18 Ноември, 2023 13:00 1 277 13

Проф. Александър Кьосев: Патриотизмът се състои в делата, а не в байраците

  • александър кьосев-
  • литература-
  • култура-
  • национализъм-
  • ксенофобия-
  • българия-
  • мнения

„Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя“, казва ученият

Проф. Александър Кьосев: Патриотизмът се състои в делата, а не в байраците - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива. Думите са на проф. Александър Кьосев в интервю за БТА. Днес културологът и литературен критик празнува юбилей.

По думите му разговорът за четенето е далеч по-належащ от разговора за литературата, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности. „Засяга най-вече един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти“, казва още той.

„Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя“, казва ученият. Според него надежда винаги има, въпросът е кои надежди ще бъдат реализирани и кои не.

Проф. Александър Кьосев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Адекватни ли са процесите в съвременната българска литература на времето, в което живеем? Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ? Има ли промяна в понятието за култура? Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект? Какви са страховете и на какви основи стъпват надеждите му за българския език и култура? Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес?

Проф. Кьосев, има ли неподходящи теми за един рожденик?

– Не. Може би за някои рожденици има, но за мен няма…

Процесите в съвременната българска литература адекватни ли са на времето, в което живеем?

– Ние издадохме една книга, в която показахме как българската литература бавно се глобализира и очаква един читател, който има компетентности от популярните медии, не познава културната традиция в дълбочина не знае българският език в дълбочина… Така че в някакъв смисъл българската литература постепенно се разтваря в една световна литература, или по-скоро една глобална литература, където тя ще се конкурира на равни начала с други популярни четива.

Има ли разделение в българската литература днес?

– Това не е литературно деление, а поколенческо и политическо деление. Има една група от писатели, които са се нарекли писателски съюз, те са се самомузеифицирали, и имат някакви претенции.

Разговор за литературата или разговор за четенето е по-належащ?

– Разговорът за четенето е далеч по-належащ, защото четенето не засяга само литературата, а всевъзможни други дейности, и най-вече засяга един комплекс от качества и способности, които трябва да има четящият, които дигиталната епоха поставя под въпрос. Говоря за концентрация, за внимание, за подсилване в текста, за вдъхновение, което човек изпитва, когато чете. Тоест, това е цял един комплекс от духовни качества, които са поставени под въпрос от бързата епоха, в която живеем – епохата, която къса времето на кванти.

Преди четири години казвате: „Културата е първично благо. Тя не е сектор, не е нещо, което се подкрепя, за да… Културата се подкрепя не поради някаква причина. Тя е фундаментална характеристика на качеството на живот. Разбира се, това означава промяна на понятието за култура.“ Реализира ли се тази промяна?

– За съжаление, правителството, за което и аз съм гласувал, гласува бюджет за култура, който дори и за сектора не стига, а не за първичното благо… А за да се реализира тази промяна на понятието за култура, са необходими дългосрочни политики, с които да се ангажират много правителства. Предвид ситуацията в България – политическа и партийна, аз не виждам това как ще стане.

Преекспонира ли се темата за изкуствения интелект?

– Да. Съвсем наскоро, на една литературоведска конференция, разказах за моите собствени разговори с изкуствения интелект. Аз го накарах да цитира стихотворение на Ботев. Защото той може, тъй като владее българския език, но го владее слабо. И по тази причина изкуственият интелект халюцинира няколко несъществуващи стихотворения на Ботев. Тоест, това засяга области като българската литература и други подобни. Да не говорим за това, че, например, фалшивите новини са централен проблем за изкуствения интелект.

Какви са страховете Ви като български филолог и културолог?

– На тези години нямам особено големи страхове. Гледам с любопитство различни процеси, някои от които са позитивни, а други са тревожни, но чак страхове и апокалиптични прогнози не правя.

А кои са основите, на които стъпват надеждите Ви за българския език и култура?

– Аз съм виждал много български студенти и в страната, и такива, които отиват до учат в чужбина. Странното или може би закономерното е това, че тези хора, които са талантливи, и които в България си дават малко зор, когато отидат в чужбина, си дават много зор и показват невероятни качества. И понеже ние сме живели в една глобална ситуация – на отиване и връщане, на обмен между хора, аз се надявам много на тези млади хора.

Не е ли тъжно това, че в България тези хора не си дават зор, както казвате, а навън е точно обратното…

– Надежда винаги има. Въпросът е кои надежди ще бъде реализирани и кои не.

Казвате, че патриотизмът у нас е от XIX век, и в днешно време е възпален и превърнат в гняв и омраза. Какво трябва да означава понятието патриотизъм днес?

– Ние написахме един манифест на гражданския патриотизъм, където се обясняваше, че патриотизмът се състои в делата, а не в приказките и в байраците. И че хората, които са истински патриоти, са тези, които в момента изграждат България. Това е истинският патриотизъм. Останалото е политическа роля и не е патриотизъм, а чист популизъм.

Около мен, слава богу, няма такива хора, но аз ги наблюдавам непрекъснато и съм ги изучавал.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?

– Аз съм човек, който обича сериозното интелектуално усилие. Така бих го продължил. Разбира се, в сериозното интелектуално усилие винаги има емоционална инвестиция, има вложено чувство…

Александър Кьосев е роден на 17 ноември 1953 г. в София. През 1972 г. завършва Немската езикова гимназия в София. Попада там след неуспешно кандидатстване в Английската гимназия и поради забавяне на документите му, но не съжалява. Когато е в 11-и клас, пише поредица от доклади за Йордан Радичков и Джон Стайнбек. Непрекъснато чете. За шест месеца прочита Достоевски. Посещава читалище „Природа и наука“, откъдето се връща с по двайсет книги за четене. Едновременно с това спортува и участва във всякакви състезания.

През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1989 г. защитава докторат и става кандидат на филологическите науки, а през 1999 г. се хабилитира с труда си „Опити върху културата на прехода“. Има специализации в Прага през 1981 г. по чешки език, през 1990 г. в Йорк и Кардиф (Великобритания) по теория на хуманитарните науки, през 1997 г. в Париж (Франция) и през 2000-2001 г. – в Будапеща (Унгария).

Един от създателите е на семинара върху метафората и групата „Синтез” през 80-те години на 20-и век. През 1994-1999 г. е ръководител на департамента „Нова българистика“ в Нов български университет. Две години, от 1998 до 2000 г., е регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки в Сантяго де Компостела (Испания). От 1998 до 2001 г. е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество”. Създател и академичен директор е на Центъра за академични изследвания в София (2000-2003). От 2004 до 2008 г. е ръководител на катедра „История и теория на културата” към философския факултет на СУ. През 2008 г. е заместник-ръководител на координационния център за честване на 120-годишнината на СУ. От 2009 г. е директор на Културния център на Софийския университет – средище на изследователи, учени, музиканти, художници, театрали и литератори. От 2010 г. е главен редактор на академичното списание за изкуства и култура „Пирон“.

Чел е лекции в СУ, НБУ, Гьотингенския университет „Карл Аугуст“, университета в Саарбрюкен, университета „Виадрина“ във Франкфурт на Одер и „София Антиполи“ в Ница.

През 2006-2022 г. е ръководител на изследването „Читателски практики в България (2006-2022)“, което самият той определя като едно от най-значимите си научни постижения.

На 8 юли 2020 г. проф. Александър Кьосев се отказва от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) – заради липсата на реакция от страна на комисията по повод статията „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“ от Вежди Рашидов, публикувана на 28 юни 2020 г. във в. „Труд“. „Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам. Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание професор, което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т. е. те поставят под въпрос именно моята експертност“, пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията.

Изследователските му интереси са в областта на теорията на четенето и читателските практики, културната история на тоталитаризма, история на утопията, колониалните и самоколонизиращи се процеси в културата. Автор е на повече от 100 статии и студии в областта на българската литература, културната и литературната теория, българската и балканската идентичност, културната история на прехода, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания. Автор е на монографиите „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“ (1989), „Лелята от Гьотинген. Извъндисциплинарни есета“ (2005) и „Индигото на Гьоте“ (2008). Редактор и съставител е на „Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза“ (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на повече от 15 сборници, сред които „Общуване с текста“ (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), „Българският канон? Кризата на литературното наследство“ (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), „Четенето в епохата на медии, компютри и интернет“ (съвместно с Огнян Ковачев; 2003). Негови критически и теоретични текстове са превеждани на над 10 езика.

На 23 април 2012 г. проф. Александър Кьосев е удостоен с наградата „Рицар на книгата” на асоциация „Българска книга“ в категорията „За цялостен принос”. През 2014 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика – за книгата си „Караниците около четенето“. За същата книга през ноември 2014 г. е удостоен от портал „Култура“ с първа награда в категория „Хуманитаристика“ за сериозен научен принос в интердисциплинарното осмисляне на практиките на четенето. Книгата проследява проблематиката около четенето и читателя в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика.


Поставете оценка:
Оценка 3.5 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 #идиоти вън

    8 8 Отговор
    Е що за дела са когато цункаш изодзадЕ Сорос???
  • 2 Бла бла бла

    10 9 Отговор
    Дрън дрън дрън. Щом си глобалист, набързо ставаш професор, академик, велик писател, най-великия поет на всички времена.....
  • 3 истина ти казвам

    7 8 Отговор
    Кьосев,ти даде ли пари от твоите литературни творения за да се посади поне едно дърво? Можете ли да сте толкова нагли и безочливи бе???!!!
  • 4 !!!?

    9 8 Отговор
    Патриотизмът за русофилите е да построиш повече съветски паметници за ВСВ, на глава от населението, отколкото в цяла Европа, а дори и в РФ !!!?

    Коментиран от #6

  • 5 Фибата

    5 1 Отговор
    Граждански патриотизъм ли? Да не е нещо подобно на "позитивна дискриминация"?
  • 6 .!.¢€£\]}∆

    5 5 Отговор

    До коментар #4 от "!!!?":

    А идиотизмът е да построиш паметник на загиналите пилоти, бомбардирали софия и статуя на смъртта. Събориха мавзорея и мумиите плъзнаха навсякъде.

    Коментиран от #9

  • 7 Трандафор

    6 2 Отговор
    Кои са хората, "които в момента изграждат България", Кьосев? Какво, къде и за кого го изграждат? Това демагогия ли е или обичайната подкрепа на партиен активист, под прикритието на университетски преподавател? Май е и двете! С такива интелектуалци, какви да са ни политиците, м?
  • 8 Фори

    4 5 Отговор
    Кажете го на онзи шашкънин президента ни. Който е и платен агент на КГБ. Види ли плац и пилон си мисли че командва парада.
  • 9 !!!?

    4 5 Отговор

    До коментар #6 от ".!.¢€£\]}∆":

    Безмозъчие да построиш паметници на съветския окупатор на България благодарение на който българският Народ е подложен на геноцид какъвто и по турско не преживял !!!?
  • 10 Никой

    4 5 Отговор
    Българския путинофил е образован с второкилийно знание. Той обича Русия ,но не е чел внимателно нищо от историята на тази объркана държава. Още по малко е чел и запомнил нещо от историята на България.
  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Точен

    4 1 Отговор
    Помня Кьосев още от времето, когато се натискаше да става асистент в СУ. Тогава яко хвалеше комунизма и социалистическия реализъм. Добър грантаджия днес.
  • 13 Не ми го навирайте

    1 0 Отговор
    Тоя е глобалистичен книжен плъшок - цялата му подробна биография го доказва. Не ми го навирайте в носа.