Задкулисието и папското милосърдие

Ако има по-католици от папата, те трябва да са в България. Една групичка православни нашенци изглеждаха безумно ощастливени от посещението на папа Франческо. То не бяха венцехваления, ласкателства и екзалтации. Още малко, щяха да почнат да се кръстят по католически, наопаки, само да му се харесат.

Каква беше тази работа?

Та тука идва константинополския патриарх, за Трети март дойде и руският патриарх Кирил, който при това направи едно необикновено признание за ролята на българското православие и българската цивилизация и ефектът бе несравнимо по-слаб.

Какво стана?

Оказа се, че посещението бе знак за възбуждане на реваншизма сред оцелелите привърженици на разкола в БПЦ. Намериха повод пак да закрещят срещу църквата. Папа Франческо, човек мъдър, разбра мигновено казаното от Патриарх Неофит - с вярата компромиси няма и не може да има. Точка. Подострена групичка от разни синковци и лелички обаче се нахвърли върху Светия синод. Взеха да атакуват елементарно, глуповато, шумно. Не можело канонът да е над гражданите, викаше шефката на кабинета на премиера.

Чиновничка, натоварена да прережда папки, нареждаше къде да се подреди хилядолетния канон. Реформа трябва в църквата, реформа, викаха соросоидите и предателите с надежда, че ще успеят най-после да забият клин в Православната църква - последната крепост на българския народ.

Наистина, след като беше разбита икономиката ни, разрушена армията, унищожено разузнаването, след като историята ни се подменя, моралът и самочувствието ни като народ пропадат неудържимо, след като разпродават държавата като резервни части, след като разбиват обществото с мизерия и безпътица, народът и обществото останаха да се крепят на три стълба - семейството, земята и църквата. Два от тях вече се клатят. Земята я изкупуват чужденци, семейството го разбиват с джендърщини, поквара и новоеничарски практики.

Единствена Църквата устоява на атаките, но ето, и тя се оказва на прицел на враговете на държавата. Чуждите слуги не могат да ѝ простят позицията срещу Истанбулската конвенция, срещу мигрантското нашествие, срещу покварата, гей парадите и новоеничарската стратегия за детето. Българинът, дори да не вярва в Бога, пак ще намери пристан в Църквата, ако вярва в България. Затова и искат да я разрушат. Как ? Йезуитски, по техен, соросоиден, глобалистичен и либерален модел - с реформи.

Думата реформи изглеждаше примамлива преди 30-ина години. Днес тя звучи зловещо. Всичко, което се реформира, отива към кланицата, за унищожение. Реформираха образованието и 20-ина % от младите българи са неграмотни.

Реформираха армията и тя няма хеликоптер, годен да носи знамето. Реформираха селското стопанство и ядем зеле от Египет, чесън от Китай и картофи от Франция.

Реформираха енергетиката и токът поскъпна 10 пъти, реформираха здравеопазването и то потъна в разруха.

Реформират моралните ни устои, като ни натрапват хомосексуализма, педофилията и покварата. Кой от реформираните сектори не е затънал ?

Сега пищят да реформират, т.е. да смачкат и църквата, да отровят православието и да унищожат хилядолетната опора, която ни е спасила през 5-вековното турско робство. Затова всеки крясък в тази посока, всеки външен опит за намеса в църковните дела е удар срещу устоите ни и срещу бъдещето ни като народ и трябва да намери решителен отпор.
Подривната дейност срещу църквата може да се окаже само един от ефектите на посещението на папата. Има още нещо, което е също твърде опасно и плашещо. То също е свързано с бъдещето ни като народ и държава.

Докато беше тук папата ни призова да отворим сърцата си за мигрантите. В богатия на метафори и двусмислия език на католическата църква това може да означава да отворим границите си за тях.

Защо, мигрантският натиск е нулев, твърди властта. Може днес да е нулев, но това не значи, че и утре ще бъде такъв. И тук се сещам за една подробност от сложната международна конструкция, която може да има за нас катастрофални последици.

Става дума за влошаващите се отношения между Съединените щати и Иран. В отговор на санкциите Техеран обяви, че може да се види принуден да престане да се грижи за трите милиона афганистански бежанци, които се намират на негова територия. С други думи - да ги изгони.

Накъде - през Турция към Европа, разбира се. Три милиона!
Европа не може да не знае за този сценарии. Затова се опитва да поддържа добри отношения с Иран. Затова и ни окуражава да строим лагерите за мигранти в Южна България.

Папата може би е искал да ни предупреди какво ни чака. Неслучайно след него тук кацна и Сам Браунбенк, специален американски пратеник, който дойде да насърчава религиозната толерантност и междурелигиозния диалог.

С кого - с пущуните ли?

Защо сега?

В такива визити няма нищо случайно.