Знания в Софтуерния университет, диплома за мама и тате

От 28 януари започна първото кандидатстване в Софтуерния университет (СофтУни), което се осъществява от неговия уеб сайт: http://softuni.bg/apply. Срокът за пролетния прием е удължен до 23 февруари. Кандидат-студентите могат да преценят дали да се запишат за безплатния подготвителен курс по програмиране или направо да се явят на приемния изпит през април. Първият випуск ще започне практическо обучение за софтуерни инженери през май 2014 г. Обучението е подходящо и за работещи хора, тъй като има занятия, които се провеждат и в извънработно време – след 18 ч., както и през събота и неделя.

Факти.бг потърси Светлин Наков, който е известен като лектор, софтуерен инженер, ръководител на софтуерни проекти, предприемач и вдъхновител на хиляди млади хора, да разкаже повече за създаването на Софтуерния университет. Той е участвал и като главна движеща сила в изграждането и развитието на най-големия обучителен център за софтуерни инженери в България - Софтуерната академия на Телерик. Наков е носител на Наградата “Джон Атанасов” на Президента на България и има опит като хоноруван преподавател по компютърни науки в СУ “Св. Климент Охридски”, НБУ и ТУ-София.

Как възникна идеята за Софтуерния университет и къде има подобни университети ?

Може и да сме единствени в света в този формат, защото ние единствени правим практическо обучение, ориентирано към индустрията. Доколкото на мен ми е известно, в Европа няма точно такъв университет, има така наречените Applied Sciens, в цивилизования свят има приложни университети, ориентирани към бизнеса, към фирмите и индустрията и научни такива, каквито би трябвало да са и българските ВУЗ-ове.

За съжаление университетите в България се водят само по документи такива. Има огромно крещяща нужда от софтуерни инженери и програмисти в България, вижте обявите за работа. По официални данни липсвали 20 000 – 30 000 софтуерни инженери. Колко са верни тези данни няма как да знаем, но със сигурност са хиляди. От друга страна стои проблемът с пълното неразбиране и нежелание на университетите да се реформират. Аз съм работил в три университета - СУ „Св. Климент Охридски”, Техническия, Нов български и никой не е имал желание да се реформира. Има система, която не работи, тя пази „старите кучета” – възрастният професор трябва да гласува новата специалност - да де, ама той е излишен.

В Техническия университет специалност „Компютърни системи и технологии”  учат твърдост на бетона. Естествено, че това не е необходимо: дори и този, който го преподава, знае, че не е нужно, но го прави, защото знае, че ще остане без работа. Ето така е структурирана тази система, не е пазарно ориентирана. За мен е загадка защо и в частните университети е така? Факт е, че образование за софтуерни инженери - такова, от каквото имат нужда фирмите, няма и никога не е имало. Ето това е причината да направим такъв университет.

Всъщност аз се занимавам с обучение на софтуерни инженери и знам как става това вече повече от десет години. За първи път добавяме и дипломата за висше образование, защото мама и тате я искат.

Разкажете повече през какви нива на обучение ще се преминава?

Подготвителният курс се предлага и в присъствена, и в онлайн форма на обучение. Занятията за присъствените студенти ще се провеждат 2 пъти седмично за 1 месец, а видео и други материали ще бъдат достъпни за онлайн студентите почти веднага след провеждането на лекциите.

Софтуерният университет (http://softuni.bg) предлага качествено образование за софтуерни инженери с практическа насоченост, професия и работа в софтуерната индустрия, както и възможност за диплома за висше образование.

Обучението за професия “софтуерен инженер” е разделено на 6 нива, всяко с продължителност 4 месеца (общо 2 години). Предлагат се присъствена и онлайн форма на обучение (по избор). Приемът се осъществява чрез приемен изпит по програмиране, като преди него се организират безплатни 2-месечни подготвителни курсове. Първият прием ще бъде през май 2014 г, а първият подготвителен курс стартира в началото на март. Има три приема на студенти на година - през януари, през май и през септември, като преди всеки прием има безплатен подготвителен курс. Няма възрастово ограничение за кандидатстване в СофтУни, могат да се записват и ученици.

Предимството на СофтУни пред другите български университети е, че Софтуерният университет предлага качествено образование, професия и работа на студентите си. За екипа на Софтуерния университет, както и за цялата софтуерна индустрия, най-важен е практическият опит. Ето защо тяхната основна цел и мисия е да направят хората, които обучават, истински професионалисти в софтуерната индустрия и да се ангажират с намирането на работа по придобитата специалност “софтуерен инженер”. По време на обученията студентите разработват непрестанно практически проекти в екип, следвайки утвърдените практики в софтуерната индустрия и трупат значителен практически опит с програмирането и разработката на софтуер. Всеки учебен курс преминава със занятия на живо (или видео уроци за онлайн участниците), много упражнения и ежедневна практическа работа над множество домашни и практически изпит накрая.

СофтУни поддържа партньорски отношения с много IТ и софтуерни фирми работодатели.

В СофтУни се изучават различни програмни езици и платформи, практическо програмиране, структури от данни и алгоритми, обектно-ориентирано програмиране, бази данни, уеб услуги, уеб технологии, софтуерни технологии, мобилни технологии, софтуерно инженерство и други. След завършване на 2-годишното обучение в Софтуерния университет се издава диплома за софтуерен инженер. Има опция и за получаване на международно призната университетска диплома за висше образование от един от университетите партньори на Софтуерния университет след допълнително обучение с продължителност 1 или 2 години според избрания ВУЗ и специалност.

За студентите в присъствена форма на обучение се предлагат и общежития в кв. Слатина, предоставени от Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“. Класирането ще е по успех и до изчерпване на свободните места.

Има ли акредитация този университет и ще се признават ли дипломите и в чужбина?

Ние се занимаваме с реалната част на обучението - да подготвяме качествени хора за работа в софтуерната индустрия и дипломата за висше образование не е екстра, не е основната част от нашето обучение, а допълнителна хартийка. Но все пак, за да я имат мама и тате, защото им трябва, ние сме направили партньорство с няколко университета: две години учат при нас, още една година при тях се явяват на приравнителни изпити и си вземат дипломата от там.

Не сме се борили с цялата простотия на държавата, защото трябва да бъде разрешено от Министерски съвет, пък Народно събрание, пък не знам си още кой, за да направиш акредитиран университет и с една дума аутсорсваме печатането на дипломи към други ВУЗ-ове чрез съвместни програми в сферата на IT предприемачеството. Учат две години програмиране, вземат професия и започват работа, а след това учат предприемачество, бизнес, маркетинг .

Първият ни прием е 2000 души присъственост, което е повече дори и от най-големите ВУЗ-ове.

В България компютърните специалисти не достигат, продължават ли да ги търсят и в чужбина?

Нашите таланти са изключително търсени и в чужбина, но като бройка са изключително малко. В България има много таланти във високите технологии, не само компютърни науки. Това доказват и българските ученици шампиони по математика, по информатика, по физика. На училищно ниво, да кажем, сме добре, но в университетите идва разпадът и ако някъде се работи добре е по-скоро изключение, отколкото нормално явление.

По тази причина бройката на хората, които са кадърни, е много малка, така че ние сме конкурентни от гледна точка на качество със сигурност, а от гледна точка на количество сме толкова малки, че никой не ни взема на сериозно. Примерно, аз наскоро имах запитване "Можете ли да осигурите 400 програмисти?", но няма как, защото единствено най-големите фирми в София разполагат с тази бройка. В Индия отиваш и ако ти трябва фирма, която да ти осигури 2000 програмисти, може почти от днес за утре да стане, а в България за 10 души е проблем, не говорим за 2000. За да осигуриш 10 души, ти трябва половин година, дори от фирми, които имат достатъчно голям бюджет.

Какви ще бъдат таксите за обучение?

Таксите са съизмерими с таксите за подобни специалности в държавните университети, т.е. под 400 лева. Примерно в СУ таксата за компютърни науки е 375 лева, при нас е 390 лева. 10%  от записалите се учат абсолютно безплатно - това е наша политика, за да може кадърните хора, които имат акъл, а нямат пари, да имат възможност да учат. Едно 20% ще имат стипендии от фирми, т.е. пак ще учат безплатно срещу договорка да работят при тях. Т.е. ние им намираме работа много преди да завършат образованието си. За момента има 50 фирми, проявили интерес, но докато не минат приемните изпити, няма как да знаем кой е добър и кой заслужава да има стипендия. Ние имаме безплатен курс от два месеца, който подготвя желаещите за приемния изпит по програмиране, на който се прави класиране: най-силните 10% влизат безплатно, останалите имат право да се борят за стипендии, а най-слабите не влизат изобщо. Освен това, след като влезеш в университета, ти решаваш дали ще се бориш за държавната диплома, или ще останеш на нивото на реалното обучение в софтуерни технологии.

Има ли други известни имена, които ще преподават освен вас и Христо Тенчев, който също е един от създателите на този проект?

Христо Тенчев е изпълнителен директор и основател на XS Software, най-голямата българска компания за разработка на онлайн игри. Тенчев основава компанията, докато е още в училище, и със собствени умения и средства развива екип от над 100 души, оперирайки в повече от 80 държави по света с над 35 млн. регистрирани потребители.

В университета ще преподава колегата Марио Пешев, който е един от Уърдпресс двигателите на общността в България, лектор на световни събития, има негов код на 80 милиона сайта в интернет. Един от малкото контрибютори в Уърдпресс в ядрото, а това е най-известната контимениджмънт система.

В екипа ще бъде и Мариан Маринов, който прави оупън фест, системен администатор с много дълъг опит, с много високи способности и работи във фирма, където клиенти са му 1/3 от хостинг компаниите по света.

Може би трябва да спомена и ученика Любомир Янчев, който спечели няколко световни награди с предприемачество по програмиране, по разработка на софтуер. Спечелил е доста финали, сега е на финал на Интел за предприемачество, единственият български участник.

Разбира се, ще има преподаватели и практици от индустрията, които не е важно да са известни, а е важно да могат да програмират и да могат да преподават по съвременен интерактивен начин, с много компетенции.

А вие самият кога напуснахте Телерик?

Още през ноември 2013 г. Разминахме се, аз исках да правя софтуерен университет, исках да увеличаваме размерите на обучение, боря се и за личната си кауза „България - силициевата долина на Европа” и знам, че това може да стане чрез мащабни действия, а не с обучение на 200-300 души. Моята цел е да може всеки един човек, който има желание да се занимава с технологии, да му дадем тази възможност. Аз съм пресмятал, че абсолютният максимум на година за България е 20 000 души. Това е така, защото от 60 000, които завършват средно образование, 10 000 могат да се захванат с технологии, това е целият пазар на обучителни услуги в софтуерната индустрия. От тях да свалим 80% -  90%  зависи колко конкуренция ще се появи, защото за момента почти няма. Има частни учебни центрове, които са на ниво, но те пък нямат елемента висше образование.

С Телерик се разминахме и защото те искаха да се ориентираме и към корпоративни обучения, да правим нещата в по-малки мащаби, да се ориентираме повече към ученици и социално корпоративна отговорност и не желаеха да направим университет. Доколкото знам, там част от екипа се е запазил и предполагам, че ще продължат, но с по-ниски темпове.

Доколкото разбрах, вие преподавате и в Учебен център "Информационно обслужване АД", не влизате ли в конфликт на интереси?

Не, няма конфликт на интереси, хубава инициатива, която обхваща предимно страната. Ние работим главно в София, като „Инфо стар” е начално ниво на образование за софтуерни инженери и администратори, т.е. там за много малко време се стоварва огромно количество материал, а това е добре за хора, които не са напълно начинаещи. Единици ще са начинаещите, които ще успеят да научат този материал за това време. Нашите две години в Софтуерния университет там се преминават почти за половин година.

Аз подкрепям много проекти, например този „Тук и сега”, което е национално състезание по програмиране и обучение за ученици например. Всеки път, когато някой прави нещо хубаво, аз не отказвам. Аз ще съм щастлив, ако има такива 500 инициативи, това означава, че ще се доближим до „България - силициева долина в Европа”, защото силициева долина означава център за иновации в технологиите, за предприемачество, там където се ражда следващият Скайп, следващият Фейсбук, следващият Гугъл. Това може да стане чрез образование и предприемачески дух.

Трябват ни добре подготвени технологични специалисти в голямо количество, за да дойдат у нас чужди фирми, сред тях да има и предприемачи, разбира се - да има и български фирми. Далеч съм от идеята, че ние ще станем само предприемачи. IT секторът носи високи заплати и това ще подобри и цялостната икономика, да имаме чувствително нарастване на доходите на българина. Доходите на българина, който се занимава с програмиране, така или иначе са високи; ако дялът на тези българи стане много по-голям, тогава ще имаме и реалната промяна в икономиката на държавата. Ето за това се боря! Ако от 20 000 завършат 5000, това е едно добро ниво. Дори и с 5000 програмисти на година, пак ще имаме някаква промяна, още 10 000 ще станат едни други IT специалисти.