Какви са новите правила за лицата, подаващи сигнали за нарушения? Венцислав Караджов, председател на КЗЛД, пред ФАКТИ

На 4 май влезе в сила Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Как се подават сигнали, каква защита имат хората? Пред ФАКТИ по темата говори Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

- Г-н Караджов, вече са в сила новите правила в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Нека разкажем повече какво трябва да знаят хората…
- Новите правила в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, влязоха в сила и започнаха да се прилагат от 4 май. Новият закон систематизира процедурите за подаване, разглеждане и защита на лицата, защото и досега съществуваше правна рамка и възможности за подаване на сигнали за нарушения в различни области на обществения живот. Преди това сигналите се подаваха до различни органи, в рамките на тяхната компетентност, които можеха и следваше да ги разглеждат с посочените законови срокове. Затова казваме, че новият закон въведе по-ясни правила за гарантиране на защитата на хората, които подават сигнали и на свързаните с тях лица, които ги подпомагат. Централизира се самата система и се посочи конкретен орган - в случая Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), който ще следи и ще извършва цялостния мониторинг по движението на сигнала. Комисията е задължена да организира и разясни правилата и процедурите, по които следва да се подават сигналите, как ще се предостави и ще се осигури защита на жалбоподателите, ще следим и за сроковете, в които специализираните органи, посочени в закона - в три месечен срок, но не повече от 6 месечен срок след подадения сигнал, следва да уведомят външният/централен орган - КЗЛД, за развитието на сигнал. Особеностите на този закон са, че има възможност да се гледат сигналите както при самите работодатели, така и при външен орган – какъвто се явява КЗЛД. Трябва да сме наясно, че законът има собствено приложно поле и не всички видове сигнали попадат в неговия материален обхват и за тези, които не подадат, не се дължи защита на лицата, които подават сигнал. В приложното поле на закона са включени обществените поръчки, различните видове финансови услуги, различни финансови продукти, различни пазари, сделки, свързани с предотвратяване на пране на пари, транспорт и транспортни услуги, опазване на околната среда, общественото здраве, защитата на правата на потребителите и др.

- В сигналите какво трябва да е посочено…
- Наличните данни трябва да са достоверни и да са от сериозен обществен интерес. След като се подаде сигнал, законът гарантира прозрачност и яснота в действията по приемането, регистрацията и разглеждането на сигнала както в публичната администрация, така и от страна на частния сектор. Законът предоставя възможност да се защити информацията и лицето, да му се предостави защита от репресивни действия.

- Да разбираме, че КЗЛД в момента се явява основният администратор на всички тези нарушения, за които някой иска да подаде сигнал…
- Не бих казал, че е точно така, защото законът казва, че преимуществено тези сигнали трябва да се подават при работодателя с идеята, че работодателят, след като получи сигнала, може да предприеме в най-кратки срокове действие, с което ефективно и пряко да въздейства върху проблема, поставен чрез сигнала, защото това незаконосъобразно действие се развива вътре в неговата структура и то очевидно се извършва от негови служители. На такъв принцип работи Инспекторатът в държавните структури и Вътрешният одит в частните фирми. Въпросът е, че такъв тип проверки не се извършват много често, особено ако визираме частния сектор, защото отнемат време и ресурси. Новият закон за докладване на нарушения предвижда много кратки срокове за разглеждането на сигнала, а именно в 7-дневен срок следва да е уведомен работодателят и лицето, което подава информацията за евентуалното нарушение. Лицето, подаващо сигнала, трябва да се уведоми за предприетите действия от страна на работодателя и ако то установи, че такива действия при работодателя не се предприемат, може да продаде сигнала и при външния орган т.е. Комисията за защита на личните данни. Отделно може, ако прецени, и публично да го оповести в медиите, с презумпцията, че сигналът може да бъде прикрит.

- Защо се забавихме толкова време с приемането на този закон, след като той реално е приет на ниво ЕС през 2021 година?
- България, ако трябва да сме честни, е някъде по средата, ако отнесем прилагането на закона в българското законодателство, спрямо държавите-членки в Европейския съюз, които трябва да го приложат. Нито сме много бързи, нито сме много бавни, но по-важното е, че у нас вече законът действа. Комисията за защита на лични данни е правоприлагащият орган, на когото е възложено да организира технически и от правна гледна точка новите правила и тяхното ефективно приложение в публичния и частния сектор. За нас е по-важно, че вече има ясна организационна структура, а от 4 май законът е в сила. КЗЛД няма да позволи да се прикриват самите сигнали при работодателите независимо дали са публични органи, или фирми в частния сектор. И това е така, защото КЗЛД въведе още при регистрацията, когато човек подава сигнал, генерирането на уникален код. На база този код КЗЛД ще може да има информация при кой работодател какъв сигнал е постъпил, дали е в писмена или устна форма и т.н. Тоест, сигналът вече няма да бъде заведен само в регистъра на работодателя, но ще бъде заведен и в централния регистър на КЗЛД. От своя страна вече Комисията ще може да проследи както сроковете, така и ефективността на разглеждането на сигнала.

- Сериозна роля в този закон ще имат общините. Какви задължения им се вменяват…
- Вижте, законът е еднакъв за всички. Не само общините, а всички публични организации и институции - независимо от това дали се явяват първостепенни разпоредители с бюджетни средства, както казва Законът за публичните финанси, или второстепенни - каквито са различните публични органи към министерствата или Агенции. След като наемаш работници и служители, след като можеш да вземеш решение спрямо тях и имаш качеството си на работодател, си задължен субект по този закон. При общините е характерно това, че тези, които са с под 10 000 жители или имат по-малко от 50 работници и служители, наети в самата община, имат възможност да обединят своите човешки и финансови ресурси и да изградят съвместни структури за разглеждане на тези постъпили сигнали за нередности. Това означава, че на териториален принцип те биха могли да се обеднят. Какво имам предвид. Една община има експерти по обществени поръчки – те да разглеждат сигналите за обществени поръчки, където има експерти еколози - да разглеждат сигналите свързани с екология. Знаем, че особено при малките общини, въпросът с човешките ресурси е проблемен. Затова те могат, законът им го разрешава, да се обединяват, за да разглеждат различните казуси.

- Как се гарантира защитата на хората, които подават сигнали?
- Законът предвижда защитата, по начало, да се предоставя от самия работодател, при когото е подаден сигналът, защото не всички сигнали следва и трябва да бъдат подадени в Комисията (КЗЛД). Ако по някаква причина работодателят не направи това или лицето, което подава сигнала има съмнения, че ще му се гарантира защита, то може да се обърне към КЗЛД и държавата ще му я предостави. Изискванията при разглеждане на тези сигнали срещу нарушения в публичния или частният сектор са да не се разгласява и да не се предоставя информация, включително на самия работодател, от служителя, който е назначен и трябва да получи сигнала, затова кой го е подал, адреса му и друга информация, която може да разкрие кой го е подал. От тази защита се ползват и лицата, които подпомагат лицето подаващо сигнала. На практика те се явяват евентуални свидетели, които могат да удостоверят изнесената информацията. По тази причина, работодателят и други служители и звена при самия работодател не следва да знаят тази информация, независимо че този разследващ служител може да им поиска съдействие във връзка с установяване на реално подадения проблем. На работодателя му се забранява да извършва действия по заплашване, спрямо тези физически лица, пряка и непряка дискриминация, неблагоприятно третиране на работата, минаване от безсрочен към срочен трудов договор, предсрочно прекратяване на договора, да извършва каквото и да е действие по време разследването като отстраняване, уволнение, включително и предложение за прекратяване на трудово-правното отношение, понижаване в длъжност и т.н. В това отношение законът ясно разписва правилата, а също така въвежда задължение за Института за правна помощ към Министерството на правосъдието да предостави процесуална защита на тези физически лица, които са пострадали в резултата на подаден по този закон сигнал. Това ще повиши нивото на защита и надявам се ефективността на закона по разкриване на нередности както в публичния, така и в частния сектор.

- Всеки сигнал ли трябва да има автор и да се знае кой го е подал, или може да се подаде и сигнал анонимно…
- Анонимни сигнали се приемат, но не се разглеждат. Това е едно от изискванията на самия закон. В него има достатъчно мерки за защита на тези лица, които подават сигнали. За да се приложат тези мерки, лицето трябва да е уверено в истинността на информацията, която докладва. А не да излезе така, че се опитва да подаде невярна информация, за да добие права по своята защита или да създаде най-общо казано неприятности и да отмъсти на работодателя си, за поведение което той или тя считат за неправилно спрямо тях самите като служители. В този контекст законът предвижда възможност за санкция, която се налага от КЗЛД, ако се докаже, че съзнателно се подава невярна информация. Глобата в тези случаи е предвидена в размер от 3000 до 7 000 лв. Трябва да се знае, че законът въвежда задължения за всички публично и частно правни субекти, и за тях санкциите са още по-големи, отколкото за физическите лица. Законът, както вече казах, е в сила от 4 май за всички публични организации и институции, включително и за общините, а за частния сектор и фирмите, които имат работници и служители между 50 и 250 човека, е отложен и влиза в сила на 4 ноември. За фирмите, които имат повече от 250 служители, Законът обаче се прилага, считано от 4 май. Идеята тук е, че в публичния сектор и в тези големи фирми – над 250 служители, има достатъчно човешки ресурси, за да могат да се организират и да изградят този канал за приемане и разглеждане на сигнали, включително да посочат служители, които ще приемат правила и процедури за въвеждането на закона във фирмата. Реално в структурата на самата фирма трябва да се определи служител или звено, което ще получава, регистрира и разглежда сигналите.
Друга особеност при регистрирането на сигналите е въвеждането на т.н. идентификационен код, който се взима от актуалната страница на Комисията защита на личните данни. Ние сме изградили електронна система за генератор на кодове и тя работи 24/7.

- Какво трябва да съдържа подадения сигнал като данни?
- В него трябва да има информация за организацията, Булстат, името на служителя, който е приел сигнала, вида на сигнала, името на подателя на сигнала, описание на нарушението, което се докладва с подаденият сигнал, има ли лица, които могат да докажат тези твърдения и т.н. Тук е важно да отбележа, че сигналът трябва да попада в приложното поле на този закон, а не да касае произволно нарушение, което се възприема за нередност или най-общо корупция. За да се заведе сигналът, следва да се генерира съответния код и да се впише във формуляра, който законът въвежда като задължително изискване. Когато се генерира този код, той е уникален, и по него може да се установи къде точно е подаден сигналът, за какво е, дали се спазват самите срокове от работодателя за разглеждането му и т.н. Така работодателят не може да скрие този сигнал от външния надзорен орган, какъвто сега е КЗЛД. Работодателят, след като е подаден сигнал, няма как да се опита сам да се разправи или да прикрие сигнала. Работодателите също така са задължени да докладват статистика за постъпилите сигнали. Когато има сигнал с код, какво се случва с него... Дали в тримесечния срок проблемът е решен, или не. Дали е прекратен сигналът, или не е прекратен, дали е препратен към прокуратурата и така нататък.

- Какъв ефект очаквате?
-Очаквам първоначално сигналите да се подават анонимно, но според мен не по-късно от една година от прилагането на закона тези анонимни сигнали ще намалеят. Законът дава добра защита. Когато хората се убедят в това, ще станат и по-уверени при подаването на информация за нарушения. Защитата, която ще дава КЗЛД и Националното бюро за правна помощ към Министерството на правосъдието, е достатъчна, за да ни се доверят. Като цяло очаквам и добър ефект върху това как се разходват публични средства. Знаете, че КЗЛД не е част от изпълнителната власт. Тя е държавен орган, но по своята компетентност и структуриране се явява външен независим надзорен орган. Законът ни дава възможност да бъдем вече контролиращ орган на здравния инспектор, БАБХ, Агенцията по лекарства, Комисията за защита на потребителите, Комисия за финансов надзор, Агенцията за атомна енергия и много други. Гарантирането на приложението на закона е добро и очаквам съвсем скоро, че и лицата, и работодателите ще установят, че въведените правила и процедури действително гарантират техните права и ги защитават по възможно най-добрия начин.