Удари часът на Доналд Тръмп

Вечерта на 13 юли на стадиона в Пенсилвания, милиони телевизионни зрители видяха как бе прострелян Доналд Тръмп. Секунди след стрелбата той се изправи с високо вдигнат юмрук и с яростта на ранено животно, без да бърше кръвта от лицето си, призова своите привърженици „на бой!“.

Сцената няма да бъде забравена скоро. Не са много хората, които биха постъпили като него. Привърженици и противници на Тръмп са единодушни. Смелостта, с която кандидат президентът реагира на покушението, заслужава всеобщо възхищение.

Първата жертва на опита за убийство на Тръмп е Джо Байдън. Няма съмнение, че мъчно подвижният президент, който бърка Зеленски с Путин, не е в състояние да се противопостави на преливащият от енергия конкурент . В политическия сблъсък, идеите са фактор, но ако ръката на знаменосеца трепери, те се превръщат в конфети. Ангажирана в две войни, вътрешно разединена, Америка не може да си позволи да бъде на автопилот още четири години.

За разлика от Европа, където демокрацията има дълбоки традиции, в Съединените щати, може би поради мащабите на страната, насилието и парите, често взимат надмощие над урните.

Дълъг е списъкът на американски политици, паднали под куршумите на наемни или случайни убийци.

На 2 юли 1881г. е прострелян във Вашингтон президентът Джеймс Гарфийлд

През 1901 г. е убит в Бъфало президентът Уилям Маккинли.

Президентът Ейбрахам Линкълн е застрелян на 14 април 1865г.

На 14 октомври 1912г. е прострелян президентът Теодор Рузвелт, който живее 7 години с куршума в гърдите си.

На 22 ноември 1963 година на 46-годишна възраст е убит президента Джон Кенеди

Неговият брат, сенаторът Роберт Кенеди е застрелян в Лос Анжелос на 5 юни 1968г.

Борецът за правата на чернокожите американци – Мартин Лутер Кинг е убит в Мемфиф/Тенеси на 39 годишна възраст.

Цели четири години от загубата си в последните избори до днес, Доналд Тръмп не спря да оспорва техния резултат, като твърдеше, че победата му е открадната. По-голямата част от медиите, чиито спонсори са производителите на оръжие, поддържаха Байдън и не обръщаха внимание на протестите му. Отминаха с мълчание факта, че прокурорите които преследват Тръмп са винаги чернокожи. Никой не анализира огромното влияние на военно-индустриалния комплекс върху клана на президента и отражението му в доставките на оръжие за Украйна. Нападението срещу Капитолия също не бе анализирано достатъчно добре. Езикът на омразата, практикуван в университетите от американската левица, предизвика обратен ефект в средите на „белите фермери“, които в никакъв случай не се приемаха за виновни за проблемите на малцинствата.

Американската политическа „тенджера под налягане“ неизбежно щеше да гръмне, ако Тръмп не беше оцелял.