Как Ким Чен-ун устрои горчиво поражение за Тръмп

Срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун в Ханой приключи преждевременно и без резултат. Но липсата на напредък в изваждането ядрените оръжия от Северна Корея не е изненадващо, защото самата задача по принцип е невъзможна. Какво очакваше Тръмп при организирането на втора среща с Ким?

Понякога в световната политика се случва, че се обсъжда проблем, който по принцип няма решение, но самият процес и страничните ефекти са важни. Такъв е случаят с така наречения корейски проблем. Това е въпросът за притежаването от КНДР на ядрени оръжия и балистични ракети и желанието на САЩ да постигнат разоръжаване от Пхенян.

Доналд Тръмп говори от две години за това как ще реши корейския проблем. И ако през първата година той се съсредоточи повече върху принудителния натиск, през последните месеци акцентът беше поставен върху мирното убеждаеване на лидера на Северна Корея чрез лична дипломация.

Първата среща на високо равнище „Тръмп-Ким” се проведе в Сингапур миналия юни и завърши с подписването на декларация, в която президентът на САЩ „"обеща да предостави гаранции за сигурността на КНДР”, а председателят Ким „потвърди категоричното си и непоколебимо задължение за пълно ядрено разоръжаване на Корейския полуостров.”

Оттогава корейците са демонтирали базата си за изстрелване на балистични ракети и не са провеждали никакви изпитания нито на ракети, нито на атомни оръжия. Щатите отложиха ученията в Южна Корея. Но бруталните санкции, които съществуват срещу КНДР, не са отслабени нито на йота. Това означава, че КНДР не е получила нищо - Тръмп иска да продаде на по-висока цена, дори не вдигането, а облекчаването на санкциите. Затова и втората среща на Тръмп и Ким привлече голямо внимание по целия свят и нейните участници изразиха намерението си да постигнат споразумение. За какво по-точно?

„Ким Чен-ун и аз ще положим големи усилия, за да постигнем споразумение за ядреното разоръжаване, а след това и за превръщането на Северна Корея в мощна икономическа сила, искаме да постигнем нещо значително”, заяви Тръмп. „Сигурен съм, че този път ще можем да постигнем резултат, който ще бъде приветстван от всички нации. От моя страна ще направя всичко за това”, заяви Ким.

Всичко това може да се преведе по следния начин: можем да се договорим за следващата стъпка в посока на недостижим резултат, който ще изглежда като успех в очите на американците, корейците и на останалия свят. Каква би могла да бъде тази стъпка?

Частично вдигане на санкциите в замяна на разглобяването на следващия ядрен изпитателен пункт, потвърждение на пълното прекратяване на войната от 1953 г. (завършила само с примирие), откриване на представителства на двете страни във Вашингтон и Пхенян (няма дипломатически отношения между Северна Корея и Съединените щати и не се говори за тяхното създаване).

Но след по-малко от един ден, след провеждане на две срещи, двамата лидери се резделиха, като отмениха както церемонията по подписването на декларацията, така и съвместната вечеря.

„Бих могъл да подпиша някакво споразумение, но тогава ще кажете: „Вижте, каква лоша сделка”. Понякога просто трябва да си тръгнете”, заяви Тръмп на пресконференция, преди да замине за Съединените щати. „Искаха да отменят всички санкции, не можем да го направим. Те искаха да направят отстъпки в някои райони, но не и в тези, в които искахме ... Ким предложи да разглоби ядрената площадка в Йонбьон, но искахме по-мащабна програма за ядрено разоръжаване, която да включва прекратяване на тайното производство на обогатен уран. Ние не сме готови да свалим санкциите в замяна на това. Ние ще продължим да работим и ще видим какво ще стане. В края на краищата смятам, че ще постигнем това, но този път решихме, че трябва да станем от масата за преговори”, заяви американският президент.

Какво се случи? Ясно е, че Ким иска САЩ да премахнат повечето от санкциите и в отговор е готов да предприеме стъпки за демонтиране на редица други обекти на ядрена ракетна програма, включително тестовата площадка „Йонбьон”. Но Ким нямаше да говори за отказа от обогатяване на уран, още по-малко за отказа от самото ядрено оръжие или ракети.

Отказът да се обогатява уран е последната отстъпка, която Пхенян може да направи. Чисто теоретично, възможно е само на етапа, в който всички санкции бъдат премахнати, сключен е мирен договор, получават се гаранции за сигурността на КНДР от други големи сили (т.е. Русия и КНР), а американските войски се изтеглят от Южна Корея. Това в момента е едно много далечно и напълно неясно бъдеще. В същото време отказът на КНДР от атомните оръжия и техните средства за доставка е абсолютно невъзможен - поне докато САЩ останат свръхсила и разполагат с военни бази в Япония и Тихоокеанския регион като цяло. На какво тогава разчита Тръмп? И какво иска Ким?

Това е просто. На Ким му е изгодна дори неуспешна среща с Тръмп. Защото във всеки случай тя омекотява американския натиск върху КНДР: ако по-рано Тръмп демонизира Ким, заплашваше го, сега го нарича приятел. На жителите на КНДР кадрите с президента на Съединените щати, които ухажва техния лидер, демонстрират растежа на престижа по света, както лично на Ким, така и на тяхната страна.

Разбира се, Ким наистина иска да отслаби санкциите, които поставиха КНДР в трудна, но не критична ситуация - но за да ги облекчи, той ще предприеме само стъпки, които няма да застрашат ядрения щит на страната му. Не е било възможно да се „размени“ тестовата площадка в Йонбьон за санкциите? Е, нищо, КНДР е преживявала още по-трудни времена.

На Тръмп Северна Корея е необходима по две причини. За да окаже натиск върху Китай и да докаже на американците, че знае как да решава сложни световни проблеми, да спасява САЩ от външни заплахи. Но КНДР никога не е заплашвала САЩ? Няма значение - погледнете данните от проучванията на американците, за които тя периодично излизаше на върха сред онези страни, които представляват заплаха за Съединените щати. Ето защо, Тръмп непрекъснато подчертава, че ако не беше той, тогава Съединените щати щяха да се бият с КНДР – гледайте го какъв е умел преговарящ.

Сега западните медии са пълни със заглавия за „катастрофалната” среща на високо равнищше за Тръмп. Но това не е така. След разговорите с Ким, президентът на САЩ правилно изчисли, че ако бе подписал документ, който не съдържа сериозни отстъпки от КНДР, родната преса щеше да го изяде за слабостта. Тръмп реши, че е по-добре да излезе от срещата без писмени споразумения, отколкото да бъде атакуван.

„Това е горчиво поражение за Тръмп, който се обяви за ковач на сделки. Първо, ядрено разоръжаване, после мирен договор и накрая Нобелова награда за мир. Така Доналд Тръмп си представяше преговорите с Ким Чен-ун. Сега той се препъна, точно както предшествениците му, над които той се присмива, се препъваха, пише Spiegel.

Да, той твърди, че е номиниран за Нобелова награда - но почти никога не е вярвал, че Ким може да бъде убеден да се откаже от ядрените си оръжия. Тръмп се интересува от процеса на „разоръжаване“ и съпътстващия го ПР, който му помага да постигне конкретни цели - укрепване на политическата му тежест, създаване на имидж на успешен президент в САЩ и преизбиране през 2020 година. И не преследването на недостижим резултат, а именно отказа на КНДР от ядрени оръжия.

Освен това, Тръмп отлично знае, че Ким не застрашава Съединените щати по никакъв начин - и целият „корейски проблем” е измислен от началото до края. Не от Тръмп, а от неговите предшественици. Започва се с Труман, който се бие с Ким Ир Сен и се завършва с Клинтън, Буш-старши и Обама, които оказват натиск върху Северна Корея и по този начин само я принуждават да разработи ядрени оръжия. От които Ким Чен-ун абсолютно правилно не мисли да се отказва - и рано или късно той ще дочака официалното признаване на ядрения статут на страната му от световната общност. Това е единственото възможно решение на „корейския проблем”.

Превод: В. Сергеев

Източник: Поглед.инфо