Турция анексира съседни страни с огън и меч

През последните два месеца Турция провежда мащабни офанзиви едновременно в Сирия и Ирак, в които има много прилики и се характеризират основно с два подхода на турските военни. Първо, извършва се прочистване на местното население, като в Сирия се заселват семейства на съюзнически ислямистки милиции и бежанци, а в Ирак се създава обезлюден пояс под предлог лишаване на отрядите на Кюрдската работническа партия от тилови райони. Т.е., извършва се едно анексиране на територии от Сирия и Ирак, в противоречие с всякакви международни норми. Второ, и в двете страни се обстрелва цивилното население, което дава жертви, включително жени и деца, бомбардират се села на хриситяни и йезиди и дори бежански лагери, опожарява се селскостопанската реколта и се обрича на глад населението и бежанците. И за всичко това, международната общност мълчи. Тя е готова да налага дори санкции, ако са засегнати икономически или военни интереси, например заради агресивното поведение на Турция в опитите ѝ да наложи свои сондажни работи в икономическата зона на Кипър за разкриване на газ, но не и когато убиват жени и деца и бомбардират бежанци. Това е лицемерното лице на нашите европейски ценности!

Определено се подценява и терористичния акт от 17 юли 2019 г. в столицата на Иракски Кюрдистан – Ербил, при който беше убит турския заместник генерален консул. Това е първото убийство на високопоставен турски дипломат от 1994 г. насам, но не това е главното. Задкулисието и кълбото от интереси и зависимости зад това събитие биха могли да предизвикат последствия от Иран през Ирак до Сирия и Турция. Анкара разбира се вменява вината за атентата на Кюрдската работническа партия. Но това убийство е най–малко в нейн интерес. Заради него тя може да загуби територията, използвана за тил на операциите си. А турската страна се възползва за да активизира военните операции срещу Иракски Кюрдистан. Атентатът идва в много удобен момент за противниците на Движението за независим Кюрдистан и това убедително твърдят например германски анализатори, а не местни заинтересовани страни. ПКК по–скоро би извършила атентат в Турция, а не в леговището си, твърдят те. Местното кюрдско правителство гарантираше досега относителна сигурност. Регионът спешно се нуждае от инвестиции, а при липса на сигурност няма да има такива. Икономическото положение на Северен Ирак се влоши след като правителството в Багдад замрази бюджета на този регион, а Турция го заплаши дори със спиране на водата и с икономически бойкот. След оттеглянето на Месут Барзани, поста бе поет от неговия племенник. На 10 юли, цели 283 дни след парламентарните избори бе съставено правителство с председател от Патриотичния съюз на Кюрдистан. При приемане на длъжността от премиера присъства турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Заради чувствителността на Турция по кюрдския въпрос не бе изпълнен дори кюрдския национален химн. Веднага последва посещение на Барзани–младши в Анкара. Пешмергите на Барзани получиха две важни височини в областта Канимаси и освободиха няколко позиции в граничната област за турската армия, а няколко дни по–късно оставиха на турците и град Zaxo.

Чрез стария Барзани Турция съуправляваше региона, а сега изглежда и анексира части от иракската територия.

Провежданите настъпателни военни операции на Турция напълно съответстват на плана на Ердоган за завладяване на Северна Сирия и Северен Ирак. В стартиралата на 28 май последна операция срещу Северен Кюрдистан в Ирак участват по последни данни между 4000 и 10 000 турски военнослужащи с подкрепата на турскте ВВС, които унищожават полета и гори. Официално обявената цел на т.н. операция «Kralle» е да прекъсне връзката между главната квартира на ПКК и иракско–иранската граница и границата с Турция. Турските бйни самолети бомбардират редовно пътищата, свързващи населените места в региона. Действията на сухопътните и военновъздушните сили са свързани с постоянни жертви сред селското население. Говорител на кюрдския Парламент осъди действията на турската армия срещу цивилното население и настоя централното иракско правителство да осигури защита на държавната граница и на местното население. След няколкоседмично мълчание МВнР в Багдад в писмено изявление спомена да «едностранен военен акт на Турция срещу суверенитета на Ирак».

Местни източници съобщават, че турски военни, облечени в униформи на местните Пешмерги контролират главните пътища, а на контролните пунктове са разположени бронирани коли и тежко въоръжение. Турският концерн ASELSAN е инсталирал наблюдателни камери в провинциите Ербил и Дохук. Всичко това означава, че Пешмергите на управляващата Кюрдска демократическа партия са предоставили контрола на северната част на Кюрдския автономен регион на Турция, която вече има изградени военни опорни пунктове на най–важните стратегически места и от там може безпроблемно да оперира в целия «автономен» регион. Логично възниква въпросът: «Това не е ли подготовка за бъдещо анексиране на Северен Ирак?»

Ако отново прочетете някъде, че Турция се бори срещу «Ислямска държава», си спомнете, че докато турските войски са концентрирали силите си срещу ПКК, прогонват цивилно население от селищата и палят ниви и гори, иракските въоръжени сили, заедно с отряди на йезидите са тези, които се бият с «Ислямска държава» и превзеха последно областта Шенгал.

Да обърнем поглед към Северна Сирия. Въпреки процеса на принудително заселване на арабски племена в кюрдските райони , много често днес кюрди и араби се грижат заедно за нивите, поделят си селскостопанската техника и снабдяват с продукти населението и многобройните вътрешни бежанци.

Какво остана обаче от най–плодорната градина на Сирия? Впрочем, по данни на организацията на ООН по прехрана и земеделие реколтата от пшеница в Северна и Източна Сирия представлява 65% от цялата селскостопанска продукция на Сирия. След операция «Маслиново клонче» в провиниця Африн, Турция изнася дори в Европа, нищо чудно и в България, например прочутите маслини на тази провинция. Тази операция, проведена от турската армия с помоща на подготвени и въоръжени от нея 43 ислямистки групировки и отряди, сред които много отявлени терористи, чийто връзки с Ислямска държава и с няколко чужди разузнавания разкрихме миналата година в публикация в «Поглед–инфо»

/ https://pogled.info/avtorski/Simeon-Nikolov/maslinovata-klonka-na-erdogan-se-okaza-venets-ot-sayuznitsi-teroristi.92444/ , унижожи много селища и прогони стотици хиляди местни жители.

Днес сме свидетели на продължаващите варварски действия на турската армия и нейните съюзници. По продължение на турската защитна ограда по границата се използват запалителни бомби. Според радио ARTA-FM турските военни обстрелват селяните, излезли по нивите си при сеитба или при събиране на реколтата. В село Аая пожарът се прехвърлил върху къщите и загинали 2 жени и едно четиригодишно дете. Около героичния град Кобани, недалеч от турската граница, станал световно известен, когато кюрдите сами отблъснаха ордите на „Ислямска държава”, днес турската армия подпалва стотици хектари ниви, градини, гори. Свидетели от съседното село Селим разказват, че турските войници с изстрели по хората им пречели да угасят пожарите. В анексираната от Турция област Африн за няколко дни са изгорели 3000 хектара плодородни полета, хиляди плодови дръвчета. В селата, където са настанени турски войници, не позволяват на местните селяни да излизат на полето, освен ако не си платят по 5000 сирийски лири дневно на охраняващ военен.

В Африн ислямистите работят в тясно взаимодействие с турската армия. Ежедневно има съобщения за грабежи, отнета собственост, произволни арести, жестоки мъчения на местни жители от турски военни и джихадистките им приятели.

Стратегията на „Ислямска държава” винаги е била: опожаряване, създаване на хаос, оставяне на населението да умре от глад. В региона на Ефрат са опожарени 16 000 хектара, в Дейз ез–Зор– 4 000 хектара, в Табка – 1 750 хектара, в Джизре– 550 хектара. Според публикуваните в средата на юли данни на Самоуправлението на Северна Сирия около 45 000 хектара реколта на стойност 35 милиона евро е била унищожена от предизвикани пожари. В доклада са приложени видеозаписи, които показват, как турски войници извършват палежите. На този адрес https://www.docdroid.net/xkOHe35/crop-fires.pdf можете да се убедите не само в това, но да видите и овъглените трупове и ранените жени, жертви на тези пъклени действия на смелите натовски войни на съседна Турция, използвали огъня като оръжие. И когато прочетете някъде фалшивата новина, че руските въоръжени сили обстрелвали само училища и цивилни граждани се спомнете за тези картини и за „освободения” от амераканците и изравнен със земята град Ракка, столица на „Ислямска държава”.

Сирийскят режим досега не е бил съгласен да признае автономността на самоуправлението в общините на този регион, още по–малко пък да удовлетвори желание за федеративна структура. Самоуправлението се опитва да изкупи селскостопанската продукция, да я преработи и разпредели за най–нуждаещи се, включително и за бежанците.

Обръщения по повод зверствата на турската армия и на ислямистките групировки, които я съпровождат, са подавани и към европейски институции, но без резултат. За нас европейците изглежда по–важно да не ядосаме партньора си в НАТО, да задържим базите и командните центрове там, оставяйки се да бъдем изнудвани и заплашвани, че Ердоган щял да пусне бежанците към Европа. Какво тук значат някави си европейски ценности, какво тук значи международно право и анексирани територии! Правилата не бяха ли еднакви за всички в цивилизования свят? Различни са само изключенията. А ако те се превърнат в правила? Ние провеждаме съвместни учения с турските специални сили. Този опит ли ще ни предадат? Впрочем, някои европейски страни, кандидатстващи за боен самолет F-16, отказаха да им провеждат подготовка в САЩ по бомбомятане с аргумента, че нямат намерение да хвърлят бомби в Йемен или Сирия. Съдейки по срока и парите, подготовката на нашите летци ще е в пълен обем.

Автор: Симеон Николов

Източник: Поглед.инфо