Тревога! България през отминалата година

Изминалата 2012г. беше динамична година за нашата родина. Белязана бе от различни обществено значими събития, които оставиха своя отпечатък върху нашата история. За пореден път снахме свидетели на множество политически и икономически сътресения и скандали.  Криминалните прояви на българската психика отново ни изненадаха, а редом с тях и вандалските изяви. Разделихме се с много светли български личности и се вълнувахме от живота на много звезди, които правеха поредица от „гафове“...“Жълтото“ не ни пропусна и този път.

Регистрирахме и поредните проблеми в сферата на образованието, здравеопазването и културата.

Не ни се разминаха и природните бедствия -  няколко наводнения, горски пожари и земетресения.

Всички тези събития можем да съотнесем и към и крайният вариант на демографкото положение в страната. Именно то е и най-притеснителното, защото не е прецедент, а израз на своеобразна тенденция.

Ето какви са проблемите:

1.       Рекордно ниски  нива на ражаемост

През отминалата година България се сдоби с рекорно нисък брой пеленачета. От края на втората световна война насам 2012г. е годината с най-ниска раждаемост в историята на страната ни. По данни на Института за изследване на населението и човека към БАН бройката им е 62000, което е с 9 хил. по-малко от предходната година. Това обаче, не е проблем само за нашата страна. Преброяването на населението в световен мащаб показа същото.

2.       Влошаване възрастувата структура на обществото

Демогравската възрастова пирамида у нас от години е обърната . Застаряващото население се множи са сметка на младото. Нещо повече – силно занижен е броят на жените в репродуктивна възраст.

3.       Рекордни нива на бедност сред децата

Според изследване на УНИЦЕФ България се нарежда на почетното четвърто  място по детска бедност в световен мащаб. Изследването е проведено в 35 страни, като за основен показател се счита доходът на домакинствата .Ако той е под 50% или равен на този, който е средният за страната , говорим именно за бедност. Този показател показва,че в родината ни над 17% деца живеят оскъдно. Най-много бедни деца има в Румъния  и Сащ, а най-малко в Холандия, Кипър и Норвегия. 

Причини:

Демографската ситуация в страната ни далеч не е цветуща, но като фактори, обуславящи я, можем да изредим редица явления с обществено значим характер.

Икономическата криза спомогна значително за стесняването на българската икономика, намаляване броя на заетите лица и увеличаване на безработицата сред всички възрастови групи и особено сред по-младото население. Това доведе до трансформация на жизнения цикъл на отделния индивид – по-късно започване на работа, създаване на семейство и отглеждане на деца. Освен това много семейства дори се отказаха от идеята за създаване на потомство по чисто икономически причини. Неблагоприятното финансово положение на домакинствата действа като принудителем механизъм, който постепенно задава нова посока на жевеене сред индивидите и пренареждане на приоритетие. Именно доходите са тези, които обуславят и рекордно високите нива на детска бедност. От една страна, важна роля има делът от БВП, който се отделя за подпомагане на домакиствата. У нас той е почти два пъти по-нисък в сравнение с този в ЕС. От друга страна обаче, от значение са и етническите малцинства, живеещи на територията на страната ни. Тяхната дезинтегрираност предопределя генериране и акумулиране на редица проблеми за цялата обществена системност.

Все повече се говори,че в България професионалната реализация е много трудна или почти невъзможна. Това от своя страна доведе до силна емигрантска вълна от български граждани, отправящи се на дълъг път в търсене на собственото си щастие. Тези, които останаха, все повече се убедиха в горепосоченото, което допълнително спомогна за отказването им от идеята за създаване на наследници. В българската народопсихология дълбоко залегна схващането „защо да раждам деца, ако не мога да им осигуря добър живот“.

Тук е интересно да се захванем за понятието „добър живот“.

Мнозина тълкуват това понятие като своеобразен израз на качеството на живот. Редица изследвания по темата от своя страна показват,че показателите, характеризиращи качеството на живот,в нашата страна са занижили своите стойности. Това разбира се, е израз и на неадекватното функциониране на различни сфери на обществения живот – образование, пазар на труда, здравеопазване, култура, отбрана и т.н. И говорейки за здравеопазване, неминуемо трябва да отбележим, че проблемите, свързани с  него, са и предпоставки за детската смъртност. В България през последното десетиление стойностите на детската смърност не са критични, но определено не са и сред най-ниските, което също е тревожно.  Мнозина изследователи изказват мнение, че нивата на детска смъртност у нас са силно повлияни и от етническите малцинства и в частност ромското население. Ниската здравна и полова култура сред тази група  обуславят, от една страна, високата разждаемост, но от друга – високата детска смъртност. Въпреки това обаче, дори и тази висока раждаемост сред ромите не е достатъчна,за да повлияе значително върху цялостната картина у нас.

Не на последно място трябва да споменем и условията на труд и стресът като цяло. Не можем да подминем с лека ръка притеснителната тенденция относно проблемите със зачеването сред българите. Процентът на двойките, които са възпрепятствани да създадат потомство по естествен път в последните години също расте.Сред основните  причина за това е именно стресът,който определя и качеството на живот, което бе споменато по-горе,а също така и условията на труд. Разбира се, тук отново се връщаме към състоянието на системата на здравеопазване у нас и ефектите от нейното функциониране. Само за 2012г. България се сдоби с 400 бебета, заченати ин витро. Подадените заявления за участие в програма по зачеване ин витро за тази година са 3704, като 3544 са били разгледани.

И както знаем всички, краят на една календарна година е времето, в което хората „теглят чертата“ и правят равносметки. Всичко казано до тук, е тази равносметка, която правим всички, но като че ли си затваряме очите пред нея. Началото на следващата календарна година пък, е съпътствано с даване на своеобразни обещания и поставяне на нови цели.  Българският народ обича да му се обещава, но е свикнал и с това да не се изпълняват дадените обещания. Какво ни очаква през новата 2013, ще изчезне ли постепенно българската нация  и  в какви условия ще растат децата ни ни предстои да разбираме тепърва.