Патриарх Вартоломей ще пристигне, за да организира "църковно Загоричани"

На 23 май Лаодикийският Митрополит Теодорит (Вселенска патриаршия) съобщи, че Патриарх Вартоломей ще пътува до България за избирането и интронизацията на Българския Патриарх на 30 юни. В името на това патриархът дори ще скъси визитата си в Гърция.

Нашият източник от Русенската Митрополия потвърди тази информация: Вартоломей ще отпътува за София директно от Арта на 29 юни. Обаче Лаодикийският Митрополит не споменава с каква цел идва Вартоломей: Вселенският Патриарх иска не само да присъства на избирателния събор, но и да го председателства!

За тези, които познават процедурата по избиране на патриарх и помнят как беше през 2013 година, това може да звучи глупаво. Председателството на Вартоломей на Събора или дори присъствието му на заседанията като почетен гост противоречи на Хартата и обичаите на Българската православна църква (БПЦ). Но Митрополит Николай Пловдивски обещал на гърците, че ще реши този проблем на срещата на Синода на 20 юни.

Тези тайни уговорки са били обсъдени първо с Митрополитите Наум Русенски и Николай Пловдивски по време на визитата на Патриарх Вартоломей на погребението на Българския Патриарх Неофит в София през март тази година. След това Наум и Николай били поканени в Истанбул. И накрая споразумението било постигнато по време на майското пътуване на Митрополит Николай и неговите поддръжници в Истанбул, където той се срещнал с архиереите на „Православната църква на Украйна“ (ПЦУ), които не били приети за общение от Синода на БПЦ.

Освен задължението да демонстрира авторитета на Вселенския Патриарх, като го покани на изборите и осигури неговото председателство на Събора, Митрополит Николай обещал да помогне за издигането на предания приятел на Фанар, Митрополит Наум, на длъжността първойерарх на БПЦ, а след това да организира неговото съслужение с архиереите на създадената от Вартоломей ПЦУ.

В замяна гърците обещали на Митрополит Николай неприкосновеността на влиянието му в БПЦ и пълен контрол над Синода и неговите решения. Но възможно ли е да се приемат обещанията им за чиста монета?

Официалната позиция на Вселенската Патриаршия е, че единственият приемлив православен национализъм е гръцкият. В гръцкото богословие националните чувства на всеки друг православен народ се наричат етнофилетизъм. И това, което гърците особено не харесват, е нашата независимост. Българският народ е единственият православен народ, на когото със съборно догматично решение е забранено да изпитва национални чувства: през 1872 г. антибългарският Константинополски събор обявява българския национализъм за ерес. Добре помним до какво доведе подобна „догма“: през 1905 г., по време на геноцида над българите в Тракия и позорното клане в Загоричани, гръцките митрополити благословиха екзекуцията на цивилното българско население.

Наивно е да вярваме, че Патриарх Вартоломей идва тук за доброто на българската църква, а не заради собствените си интереси. При Патриарх Вартоломей натискът върху Фанар непрекъснато нараства. Той беше човекът, който през 1998 година на Събора в София призова Патриарх Максим да подаде оставка и всъщност направи всичко, за да не се фиксира разцеплението и силите на БПЦ да бъдат подкопани. Обаче Църквата се обедини и Патриарх Максим щастливо я оглави, за раздразнение на Константинопол, и така в продължение на 14 години.

С нова сила антибългарският активизъм на Вартоломей се възобнови през 2016 г.: за да принуди Българската църква да участва в Критския събор, наложил гръцкия дневен ред на световното православие, той упражни безпрецедентен натиск върху Патриарх Неофит. Също така, от 2016 г. Константинополският Патриарх подкрепя Архимандрит Харалампи Ничев, който избяга от БПЦ и участва в редица антибългарски акции (между другото, Ничев е близък приятел на Митрополит Николай и добър приятел на Митрополит Наум).

Трябва ли да напомняме, че всяко посещение на Вартоломей в България приключва със скандал? И така, през 2015 г. той публично нарече нас и предците ни разколници и поиска премахването на паметника на Патриарх Антим Български от територията на храма ни в Одрин, а през 2024 г. над ковчега на Патриарх Неофит отмъстително порица починалия за несъответствието му с „партийната линия“ на гърците и отказа му да участва в Критския събор.

Въпреки това Наум се предаде на милостта на гърците без бой – в замяна на фиктивна патриаршия. В интерес на истината едва ли можеше да се очаква нещо друго от него: митрополитът никога не е имал силен характер и авторитет, предпочитал е да решава проблемите с чужди ръце. От своя страна Пловдивският Митрополит напразно се надява да запази влиянието си след избора на Наум, тъй като Фанар не е забравил твърденията на Николай за украинските разколници, чийто грях „не се измива дори с кръв“. Не са забравени и твърденията му за гърците. Наум ще остане патриарх, но под пълен контрол на Фанар, а Николай ще остане с интригите и авторитарните си навици.

По един или друг начин, именно благодарение на слабостите и страстите на тези архиереи, въпросът с кандидатурата за българския патриаршески престол беше решен не в рамките на България, а в Турция за първи път от години. Това не е лошо за Турция, но е лош знак за нашата Църква. Изглежда, че патриаршеските избори ще се превърнат в новия Загоричани за нашата Църква. Ще каже ли българският народ своята тежка дума?