Евгений Кънев: Цялата тази интервенцията на БПЦ в публичния живот има ярка политическа окраска

Вчера в подготовка за празника ни обикалях с колата по поръчки. И слушам по радиото празненството пред Националната библиотека.

Първо, бях впечатлен от мястото и мащаба на присъствие на БПЦ в един празник на книжовността. Нейната част от церемонията бе по-голяма от времето отделено за всички останали оратори взети заедно. А от тези оратори само един - проф. Амелия Личева с блестящо слово - бе представител на хората, които имат професионален празник.

Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Спомних си, че на предния ден пак сякаш вездесъщият ни патриарх изнесе и академично слово пред БАН. Отделно, в предните дни имаше обръщение да се подкрепи поход на семейството (ако не се лъжа). Явно има някаква нова политика на БПЦ на интензивна интервенция в светския живот.

Затова реших да прочета речта на патриарха пред БАН.

Но преди това - някой да не ме разбере погрешно. Като християнин, аз споделям нуждата от по-голямо присъствие на християнските ценности в нашето битие. И наистина, ако човек безпристрастно се зачете в речта на патриарха, няма как да не се съгласи с диагнозата му за пороците на нашето съвремие, обладали и нашето общество.

Но има три смущаващи момента във визията му как да се справим с тях. И дори няма да задълбавам, че в цялото си слово единствените двама, които е цитирал извън Библията са… руснаци - философ и светия. Нищо лошо, но ако трябва да са непременно свързани с православната църква - сигурно и в гръцката канонична история има подходящи цитати, щом няма такива… в нашата.

На първо място, това е именно фактът, че по повод празника - целият позитив на християнството в нашата история е ограничен до времето на Княз Борис и светите братя. Възраждането е споменато много бегло, за Царство България … до ден днешен сякаш липсват дела като примери, които да бъдат следвани. Не знам дали имаме и светии, които патриархът ни сочи за пример. Няма и какво положително да каже за мнението на нашите национални герои за делата на нашата църква. С други думи, сякаш примерът за българите е останал в девети век на първото българско царство.

На второ място, не ми допадна противопоставянето православие срещу протестанство и католицизъм. В думите на патриарха - знанието в западните общества било само за практическа полза, а при православието било фокусирано върху човека. Звучи добре, но историята показва недвусмислено, че човешкият прогрес - и в крайна сметка с най-много щастливи хора - е най-забележителен именно в обществата с протестантска етика. Като Скандинавия.

Т.е. или нашето общество е много по-изостанало в развитието на човека, защото не е следвало заветите на православната църква. Или просто думите на Патриарха не са истина. Ако комунизмът може да служи за извинение за нашата изостаналост поради отклонение от православието, днешна Гърция опровергава такова становище.

А и във времена, когато се търси сближаване между църквите и преодоляване на Схизмата между деноминациите на християнството от 1054 г, някак не е благочестиво такова противопоставяне. Навремето, когато ме кръщаваха попитах плахо свещеника в “Света Неделя” има ли проблем, че моят кръстник е католик.

“Какъв проблем, те са по-големи християни от нас!”. А бях вече живял в САЩ с приятелско протестантско семейство и затова доста фалшиво ми е това противопоставяне, за да изпъкне православието. Без доказателства от живия живот.

На трето място, имам проблем с това настояване, че няма конфликт между знание и религия; между вяра и наука. Защитено с тези на руския светец.

Да, и Айнщайн е вярвал в Бог като смирение пред ограниченото човешкото познание.

Но принципите на науката и религията са драматично различни.

Доказателство за съществуването на Бог не е нужно, защото именно това е Вярата. Но наука, стъпила на вяра няма. Точно така е дефинирал научността и Карл Попър - не може да е научно нещо, което не може да бъде опровергано.

В крайна сметка, цялата тази интервенция на БПЦ в публичния живот под предлог за възраждане на християнските ценности има ярка политическа окраска, защото явно взема страна в политическия дебат, пасвайки на пропагандата на крайнодесните партии в съзвучие с руските ѝ опорни точки.

Но най-важното: възраждането на християнството и БПЦ няма да стане със завладяване на публичното пространство чрез проповеди, речи, исторически реминисценции от преди 1000 години, противопоставяне на другите деноминации и критика към европейския модерен живот - апропо, признат за най-качествения в света от краката на милиони имигранти.

Ще стане с личния житейски и духовен пример на самите свещеници на БПЦ, начело с висшия клир - със скромност, всеотдайност към тегобите на бедните и неоправданите, с достолепна дистанция от силните на деня, със саможертва в името на Бог. Както Исус.