Божието око

Милена ВЪРБАНОВА

Всички религии в света, от най-дълбока древност до днес, предупреждават човечеството, че "Бог вижда всичко". Богът-Творец, който е един единствен и в политеистичните религиозни учения.

Но нима подобно твърдение може да бъде вярно в случаите, в които престъпникът извършва злодейството си нощем, на тъмно, без нито един свидетел и за деянието си знае само той?

Преди няколко години се заговори за Божието око във всеки индивид. Тъкмо това око, "монтирано" във всеки от нас, запечатва нашите добри и зли постъпки. Не само постъпки, но и помисли. Това Божие око съществува не единствено в човеците, но и в животните, и в растенията. Във всяко създание, което има душа. А съвременните открития потвърждават древното разбиране, че и камъкът има душа. Че няма "нежива" природа.

Но къде е това Божие око, къде се крие този неподкупен свидетел, коя част от тялото - или по-точно от мозъка ни - обитава този страшен обвинител, този издайник, който безпощадно съобщава всичките ни грехове пред Съда на Бога, веднага подир нашата смърт? Нима носим този агент в самите себе си? Сигурна съм, че голяма част от човечеството би се подложила на рискована черепно-мозъчна операция, за да го премахне и да си спести заслужените изпитания в преизподнята, на които показанията на този неведом шпионин биха я обрекли във вечността.

В едно ранно утро, докато правех зареждащата си разходка, въпросът за местонахождението на Божието око, отново прекоси мислите ми. И ме осени светкавичният отговор, че Божието око е нашата СЪВЕСТ.

Мъдростта на вековете, божествената и човешка мъдрост, е съхранена в кристалната решетка на думите. Свикнали сме с рутинно безразличие да произнасяме словото "съвест", но питали ли сме се някога какво точно ще рече то?

"Съвест" е съставна дума, която се състои от две понятия - "съ" и "вест". Представката "съ" означава "споделеност" , а "вест" - новина, информация - в терминологията на новите времена, но и "знание" - в речника на хората от по-старите епохи. Следователно "съвест" и "съзнание" са идентични понятия. "Съ- знание" сиреч "знание", споделено с някого - но с кого? Кой въплъщава висшето знание за света? Кой е Словото, Идеята, Творческото Начало, Демиургът, Създателят?

Безспорно Бог! Кой може "да знае" повече от Този, който е създал вселената? Нашата "съ-вест", нашето "съ-знание" е част от Бога и всяка наша мисъл, подбуда, действие или бездействие, са споделени с него. Ние го поставяме в течение на нашите дела още със зараждането на идеята ни за тях. Той ги узнава още преди ние самите да си дадем сметка за тях и да ги облечем в думи. Още когато те са някакви биохимични искри в ума ни. Ето как Бог вижда всичко и знае всичко за нас. Всичко, което ние самите знаем за себе си. Ето защо не можем да скрием нищо от Него.

"Свяст" - "съзнание", осъзнаване, пробуждане - е слово, равнозначно на "съвест". Латинската дума conscientia означава същото и е създадена на същия принцип - "con-scientia".

Четейки от дълги години насам изповедите на хора, претърпели клинична смърт и завърнали се в нашия ( материалния свят ), се убедих, че душите им фактически са били съдени от техните съвести. И че тъкмо съвестта, а не някой ангел или демон, запечатва всички важни моменти от живота на човека и ги прожектира пред него "като на филмова лента". Срамът, който душите изпитват в момента на "прожекцията" от лошите си намерения и деяния, е истинският съд за греховете им. Извършва се акт на самоосъждане - или на съ-осъждане на душата, при който Бог се присъединява в оценката си към присъдата, която душата сама си налага. В съгласие с тази самоприсъда ( или съ-присъда ), Бог постановява съответното наказание и бъдната участ на душата в отвъдния свят.

Но как съвестта, която, според сегашната наука е дял от мозъка, има такова решаващо влияние върху съдбата на душата във вечността и я съпровожда в невидимия свят подир смъртта на тялото? Опираме до вечния въпрос: какъв характер има съзнанието? Материален или нематериален?

Не съм нито физик, нито биохимик, нито психиатър, нито философ, но според религиозните доктрини, които познавам не като специалист, а като читател, съзнанието има двойнствен характер. То е свързано както със седемте "одежди" на душата - фините обвивки, която тя постъпателно съблича в отвъдното, така и с материалното ѝ тяло в конкретното земно превъплъщение. Попива в себе си опита, квинтесенцията от всяко наше пребиваване в материалния свят и от всяка от отвъдните сфери, в които сме били изпращани според нашите заслуги и грехове. Съзнанието - термин, припокриващ се със съ-вестта, е нашата оголена същност, оставаща подир циклите, на които ни обрича кармата. Божествената ни същност, защото сме сътворени като части от Божията световна душа.

След зачеването ни, с оформянето на зародиша или в първите дни след раждането, съзнанието - съвестта се проектира в съответни клетки в мозъка, тоест добива и материално измерение.

Може би именно поради двойнствения си характер съзнанието-съвестта става жертва на някои демонични ритуални практики, които целят откъсването му/й от Божията душа. Ако това е така, "откъсването" може да засегне само настоящия земен живот на потърпевшия индивид, но не и справедливата му присъда след смъртта. Не и изкупителния път, който Бог е предвидил за осакатената му душа - дълги хилядолетия в преизподнята, разкаяние, спирален кармичен цикъл, а след него бавно издигане към Божественото и възстановяване на единството с Божествената душа.