Как войната в Украйна разби ядреното табу

През 2009 г. Барак Обама получи Нобелова награда за мир, отчасти заради призивите си за появата на "свят без ядрени оръжия". Още по онова време надеждите на бившия американски президент изглеждаха илюзорни, когато нововъзникващите или ревизионистки сили вместо това инвестираха в надпреварата за атома. Петнадесет години по-късно, след като договорите за разоръжаване са остарели и някои страни опасно плъзгат ядрени оръжия в тяхната тактическа форма от концепцията за възпиране към концепцията за употреба, тези пацифистки мечти изглежда са останали в едни отминали времена. Това пише в статия за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Това несъмнено е една от най-опасните последици от войната в Украйна за международния стратегически ред. Като редовно размахва атомната заплаха, Владимир Путин до голяма степен допринесе за изчезването на ядреното табу. От февруари 2022 г. "агресивната неприкосновеност" му позволи да разчита на руския ядрен капацитет, за да извърши голямата си офанзива в Украйна. Манипулирайки страха от ядрена ескалация, Кремъл успя да ограничи военната подкрепа на западните страни за Украйна, да забрани прякото им участие в конфликта и да изплаши част от населението им, обзето от "умора и изкушение да се откажат" в името на фалшивата сигурност.

Тривиализирането на ядрените оръжия от Кремъл всъщност започна през 2014 г., когато Кремъл използва заплахата от ядрен огън, за да защити анексирането на Крим. Оттогава тя се размахва всеки път, когато Русия изпитва затруднения на място или иска да отблъсне Запада. На 27 февруари 2022 г., руското ядрено устройство е поставено в режим на готовност. През април същата година, за да се опита да попречи на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. През март 2023 г. с разполагането на тактически ядрени ракети в Беларус. През февруари 2024 г., за да направи невъзможно евентуалното разполагане на войски на НАТО в Украйна. Съвсем наскоро, в контекста на възможни преговори с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, Русия отново внесе ядрена реторика във войната, като изстреля балистична ракета със среден обсег. Путин също така разшири условията, които биха могли да оправдаят използването на ядрени оръжия, като преразгледа своята ядрена доктрина.

Словесните ескалации на Путин

Априори всичко предполага, че ядрените заплахи от страна на руските власти са по същество политическо изнудване. Владимир Путин не би имал интерес да предприеме действия чрез извършване на тактическа ядрена атака, което би означавало края на неговия режим. Вербалните ескалации от страна на руските лидери и пропагандисти никога не са били придружени от подозрителни движения на ядрени оръжия на земята. Ядрената позиция на Русия, следена отблизо от западните служби, не се е променила. Китай също продължава да играе модерираща роля, като редовно предупреждава Москва, че ядрената енергия представлява абсолютна червена линия за него.

Но освен факта, че не можем напълно да изключим крайни действия от страна на господаря на Кремъл, ако един ден бъде притиснат в ъгъла, банализирането на все по-свободния дискурс за ядрената енергия, повтарящата се заплаха от разработване на оръжия за употреба, вече са променили международната стратегическа среда. Авторитарните сили биха могли, имитирайки действията на Русия в Украйна, да се опитат да променят, за ревизионистични цели, устойчивото на ядрени оръжия политическо или териториално статукво, да прекратят конфликта при изгодни условия или да наложат на демокрациите нови свършени факти. "Без ядрени оръжия Русия вече щеше да бъде изгонена от Украйна от НАТО. По целия свят всички го разбраха", казва френски офицер.

След нахлуването на Саддам Хюсеин в Ирак през 2003 г. и намесата срещу Либия на Кадафи през 2011 г., войната в Украйна представлява нов тласък за подновяване на глобалното разпространение на ядрени оръжия. Тези три страни, при различни условия, бяха атакувани, след като се отказаха от ядрената си програма. Мнозина по света са си научили урока. Особено Иран. След провала на дипломатическите решения, предприети от международната общност, Техеран даде силен тласък на военната си програма и днес се превърна в прагова страна. Тя може още по-лесно и бързо да попадне в клуба на ядрените държави, тъй като Русия, която преди си сътрудничеше със Запада за ограничаване на неговата програма, сега си сътрудничи с Техеран в замяна на ценна военна помощ във войната му в Украйна. Перспективата за ядрен Иран представлява екзистенциална заплаха за Израел, тъй като след Ислямската революция през 1979 г. служители на режима обещаха да "изтрият Израел от картата".

Глобална ядрена опасност

За да избегне война между Израел и Иран, Джо Байдън поиска от Бенямин Нетаняху да щади ядрените съоръжения в отговор на масираните ракетни атаки срещу еврейската държава. Ако се вярва на американския новинарски сайт Axios, цитиращ двама израелски служители, Израел все пак унищожи оборудването, необходимо за разработването на иранското ядрено взривно устройство в края на октомври. Но оттогава Ислямската република, която използва международния стратегически екологичен хаос, за да развие ядрената си програма, обяви пускането в експлоатация на "нови усъвършенствани центрофуги".

Появата на ядрен (шиитски) Иран ще тласне сунитските сили в региона - Саудитска Арабия, Турция и Египет - също да се впуснат в атомното приключение. Но ядрената опасност идва и от Северна Корея, която изпрати 10 000 войници в подкрепа на войната на Путин в Украйна и чието поведение спрямо южната част на полуострова става все по-войнствено.

"Демократично разпространение"

Откакто първият мандат на Доналд Тръмп подхрани съмненията относно надеждността на защитата на американския чадър, азиатските съюзници на САЩ също се колебаят дали да се впуснат в ядрената надпревара. Според скорошно проучване 70% от южнокорейците биха предпочели този вариант. Изкушението съществува и в Япония. В Европа вече можем да го измерим и в Полша, където, изправено пред разполагането на нови оръжия в Калининград и Беларус, правителството казва, че е готово да разположи ядрени оръжия на своя територия, ако НАТО реши отново да укрепи източния си фланг.

Но "демократичното разпространение" сега достига и Украйна. През 1994 г. младата независима Украйна се съгласи да се откаже от ядрените си оръжия срещу защита от страните, подписали Будапещенския меморандум, които трябваше да гарантират нейната сигурност и териториална цялост: Русия, САЩ, Обединеното кралство, към които по-късно се присъединиха Китай и Франция. През 2014 г. и след това през 2022 г. войните, започнати от Русия срещу Украйна и пасивността на международната общност разкриха безсмислието на гаранциите от Будапеща. Оттогава в Украйна има горчиви гласове, които осъждат решението от 1994 г. "Или Украйна разработва ядрени оръжия и ще бъде защитавана от тях, или Украйна трябва да се върне в НАТО. Защото днес страните от НАТО не са във война...", каза Владимир Зеленски на 17 октомври. Единственият вариант, който никога не е обмислян от украинците, е този за капитулация и подчинение на руската власт.

"Ако говорим за прекратяване на войната и гаранции за сигурност, трябва да сме логични. Двустранните споразумения няма да са достатъчни, за да гарантират сигурността на Украйна. Има само три решения. Първото и най-добро би било покана за НАТО, но САЩ и Германия са против. Второто би било изоставяне на Киев, което би било катастрофално както за Украйна, така и за Европа. Третото е развитие на украинската ядрена програма", обяснява дипломат. Разбира се, мнозина смятат, че украинците не биха имали средствата, поне без помощта на съюзнически държави; и че подобен избор би имал прекомерна политическа, икономическа и военна цена, защото би застрашил подкрепата на западните партньори на Украйна. Но други припомнят, че Франция е помогнала на Израел да придобие ядрено оръжие през 50-те години на миналия век, за да допринесе за сигурността на еврейската държава и да обслужва собствената си военна програма. "Можем ли да желаем свят, в който се размножават само държави-главорези? Или можем да приемем принципа на демократичното разпространение? Именно защото не реагирахме навреме, сме обречени на такъв избор", продължава дипломатическият източник.

След първата ядрена епоха, тази, която продължи от 1945 г. до края на Студената война; след втората ядрена епоха, съпътстваща периода на разведряване и разоръжаване след разпадането на СССР; третата ядрена ера носи риск множество участници да се включат в неконтролираното разпространение на ядрени оръжия в Източна Европа, но също и в Азия и Близкия изток.