Истината за нахлуването на САЩ в Панама през 1989 година

Лошо знаем световната история. Така си е. Ще разкажа историята с държавата Панама, която се случи през 1989 година. Отново само факти, без емоции. Американското нахлуване в Панама започна на 20 декември 1989 г., а сраженията приключиха пет дни по-късно. Официалната причина: възстановяването на демокрацията и защитата на живота на 35 хиляди американски граждани, живеещи в Панама.

Събитията, довели до нахлуването

1. Панамският канал е най-важният икономически и военен път, контролиран от САЩ. През септември 1977 г. президентът на Панама Торихос и президентът на Съединените щати Джими Картър (според изискванията на международната общност) подписаха споразумение, на което на 31 декември 1999 г. Съединените щати трябваше да прехвърлят контрола на Панамския канал към правителството на Панама.

2. В средата на 80-те години правителството на САЩ започна да оказва натиск върху Панама, за да се откаже от това споразумение. Правителството на Панама категорично отказа да преразгледа условията на това споразумение и отношенията между двете страни започнаха да се влошават.

3. През февруари 1988 г. Министерството на правосъдието на САЩ обвини командира на въоръжените сили на Панама, Мануел Нориега, в трафик на наркотици и редица други престъпления. Министерството обаче предложи да оттегли това обвинение, ако генералът напусне поста си и ще допринесе за преразглеждането на споразумението за бъдещата собственост на Панамския канал. Нориега отказа.

4. През април 1988 г. Съединените щати увеличиха военния контингент, който контролира Панамския канал с 1300 военнослужещи, за да гарантират безопасността на гражданите и интересите на Съединените щати.

5. През април 1989 г. президентът на Съединените щати реши да наложи икономически санкции на Панама. През май 1989 г. Съединените щати изпратиха още 2 000 войници в Панама, „за да се гарантира безопасността на гражданите на САЩ”.

6. През октомври 1989 г. група панамски офицери с подкрепата на Съединените щати направиха опит за въоръжен преврат, за да отстранят Нориега. Лидерите на заговорниците са били офицери, които са преминали военно обучение в САЩ. Държавният преврат се провали. САЩ осъдиха властите на Панама, че не желаят да слязат по демократичен път.

7. През ноември 1989 г. президентът на Панама Родригес се срещна на пресконференция със съветски журналисти. Той каза, че трудната социална и икономическа ситуация в Панама е причинена от враждебната политика на правителството на САЩ и заяви, че Панама планира да разшири връзките си със страните по света (включително СССР), за да намали уязвимостта на Панама поради зависимостта на страната от една от големите сили. На следващия ден след речта, 11 ноември 1989 г., Съединените щати обявиха началото на евакуацията на всички членове на семействата на американските военни в Панама (7700 души) и започнаха изтеглянето.

Военна операция „Правилното дело”

Нахлуването започва около 1 след полунощ на 20 декември 1989 г., първи започват да работят саботьорите, а в два сутринта американската тактическа авиация удря цели в Панама, Колон, Рио Ато и Давид. Основните точки на съпротива са атакувани едновременно. Веднага след избухването на военните действия, държавната телевизия на Панама е завзета и спряна да излъчва и един час по-късно започва да излъчва образа на емблемата на Министерството на отбраната на САЩ и изискването народът на Панама да не нападат граждани и собственост на Съединените щати. В същото време специалните части на САЩ се опитва да улови президента на Панама Ф. Родригес и членовете на правителството на Панама, но президентът успява да избяга. 111 американски транспортни самолети започват да разтоварват американски войници. До края на 20 декември 1989 г. ( за един ден) частите на САЩ основно изпълниха задачите си.

На 22 декември 1989 г. американският полковник Майк Снел заяви пред репортери, че 50 килограма кокаин са намерени в крепостта на Мануел Нориега във Форт Амадор. По-късно, през януари 1990 г., след прегледа, е установено, че опаковките съдържат брашно за приготвяне на хляб. Но по същество нищо не се промени. Локалната съпротива продължава още няколко дни, последните битки се състоят на 25 декември сутринта. Американското командване се страхува от разгръщането на партизанска борба, но това не се случи.

В Панама за първи път е тествана нова система за взаимодействие на апарата на психологическите операции с гражданските и военните медии. За тази цел е създаден специално подбран и инструктиран контингент от журналисти и фоторепортери, който към началото на военните действия е прехвърлен в съответните съоръжения. Разработена от специалисти по психологическа манипулация, информацията е предоставена на жителите на САЩ и на световната общност чрез контролирани медии строго от определен ъгъл. В допълнение, техниките на „психологическа война” са използвани, за да накарат панамските военни да спрат да се бият и да се предадат.

В резултат на тази инвазия, правителството на Панама е свалено. Новият президент на Панама, Гилермо Ендар, пристига в страната с американските войски и полага клетва на президент на Панама в американска военна база.

Международната реакция на инвазията

След началото на инвазията 15 държави-членки на Съвета за сигурност на ООН гласуват за осъждане на американското нахлуване в Панама, но Съединените щати, Великобритания и Франция използваха правото на вето, за да блокират резолюцията. - Организацията на американските държави осъди американското нашествие в Панама и поиска изтеглянето на американските войски от територията и. За приемането на резолюцията гласуват 20 държави, срещу - 1 (САЩ). - ЕИО приема резолюция, в която изразява загриженост относно действията на Съединените щати.

Последици от инвазията

Мануел Нориега прекарва няколко дни в посолството на Ватикана, което е заобиколено от американски войници. За да принудят Нориега да напусне посолството, американците инсталират мощни звукови колонки по периметъра на посолството, през които пускат силно рок музика, която се излъчва денонощно - в резултат ситуацията в посолството става непоносима. 3 януари 1990 г., той се предава, арестуван е и откаран в Маями. Осъден е от американски съд на 40 години затвор за насърчаване на тероризма. Освен това той е осъден от съда на новото правителство на Панама на 20 години затвор за „политически убийства”. Все още изтърпява присъда в един от затворите на Панама.

Новият президент на Панама Гилермо Ендар Галимани незабавно стартира кампания за борба с паметта на президента Торихос, който се застъпва за национализацията на зоната на Панамския канал. Още през първите три месеца след инвазията са публикувани нови училищни учебници, в които властването на Торихос и Нориега е определено като „21-годишна военна диктатура”. Международното летище Панама и общественият стадион, по-рано кръстени на Торихос, също бяха преименувани. На 10 февруари 1990 г. Гилермо Ендар Галимани обявява разпускането на въоръжените сили на Панама. За безполезност. Официалната причина е: „защо трябва да храним армията си, ако американците ни защитават?” Панамският канал остава под контрола на САЩ „без ограничения във времето” и безплатно.

Нашествието в Панама е първото в историята на американските намеси, при което теоретично оправдание, което правителството на САЩ използва, са лозунгите за „възстановяване на демокрацията” и „запазване на демокрацията”.

Превод: В. Сергеев