Протести в страната… „и какво от това“

Протести в София, Варна и Русе, както и в четири европейски града - Лондон, Брюксел, Берлин и Мюнхен, се проведоха преди дни в защита на арестувания кмет на Варна Благомир Коцев. Демонстрантите носеха плакати с надписи като "Мутри вън" и "Днес е Благо, утре си ти". Протестът бе под надслов "Да свалим бухалките на дерибеите" и бе организиран от инициативата "Правосъдие за всеки".

И това са факти. Има недоволство на хората, има реакция, има заявяване на позиция. Също така протестиращите смятат, че България се движи към еднолично управление. Това дали не е обществена тайна, дали това не е така от години, дали някак не сме свикнали, дали…

Има недоволство от страна на гражданите. Ясно е, видно е.

И какво от това!?
Ето това е неприятната констатация. Хората са недоволни, а за политически лидери това е просто шум от улицата. Прокуратурата била „бухалка“ – хм, а доказателства за това? Съмнения и действия, че е така, има, но как да се промени това… Комисията за корупцията била „бутон“ или „на повикване“ – хм, а защо е така. МВР по места – чрез областните дирекции, било под контрол, защото чухме „… колеги, прибирайте се“. И после един висш кадър в ГДБОП бе преназначен на по-ниска позиция, за да бъде порицан, че „колегите май не го чули и не се прибрали“. И това са слухове или факти!?

Но да се върнем на протестите. Когато има протести, обикновенно се раздават пари, за да се потушат. Това работи безотказно. Нахрани кучето, за да не лае. В случая с кмета на Варна това не работи, защото хората по улиците не искат пари. Искат държавата си, искат правосъдие, искат справедливост, искат нормален и сигурен живот. Това го искат всички, ще каже някой – но дали ще е прав. Защото хората, които са по улиците, искат промяна, а тези във властта не искат промяна. Хората във властта искат през властта да направят така, щото промяната да е само в тяхна полза, за да останат във властта. Когато си във властта, трябва да правиш така, щото хората да не са по улиците, защото става шумно, а така не е добре да се работи – на шум.

Ползотворен ли е шумът от улицата
Със сигурност шумът от улицата бе ползотворен преди 12 години. Още по-точно на 14 юни 2013 година. Тогава за 15 минути парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Това се случи само половин месец, след като с гласовете на БСП и ДПС беше избрано правителството с премиер Пламен Орешарски.

В пленарната зала министър-председателят говори, че назначаването на Пеевски за председател на ДАНС ще е "стъпка от цялостния процес на реформиране на специалните служби", а лидерът на БСП Сергей Станишев нарече предложението "нестандарно". Някои от политиците, които тогава говориха по темата, сега или са извън политиката, или вече са в много различна роля.

Премиерът Орешарски пък каза, че това е лично негово предложение, но в следващите години въпросът "Кой предложи Пеевски?" продължи да стои, а малко след като го зададоха в национален ефир, водещите на Би Ти Ви Анна Цолова и Виктор Николаев се разделиха с телевизията.

В деня на избирането на Пеевски за председател на ДАНС започна и серията от многохилядни протести в цялата страна под мотото ДАНСwithme, които продължиха повече от година. В крайна сметка през лятото на 2014 година Пламен Орешарски подаде оставка и правителството падна.

Защо се връщаме към това
Защото скоро Бойко Борисов каза, че той отново може да е премиер, а Делян Пеевски министър. През 2013-а Делян Пеевски като шеф на ДАНС генерира изключително обществено нодоволство, което доведе до действителна промяна. Пеевски бе шеф на ДАНС само 15 минути. Тогава обществото надделя.

А днес
Днес протестите са гражданска форма на несъгласие с нещо, от което не произтича нищо. Хиляди се събраха, за да кажат „мафията вън“ и да продкрепят кмета Коцев, но протестите спокойно могат да минат в графата „рутинни“. Днес хората ще са в защита на Благомир Коцев, утре в защита на пострадалите при поредната катастрофа с жертви, после в защита на родилките, на животните, на правата на психичноболните и т.н. Все неща от живота. Все рутинни неща, при които няма основен дразнител! Борисов премиер, Пеевски министър ще е нещо различно. Но да видим дали ще го видим.

Вижда се, че сред гражданите на България има недоволоство. Вижда се, че има желание за нещо, за промяна, за обновление. Но къде е то. Картите на политическата маса са хвърлени – все едни и същи. Дали ще са 6 или 8 партии в парламента, все е същото. Имат ли хората по улиците алтернатива, за да гласуват за нещо ново. Към момента желание у хората за промяма има, но политическа формация, която да припознят - няма. Каква е алтернативата на политическия терен. Към момента – още от същото. И това е добре за партиите от „същото“, но не и за хората. Къде са новите лидери, къде са новите хора. Статуквото не иска нови хора, то си иска „още от същото“, защото така му е добре.

Нов лидер ли ще дойде, или нов дразнител ще накара обществото да изригне, за да се разбие тезата „… и какво от това“.