Руският „троянски кон“ на балканите лавира между Запада и Москва

Скрит от курортите и селата по българското черноморие се крие обект, който местните наричат „Руския комплекс“. Проектът за него на стойност 200 млн. евро беше финансиран от бившия кмет на Москва Юри Лужков за деца и спортисти. Наречен „Камчия“, на името на близката река, комплексът включва хотел, театри и кино, както и телевизионно студио. Там могат да се играят 35 различни спорта, а на територията му е изграден и олимпийски басейн. Има училище с планетариум, като е обърнато внимание и на руската космическа програма. Това, което комплекса не може да помещава е „шпионска база“, както се изрази неговият директор Николай Недялков по-рано, коментира американската медия Bloomberg в материал, представен без редакторска намеса, който отразява позицията на своя автор, с която агенция “Фокус“ не се ангажира.

Комплексът изпитва трудности откакто санкциите на Западните страни удариха руските финанси. Един човек обаче още го наблюдава – външният министър на Руската федерация Сергей Лавров. Неговият интерес е по-скоро геополитически, отколкото свързан със спорта, понеже руското влияние все още съществува в България, а София е разделена между лоялността си към историческия си съюзник и по-скорошния си статут на член на НАТО и на Европейския съюз.

Лавров заяви през декември 2019 г., че комплексът „Камчия“ е „уникален“, той е „идеалният модел за мека сила“ и предложи Кремъл да поеме контрол над него. Правителството на България твърди, че не е имало официално предложение за смяна на статута на „Камчия“, но това не попречи на някои в балканската страна да се замислят над идеята дали комплекса не се използва за трениране на руски агенти.

Каквото и да се случи занапред, Камчия показва, че България си остава критична точка във време на повишено напрежение, свързано със заплахата от шпионаж, енергийната сигурност и корупцията. Историческата роля на Русия е заплашена в последните седмици, докато президентът на страната Владимир Путин, заедно със своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган мерят сили в най-напрегнатия регион в Европа.

Проблемът за САЩ и Западна Европа е това, че България избира да остане най-голямата база за руско влияние, тъй като това е в интерес на хората, които управляват държавата, твърди Илиян Василев, бивш посланик на София в Москва.

„Главните канали на руско влияние са наследството на силовите структури в Съветски стил и корупцията, която е лепилото, което държи руското общество заедно, както и българското“, казва Василев. Той още смята, че „България никога не е имала по-голямо геополитическо значение от днес“.

Руското влияние

Свързана с Москва от азбуката, която и двете страни ползват, сходният език на двете страни и православната религия, България отдавана е русофилска страна.

Нацията е освободена от османска власт през 1878 г. в Руско-турската война, събитие, което се отбелязва от националния празник на България – 3 март. Тя беше най-близкият съюзник на Съветския съюз по време на комунизма, откъдето идва и прозвището „16-ата република“, което тя получава по времето на бившия диктатор Тодор Живков. Руският посланик в Европейския съюз през 2006 г., една година преди България да влезе в Общността, в свое известно изказване твърди, че страната е „троянски кон“ в блока.

Действително, руските пипала се простират навсякъде. България внася почти всичкия газ, който ползва с помощта на руския гигант „Газпром“, чиито договор със София изтича през 2022 г. Около една трета от брутното търсене на енергия е задоволявано от атомна електроцентрала, която се захранва от руско гориво, а страната дори планира да построи втора такава с помощта на Москва.

Премиерът Бойко Борисов, бивш пожарникар, който е на власт в България от 2009 г., се присъедини към Путин и Ердоган на церемонията на 8 януари, на която беше пуснат в експлоатация газопроводът „Турски поток“. Тръбите носят руски газ през Черно Море към Турция, а после продължават към България и Сърбия.

Но Борисов също така опитва да жонглира с българските интереси в областта на енергийната сигурност и външната политика. Правителството започна през месец май 2019 г. строежа на газопровод, който да свърже страната с мрежата от тръби в Гърция, с надежда да започне да получава втечнен газ от САЩ и Азербайджан.

Борисов, който освен това е работил като бодигард на Тодор Живков, се опитва да се представи като човека, който може да обедини балканите зад ЕС. Той също така се опита да постигне сделка за закупуването на изтребители F-16 от САЩ за 1,3 млрд. долара и се съгласи да бъде създаден координационен военноморски център на НАТО в Черно Море близо Варна, на по-малко от 40 км от комплекса „Камчия“.

Страната отхвърли предложението на повечето европейски страни и не изгони руските дипломати от София след случая с отравянето на шпионина Сергей Скрипал във Великобритания. Но две седмици след церемонията за „Турски поток“, прокурорите повдигнаха обвинения на трима руснаци за убийство на дилър на оръжие, свързан със случая Скрипал. Ден по-късно, България изгони и двама руски дипломати, обвинени в шпионаж (за което Василев твърди, че е било показно действие).

В четвъртък, 20 февруари, Борис беше попитан от български журналисти в Брюксел дали руснаците строят военна база в "Камчия". Той отвърна, че помни комплекса като летен лагер за деца и възрастни и не знае да се случва нещо различно и сега. България обаче ще продължи да балансира своите интереси с Русия, Турция и Запада, каза още премиерът. За него, от една страна България провежда „прагматична политика“, а от друга стоят евроатлантическите задължения, за които са подписани споразумения и договори.

Борисов на практика се представя като „добрия европеец“, казва Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в „Центъра за изследване на демокрацията“. Притесненията са свързани с това, че олигарсите контролират жизненоважни обекти и това оставя страната в ръцете на малка група хора. Според него, ако тези хора променят своите цели, и страната ще го направи с тях и това, както винаги, зависи от пари. Германия измести Русия като най-големият търговски партньор на България през 90-те години, но московският петролен гигант „Лукойл“ и неговите рафинерии в Бургас остават най-големите в страната.

Щеше да е лесно, ако Русия не беше тук, но това е реалността, продиктувана от историята и географията

Първият проблем със системата на страната е, че властта лесно може да бъде манипулирана, смята Калин Славов, ръководител на Transparency International в България от 2011 г. Това е годината, в която България стана най-корумпираната страна в ЕС, като измести Гърция, според Индекса за възприятие на корупцията.

Накратко, България на практика се управлява от хора, които могат да правят каквото искат, смята Славов, защото правната рамка не е достатъчно силна, за да запази върховенството на закона, докато членството в ЕС и НАТО не допринесе достатъчно за това София да се доближи до западните норми.

Борисов твърди, че България е лоялен член на НАТО и ЕС, който е спечелил похвали за своята интеграция в Общността, докато страната се бори с корупцията. Главният прокурор на България, една от най-влиятелните позиции в съдебната система, в момента преследва Васил Божков, един от най-богатите хора в страната, по обвинения в опит за подкуп и участие в организирана престъпна група, свързвана с пране на пари.

Балканската страна получи повече от 20 млрд. евро помощ от ЕС откакто се присъедини през 2007 г., като всички основни политически партии подкрепят по-сериозното сближаване с Общността, включително приемането на еврото. Местната валута, лева, е вързан за германската марка или еврото от 1997 г. насам, след финансова криза, която унищожава спестяванията на българите. Подкрепата сред обществото за членството в ЕС е сред най-високите в Общността – около 60%.

Но никой не може да промени миналото си. Според доклад на Pew Research, които следят националните нагласи, 73% от българите гледат благосклонно към Русия, повече от всяка от изследваните 32 държави. Путин разполага с 62% подкрепа от страна на Българите, което също е най-високият процент.

Съчетаването на интересите на Изтока и Запада е в кръвта на България, смята Михаил Груев, професор по история и ръководител на националния архив на страната. Според него главният риск е това София да загуби баланса. Щеше да е по-лесно, ако Русия не беше там, но това е реалността на историята и географията, твърди още Груев.

Обратно в "Камчия", където се веят български и руски флагчета, лежи този деликатен баланс.

Училището функционира с около четвърт от капацитета си от хиляда ученици, а комплексът губи пари от всичките си обекти. Тези финансови трудности се отразяват и на околните 16 села и 9000 души, защото "Камчия" отговаря за 90% от всички данъци, смята местният кмет Емануил Манолов, член на управляващата партия ГЕРБ. Според него проблемът идва от факта, че комплексът не е създаден за да печели.

Недялков, ръководителят на „Камчия“, цели да промени това. Бивш банкер, който е живял в Русия почти 20 години, той е нает през юли 2018 г. именно с цел да стабилизира комплекса и да го превърне в печеливш обект, след като Москва престана да го финансира преди четири години.

Стратегията, според него, е комплекса да се ползва като „мост“ между Изтока и Запада. Той може да бъде разширен и извън рускоезичните държави, да включи Турция и Гърция, както и още части от Европа.

Задачата на Недялков обаче стана по-трудна след коментара на Лавров за „Камчия“ пред руската горна камара на 23 декември 2019 г. Недялков започна да получава обаждания от туроператори, които питат дали ще продължат да работят с него. Изказването може да причини милиони евро загуби, смята той и допълва, че историята е показала, че работата му не е от най-лесните. Той допълва обаче, че българският министър-председател Борисов според него се справя много добре в опитите си да демонстрира, че София е лоялен съюзник на ЕС, но все пак това не е пречка тя да общува и със страни извън Общността.