Иван Бакалов: За паметниците и химните с Георги Чапкънов

В дома за стари хора, където е скулпторът Чапкънов, има италиански автомат за кафе, прави и италианско кафе „Лаваца“. Пихме по едно. „Хубаво е, Чапе, ‘талянско” – казвам, като имитирам неговите шеги. Той се смее – „Аааа, съветско!” Негов лаф, често като похвали нещо, викаше – „съветско”. Даже „съвецко“.

По-преди като го посетих, ми рецитира ученически нецензурни стихчета от неговата младост. Винаги те разсмива. Чапа е единствения човек, за когото се знае, че е припадал от смях. Буквално. Негови колеги, с които е бил съученик в Художествената гимназия, разказваха спомени как след смешна случка, виц, той не можел да спре да се смее. „Ние спираме, той продължава да се смее – разказва проф. Емил Николов, живописец, който е бил преподавател в Академията – И се смее, и се смее, докато хлъцне и падне, обелил очите.” Водили сме го на лекар, веднъж го изнасяхме на ръце от ресторант „Грозд”.

Сега Чапа не само ми изрецитира, ами ми пя. Съвсем друго – сетил се как през 50-те години сменили химна на България (от 1950 до 1964). И си спомнил целия текст. Изпя ми го, музиката била като на съветския химн и в текста се пее за братската дружба със съветския народ и за Сталин (виж целият му текст по-долу). Някъде от дебрите на паметта му излезе, как го е запомнил, не знам. Съветско.

„И – казва той – онази нощ ми изскочи в главата Унгария като игра на финал на световното по футбол (бел. авт. – 1954 г.). Тогава имаха пет знаменити футболисти.“ Изрежда натъртено – „Пушкаш, Кочиш, Божич, Цибор, Хидекути.“ И се смее на себе си откъде са му дошли в главата.

Стана дума и за Паметника на Съветската армия. Той, както всеки скулптор, е против събарянето му: „Трябва да стои, да видят следващите поколения срама ни, казва. И мавзолея не трябваше да събарят, да седи, един ден ще идват тук да го гледат като атракция.”

Впрочем, сагата с паметниците в България няма скоро да приключи. След този на дневен ред ще излязат и други. Дори да не са натоварени с някаква идеология или противоречива история.

Обществото или отделни групи в него са особено агресивни и непримирими към паметници в градската среда. Дори към настилки. Когато ремонтираха площад „Славейков“ и подмениха настилката под фигурите на баща и син Славейкови на пейката (дело на Чапкънов), гневни граждани се изказваха по телевизията, че не било правилно, металната сянка на двамата братя на земята била друг цвят, като тенекия и т. н.

Чапкънов тогава го питаха как може така, той каза пред телевизиите – „На мен това ми е работата, аз знам, да си приказват каквото искат.” Ами сега се вижда – металът потъмня, оксидира се, стана като преди. Ама го направиха на въпрос с репортажи по телевизията.

Дори за фигурката на Гарибалди на едноименния площад (пак дело на Чапкънов) има критически възражения – не била по канона. Абе за всичко си има канон и блюстители на канона.

И за фигурата на София цял полк православни талибани реват от години. Езическа била. Разпространяват разни фалшификати и измислици, че била зловеща шумерска богиня, статуя на смъртта, и прочее. Имала фалос и била хермафродит – такива неща им се привиждат, може би хора не виждали жена.

Е, не е светица София с трите си дъщери по православния канон. Трябва ли задължително да е икона? По повод възраженията за статуята на София навремето се изказа и Йордан Радичков – „Някои хора искат у нас само овчи пладнища да има.”

За овчаря, който ходи по водата пред няколко овце – скулптура в Южния парк, на Павел Койчев – същите православни талибани се гневят, че не можело да се изобразява така Христос. Ми кой ви каза, че е Христос, бе? Авторът казва: „Това е пастирът, всеки да го приема както иска”. Православните блюстители не се усещат, че се приравняват с ислямистите, които не дават да се рисува Мохамед.

Малка скулптура с Кирил и Методий и букви от глаголицата и кирилицата пред НДК също събира подигравки из социалните мрежи – имало там букви, както са подредени, звучат като „вгза“. „Всеки вижда това, което му е в главата“, обяснява реакциите скулпторът Красимир Трендафилов. Негова е скулптурата и пред входа на БНР, която предишен директор за малко не махна.

Т. нар. петохуй – паметникът за 1300 години България пред НДК – още с поставянето си събираше подигравки и му лепнаха прякор. Но беше друго време – властта решава, слага, а народът беше по-принцип настроен срещу властта (не че сега не е, но сам си я е избрал).

Историческа композиция, паметникът на Старчев не беше натоварен идеологически като Паметника на съветската армия. Но имаше и технически проблем – не беше отлят от бетон и облицован, а масивна желязна конструкция, върху която бяха закрепени мраморни плочи. Сам почна да се руши. И беше съборен с подигравки.

С Чапа коментираме, че войната на Путин предизвика демонтажа на Паметника на Съветската армия. Иначе щеше да си стои още. Ама нали Путин бори нацистите и се пише продължител на Отечествената война… На ти сега паметник. Артефакт ли? Направо се превърна в путинистки паметник, с толкова истерични защитници путинисти.

Не, паметника на Шипка никой няма намерение да го пипа, както лъжат от „Възраждане”, за да активират последователи. Но голямо махане на паметници предстои тепърва. Всякакви.

Впрочем в Унгария има паметник на Пушкаш. Дали у нас ще направят на Стоичков?

Текст на българския химн 1950-1964 г.

Бъларийо мила, земя на герои, неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен с могъщия братски съветски народ!

Припев:
Слава, Републико наша свободна! Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна, в бой до по беда ни смело води!

2. Великото слънце на Ленин и Сталин с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали, в борбата и в мирния труд ни сплоти.

3. Строим ний заводи, разкриваме мини, нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина готови сме труд и живот да дадем!

Химнът е приет след конкурс. Текстът наподобява текста на химна на СССР в началото, музиката също.

Автори са: Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна

Композитори: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин, Светослав Обретенов

След развенчаването на Сталин куплетът с неговото име не се изпълнява.

Химнът от 1964 г.

През 1964 г. по предложение на поета Георги Джагаров е избран нов химн – песента на Цветан Радославов от 1885 г. „Горда Стара планина“, писана по време на Сръбско-българската война. Прието е началото от оригиналния текст и са добавени два нови куплета:

Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!

Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.

България е единствената страна от социалистическия блок, която включва в химна си куплет, в който се споменава Москва. През 1990 текстът е променен до сегашния му вид, като отпадат окончателно двата последни куплета. По време на дебатите по новата конституция има много предложения за химн. Предложено е връщане на „Шуми Марица” или „Върви народе възродени”, но „Мила Родино“ остава без двата куплета от предишния химн.

За „Шуми Марица“ има възражения, че това е мелодията на немска войнишка песничка от XIX век. За „Горда Стара планина“ на Цветан Радославов музиканти и музиковеди също припомнят, че е заимствана от стара еврейска мелодия, но все пак се приема, защото много песни у нас наподобяват като мелодия по-стари популярни в Европа.

(Текстът е публикуван в e-vestnik.bg)