. Историята се пише от победителите. Но е факт, че в момента в Турция живеят българи, арменци, гърци, евреи и други етноси, заселили се през 18, 19 век. Друг факт, в България има много цигани, които се определят като турци, но има и турско малцинство, останало след разпада на Османската империя. Има и помаци, които се определят като помаци, не като българи, не и като турци, те казват - ние сме помаци. Но отклонихме темата. Фактите са си факти. В днешна Турция живеят доста етноси 5-6-7 поколение.00:20 17.10.2018
18 Пешо
До коментар #15 от "Али Бабата":
Браво! Напълно солидарен съм с написаните от теб коментари.11:53 17.10.2018
19 JOAKM
До коментар #15 от "Али Бабата":
Boynite zakoni postavet po vreme na voyna grad ili selo se ptrdade zapazva vsiçkite si prava samo 10% ot godişnata mu peçalba e danak ...za razlika ot BILGARSKİTE ZAKONİ 60% E DANIK, DANAKIT ZA TSIRKVATA E KAKVOTO DOKOPA...ZATOVA HORATA 500 GODİNİ MNOGO NE SE BUNTUVAHA...DEDO İVAN zapoçna buntovete, mejdo drugoto v Ldogorieto i dobrajata oşte ot 4 vek zapoçvat zaselvaneto na Türkski narodi,HUNİ, KUMANİ, TATARİ...İ TİYA OT PRABILGARİTE KOİTO NE SE POKRISTİHA (BOGOMİLİ İ PAVLİKENİ) SA TURTSİTE NA BALKANİTE. başibozuka ne e Turska organizatsiya te sa maroderi ot vsiçki natsiyi bkluçitelno i Bılgari "momçeta na plaçkata"...Vtorara BILGARSKA DIRJAVA NA ASEN, PETAR İ Kaloyan E KUMANSKO TATARSKA İLİ kakto viye kazvate TURSKA DIRJAVA NO İ NEYA YA RAZDEKİHTE NA 3 GOLEMİ +7 PODIRJAVİÇKİ...ŞİŞMAN -MİŞMAN..DOBROTİTSA....SMES OT SIŞTİ BRATSKİ NARODİ RAZDELENİ OT DVE RELİGİYİ...İ EDİN RUSKİ AGRESOR...Osmanskite arhivi sa nay bogatite v sveta nat 80 milyona stranitsi kolko GOLEMİ BULGARO-TRAKİYSKİ İSTORİTSİ İMA V ""İSTAMBUL....V Turtsiya broyat na Ermentsite e nad 3,7 miliona ...v REMENİYA SA 1,4 MİLYONAКоментиран от #22
14:48 17.10.2018
20 Турция вън от Европа
18:20 17.10.2018
21 Хасан
До коментар #13 от "Али Бабата":
Разбира се всяка власт ще потушава безредици и хаос,но по време на Османската империя няма отношение като към индианците в Америка,аборигени,африканци..няма роби ,,вериги...има само едно управление,владичествоКоментиран от #23, #25
19:43 17.10.2018
22 Али Бабата
До коментар #19 от "JOAKM":
С поробването от Османлиите България загубва държавността си, и я откъсна 5 века от Европа и от европейските процеси, които до голяма степен я лишиха от европейските стимули на развитие – тя пропусна трите велики движения : на Възраждането (Ренесанса), Просвещението и Реформацията, да не говорим за Великата промишлена революция. 500 години България беше извън Европа и в нея живееше азиатски етнос.__А Башибозук е название за вид нередовна войска в Османската империя. Набирали са се от представители на мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания.Империята осигурява на башибозуците оръжие, без да дава заплата и башибозукът се издържа от грабеж и убийства. Т.е. колкото повече убийства,толкова повече грабеж. Башибозукът е творение на Османската империя, нали така! Така че, това не оневинява никого за извършените зверства, защото командите идват от едно и също място.00:01 18.10.2018
23 Али Бабата
До коментар #21 от "Хасан":
В самите ЗАКОНИ на Османската империя РОБСТВОТО е описано, узаконено и облагано с данъци.Ето как не е имало турско робство:https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_the_Ottoman_Empire , "Slavery in the Ottoman Empire", това е английската версия на Уикипедия, писана от английски автори . Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
00:03 18.10.2018
24 Този коментар е премахнат от модератор.
25 Али Бабата
До коментар #21 от "Хасан":
В самите ЗАКОНИ на Османската империя РОБСТВОТО е описано, узаконено и облагано с данъци. https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_the_Ottoman_Empire , "Slavery in the Ottoman Empire", това е английската версия на Уикипедия, писана от английски автори . Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.09:41 18.10.2018