Война, неутралитет и лицемерие

От началото на войната в Украйна, в България изключително много се употребява думата „неутралитет“ по отношение на действията на Русия и последвалите санкции. Когато говорим за международни конфликти, факторите за взимане на решение изведнъж се умножават в геометрична прогресия. Бидейки тясно обвързана в търговски взаимоотношения, глобалната икономика се оказва прът в колелата на взимането на резки и необмислени решения. Опасността от създаване на икономически катаклизми, но също и социално напрежение нараства с всяко изказване на държавата, която реши да продължи или преустанови търговията с различни по вид ключови стоки.

Управлението на всяка една държава е сложен процес по баланс на интереси и маневриране през кризи – било то икономически, здравни, социални или военни. Липсата на достатъчно добър опит и школа в международните отношения на държавата също имат своето отражение върху действията на правителството по време на комуникация с външни заинтересовани страни и държави. Въпреки това, опитът за дамгосване на думата „неутралитет“ или „въздържание“ от взимане радикални решения в едната или другата посока, претърпява крушение, когато се опитаме да направим аналогии със заобиколния свят.

Временни коалиции или пренареждане?

Новата барикада е налице, към момента е с подръчни материали, но бодливата тел започва да се опъва, както се поставят и бетонни блокове. И ако етимологията на думата барикада идва от френската за бъчва (barrique), то сегашната в търговски смисъл се обособява с барели петрол и газови тръби. Но към момента наблюдаваме военната аналогия на бурета с барут, които представляват и нов вид граница, която заплашително се оформя около Европа. Ясно различимите коалиции са Западът в лицето на САЩ и Европейския съюз, добавяйки Япония и Южна Корея като съюзник в тихоокеанските води.

От другата страна се вижда твърдата завера на Русия, Китай, Сирия и Иран. Впечатление обаче направи резултатът от гласуването на резолюцията от общото събрание на ООН за отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека. От гласували 175 държави, 93 подкрепят решението, 24 са против, а 58 се въздържат. Разковничето е именно при въздържалите се държави, като един вид „решаващ глас“. Така наречената сравнително неутрална позиция бива заета както от африкански и близкоизточни държави, така и от представители на „азиатските тигри“, а също и Индия. Също така, важен елемент е, че вкупом държавите, които се въздържат или гласуват против представляват около 50% от населението на земята. Дали те не са третата страна в Новия световен ред?

Въздържание и интереси

Причините за въздържане на част от държавите са пряко свързани с отношението на Запада спрямо тях в миналото, както и негативните исторически натрупвания вследствие военни или дестабилизационни процеси в Африка, Близкия изток и Азия. Зависимостите между неутралните държави и Русия също не трябва да се подценяват – около 80% от техниката за армията на Индия е с произход Русия или бившия СССР. Войната направи така, че доставките на оръжие, както и поддръжката да се бавят, това под постоянно растящото напрежение на индо-китайската и индо-пакистанската граници.

Друг важен елемент на индийската икономика е зависимостта от торове, чийто основен вносител е Руската федерация, което само по себе си обвързва продоволствието и изхранването на населението с добрите взаимоотношения между двете държави. Петролът е друга ключова, ценна суровина, обвързваща в търговска хватка двете държави, особено с оглед инфлационно покачващата му се цена по света и отстъпката, с която Русия го продава на страните, които определя като стратегически партньори. Въпреки публично изразеното недоволство относно конфликта в Украйна, Индия не именува пряко Русия като агресор, запазвайки устойчивата си линия на взаимоотношения.

ЮАР е другият интересен казус, бидейки част от БРИКС клуба – в речта си пред парламента, президентът Рамапоса очерта линията на своята държава по отношение вината за конфликта със следните думи „Войната можеше да бъде избегната, ако НАТО се беше вслушало в предупрежденията на собствените си лидери и официални представители през годините, че разширяването му на Изток ще доведе до по-голяма, а не по-малка нестабилност в региона.“ Въпреки това в добавка към това изказване се наблюдава и допълнение от скорошната публична позиция на държавата, която макар и не именувайки Русия пряко, заяви, че „Южна Африка винаги се е противопоставяла на нарушенията на суверенитета и териториалната цялост на държавите-членки в съответствие с Хартата на ООН“. Докато връзката на Русия с Индия касае търговските взаимоотношения и ресурсната обезпеченост на двете държави, то случаят не е аналогичен, когато става въпрос за ЮАР.

Две от най-големите държави-съюзници на САЩ в югозападната част на Азия – Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия също запазват своя неутралитет – от една страна това се дължи на обвиненията от страна на САЩ по отношение на поръчението на убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, хвърлени директно върху Мохамед бин Салман. От друга страна и двете държави са разочаровани от беглите опити на САЩ да помогнат със справянето с конфликта в Йемен и дестабилизационната дейност на бунтовниците хути по границата. Гласовете от двете държави сочат, че има разрив в отношенията им с Америка, който може да се задържи и за по-дълго време. Това е и част от причината производителите от ОПЕК от Персийския залив да се противопоставят на призивите да помогнат за изолирането на Русия, като изпомпват повече петрол, за да укротят цените на пазарите.

В Латинска Америка част от държавите, сред които Бразилия, Мексико и Аржентина, са известни с това, че исторически са избирали пътят на неутралитета в международни конфликти. Въпреки това не трябва да изключваме взаимовръзката на първата буква от БРИКС, а именно Бразилия, която е тясно свързана с Русия, поради зависимостта си от торове и химически продукти за своята селскостопанска промишленост и производството на соя, царевица, захарна тръстика, памук и др. култури. Вносът от Русия е приблизително ¼ от целият внос на подобни продукти. Разбира се не трябва да се изключва и факта, че Хаир Болсонаро иска да бъде преизбран догодина на президентските избори, ето защо и позицията спрямо конфликта е толкова умерена – тъй като немалка част от икономиката е зависима от вноса от Русия.

Двойни стандарти

Много от западните държави не разбират, че доверието в развития свят е сринато – дали това е заради множеството войни на САЩ в Близкия изток, довели до дестабилизация и проблеми за околните държави, а може би и поради отношението към гражданите на различни африкански държави, които паралелно с украинците бягаха от войната, но не бяха приети радушно на границите на Европейския съюз. Не трябва също така да се забравя и това, че по време на Ковид кризата, с ваксини първо бяха снабдени гражданите на страните в развития свят, а на всички останали бе казано да чакат. Африканските държави добре помнят и помощта на Съветския съюз в движенията срещу Апартейда и подготовката на активисти по време на Студената война.

За разлика от крехкото и намаляващо влияние на Запада, през последните 12 години Китай инвестират в Африка, като чрез това създават нови политически и икономически зависимости. Страните от Близкия изток изкарват на преден план двойните стандарти по отношение на конфликтите в Ирак, Афганистан, Сирия, Палестина и отношението на развитите държави към бежанците от там. Позиционирането им в случая по-скоро е анти-американско, отколкото про-руско, но не трябва да се подценява и зависимостта им от вноса на пшеница и растителни масла от Украйна и Русия. Дори Ян Бремър, който е яростен опонент на Путин и войната в Украйна заяви, че „Съединените щати нямат силно морално право да осъждат Русия…“, вероятно визирайки всички започнати и недобре аргументирани конфликти през последните 50 години. Докато Студената война разделяше държавите на съюзници на единия или другия блокове, то сега се наблюдава пост-американската действителност. Много малко вероятно е новите изгряващи велики сили като Китай и Индия да се върнат в лоното на молещи се на или следващи Запада.

Ако иска да продължи да бъде релевантен, Западът трябва да се събуди от будната кома, в която се намира през последното десетилетие и да осъзнае, че охолството и комфортът, в който тъне е вследствие и благодарение на множество фактори извън него. Патерналистичното, морализаторско и надменно говорене през годините е довело до разцепление по линия на разбирателството. Подценяването и невъзприемането на чуждата гледна точка извън Pax Americana води до много по-дълбоки и дълготрайни сътресения в международните отношения, както по линия на търговските интереси, така и по линия на военните.

Опитът да се мери с еднакви мерни единици в различни политически, икономически, социални, религиозни и морални измерения, обикновено води до грешно транспониране на чертежа, което се отразява върху стабилността на основите – такива, които в момента водят към срутване на новата Вавилонска кула. Единственото до което ще доведат вирнатият нос на Запада и соченето с пръст е да тласнат неутралните държави в ръцете на новозаформящият се Източен блок – този, който към момента ги разбира по-добре.

Автор: Аркади Шарков, ЕКИП