Ако Москва не спре войната в Донбас, ще го направи НАТО

На 21 януари се навършват четири години от т. нар. „Минск-2”. На този ден през 2015 г. министрите на външните работи на Русия, Германия, Франция и Украйна спешно се събраха в Берлин, за да спрат гражданската война в източната част на Украйна. Същевременно бяха приети основните принципи на документа, наричан по-късно „Мински споразумения”. Документът беше окончателно договорен в Минск на 11-12 февруари.

Защо не успяха да спрат войната нито през 2014 г., нито през 2015 г., въпреки че имаше възможности за това, се чудят в Центъра за анализ и разрешаване на конфликти в Университета „Джордж Мейсън” в САЩ. Интернет изданието Divergent Options на този център публикува статия, посветена на поредната годишнина от Минските споразумения.

Авторът на публикацията Сара Мартин в статията си „Оценката на провала на „Минск-2” в Украйна и успехът на прекратяването на огъня през 2008 г. в Грузия” се опитва да бъде възможно най-обективна.

„Лесно е да се намери сравнение между текущата война в Донбас в Украйна и войната през август 2008 г. в Грузия. Но въпреки сходствата им, едната завърши за по-малко от месец, а другата продължава вече пета година без никакъв намек за приключване в близко бъдеще”, пише Divergent Options.

В настоящия конфликт в Украйна участват двама основни играчи: централното правителство на Киев и самопровъзгласените републики. Москва предоставя хуманитарна помощ на ДНР и ЛНР, а доброволци от Русия също се бият на страната на републиките. Киев се подкрепя от Съединените щати, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз. Тази подкрепа е предимно от политически характер, както и от обучение на военни специалисти, продажбата на определени видове оръжия, но наскоро САЩ премина към открити доставки на смъртоносни оръжия, се казва в онлайн-изданието.

Киев се стреми да запази вътрешната цялост на държавата и политическата независимост от Русия. ДНР и ЛНР не търсят независимост, а обединение с Руската федерация, тъй като те се считат за етнолингвистично малцинство с по-тесни връзки с Русия, отколкото с останалата част от населението на Украйна. Западните партньори искат да запазят международния ред и да гарантират правото на Украйна на самоопределение. Русия обаче се притеснява от всякакви опити за „демократични реформи”, които тя счита за западна конспирация, подчертава Сара Мартин.

През годините бяха направени два големи опита за прекратяване на този конфликт: споразуменията от Минск от септември 2014 г. и споразуменията от Минск през февруари 2015 г.

През 2015 г. представителите на републиките обсъдиха възможността за реинтеграция с Киев. А сегашният президент на Украйна Петро Порошенко говори за прекратяване на конфликта и постигане на мир. Обаче и „Минск-1”, и „Минск-2” се оказват мъртвородени проекти.

Като припомня войната от август 2008 г., Мартин отбелязва, че основните участници са грузинското правителство в Тбилиси и бунтовническите групи в Южна Осетия и Абхазия, които са две етнически малцинства в Грузия и искат независимост от Тбилиси от 90-те години насам. Други заинтересовани страни са Русия, Съединените щати и по-широкия западен съюз. В същото време мисията на Европейския съвет за установяване на фактите посочи Грузия като субект, отговорен за започването на войната с обстрел с тежка артилерия на град Цхинвали. Русия открито използва войските си, твърдейки, че защитават миротворците и южните осетинци, които са руски граждани.

Преди войната през август, Грузия щеше да се присъедини към ЕС и НАТО, но Русия приема такива стъпки за неприемливи. Съединените щати и колективният Запад, напротив, силно насърчаваха такова желание. В този случай Грузия, започвайки войната, подцени интереса на Москва към Южна Осетия и надцени готовността на Запада да се намеси, сигурен е експертът.

Сара Мартин вярва, че конфликтите в Донбас и Грузия имат общи причини: и в двата случая има етнолингвистични противоречия и геополитически интереси на САЩ и Русия. Освен това намесата на Москва в двата конфликта не надхвърля намесата на Вашингтон.

Въпреки сходствата обаче, едната война приключи бързо, а другата продължава без най-малък намек за деескалация в близко бъдеще. В случая с Грузия има бързина и решителност от страна на Русия, която сложи край на конфликта.

В случая с Украйна, Москва не се решава да използва сила. Цената на тази нерешителност е десет хиляди човешки живота. Кремъл се надява тогава, че милицията на непризнатите републики в Донбас ще може да се справи с проблема, а след това времето изтече, твърди авторът на Divergent Options.

Самата Украйна не е в състояние да сложи край на продължителната война, тя просто няма сила за това. Ако Русия не иска да се намеси, тогава само силите на НАТО ще могат да спрат войната, казва Сара Мартин.

Краят на военните действия няма да означава край на конфликта в Донбас. Прекратяването на обстрела и разминирането обаче означава, че хората ще могат да се завърнат у дома, а мъртвите да могат да бъдат правилно оплаквани. Примирието не е последната стъпка, а само първата. Пътят към мира в Донбас е дълъг път, но не може да започне без тази първа стъпка, заключава Divergent Options.

Превод: В.Сергеев