Великите отбори в историята на футбола: Байерн Мюнхен и империята на Кайзера

Великите отбори през погледа на Факти.бг

 Байерн Мюнхен никога не е бил най-обичаният отбор на света. Всъщност в повечето случаи баварците са имали повече зложелатели, от колкото фенове, основно заради изключително прагматичния си стил на игра, съчетаващ много физика и груба сила в единоборствата. Въпреки това баварският клуб се счита за един от безспорните крале на европейския футбол. Този факт се корени в 70-те години на миналия век, когато Байерн доминираше на европейската клубна сцена. Тогава отборът имаше в състава си трите най-големи легенди в историята на германския футбол като цяло.

До 60-те години на миналия век Байерн Мюнхен никога не е бил приеман като един от топ отборите на германския футбол. По време на Втората световна война Адолф Хитлер заклеймява отбора като еврейски, като голяма част от неговите играчи и треньори биват прокудени от Германия. След края на войната клубът изпитва сериозни финансови проблеми, като съществува на ръба между първа и втора дивизия. По онова време германската Първа дивизия била известна като Оберлига, която била разделена на 5 географски части. Баварците играят в т.нар южна част.

Клубът успява да затвърди статута си на водещ отбор в елита през 50-те, но бива ударен от сериозна финансова криза, принуждавайки се да обяви фалит. Все пак положението било закърпено с парите на германския фабрикант Роланд Едлер, който се превръща и в първия президент на клуба. Баварците понасят пореден удар през 1963 г., когато Оберлигата бива разформирована, за да се създаде известната и до днес Бундеслига. Те обаче са пренебрегнати и не биват включени в елитната група, като са принудени отново да съществуват във Втора дивизия. Времето във втория ешалон обаче е използвано изключително добре от Байерн. Тогавашният сръбски треньор на тима Златко Чайковски започва масово налагане на млади футболисти в първия отбор. 

 През 1964 г. в Байерн пристига тогавашната звезда на германския младежки футбол- Франц Бекенбауер. Бекенбауер е може би най-уникалният и универсален футболист, който света някога е виждал. Той проявява невероятни технически дадености, като започва кариерата си на позицията на десен халф. Нахакания му характер вбесява Чайковски в началото, но треньорът бързо разбира с какво чудо разполага. Младокът е неуморим, след отборните тренировки, тренира индивидуално по 6 часа във фитнес салона. Работи самостоятелно с треньора си, като придобива невероятна тактическа грамотност и постепенно универсализира футболните си  умения. В последствие треньорът Чайковски го преквалифицира в защитник, а играчът променя представите за поста на либерото, въведен  от треньора на доминиращия в Европа по онова време Интер- Еленио Ерера. Бекенбауер не просто изпълнява дефанзивни функции, той свързва играта между защитата и халфовата линия, като поставя началото на атакуващите действия на баварския отбор. Реално той е невероятно съчетание между защитник и плеймейкър. Неговите лидерски качества и железен характер му печелят прозвището „кайзера“, с което и до днес се свързва германския футбол като цяло. Докато играе той запълва всяка една зона на игралното поле. Подкрепя защитата, подпомага халфовата линия, а доста често бележи и голове. Светът и до днес не е виждал подобен футболен феномен.

 

 

Другият лидер на онзи Байерн Мюнхен е вратарят Сеп Майер. Човекът запомнен като може би един от петте най-добри вратари във футболната история,  е просто в състояние да отчая противниковите нападатели. Той дебютира в Байерн едва на 18 години, през 1962 г. Впоследствие заедно с Бекенбауер формират една от най-силните защитни линии, осигурила бъдещите триумфи на Байерн и световната титла на Германия през 1974 г.

Цялата тази палитра от брилянтни играчи се запълва с пристигналия през 1964 г. нападател- Герд Мюлер.  19-годишният младеж прави невероятни мачове в долните ешалони на германския футбол, като името му бързо нашумява и бива привлечен от Байерн. Все още се носят легенди за шокът, който изпитал Чайковски като видял новия си нападател. Мюлер бил дребничък, набит и с не особено представителна външност. Поради тежкото си детство и годините прекарани като чирак-тъкач Мюлер развил сериозна мускулатура, като повече изглеждал като щангист, а не като футболист. Никой по онова време не предполагал, че това може да се окаже най-ефективният нападател, тъпкал някога тревата по европейските терени. Стилът на Мюлер е почерпен от типичния уличен футбол от предградията, който цял живот е практикувал. В него може и да няма елегантност или особена техничност, но нюхът към гола и борбеността, които нападателят притежава го превръщат в стрелец номер едно на Стария континет. Германецът е физически обременен, тъй като е биологически предразположен към напълняване. За да преодолее това и липсата си на първичен талант, той тренира по цял ден, изцеждайки всяка капка енергия в тялото си. Непосилния труд, на който доброволно се подлага му печели уважението на Чайковски, който постепенно започва да му се доверява и все повече да залага на него.

С триото Майер, Бекенбауер, Мюлер, през 1965 г. баварците се завръщат в Бундес лигата и започват да градят легендата за великия Байерн. Отборът бързо се утвърждава като един от класните в германския елит, като през 1966 г. идва първото голямо постижение със спечелването на Купата на Германия. Първия голям европейски пробив е направен през следващата година, когато Байерн печели турнира за Купата на носителите на национални купи. На финала е повален шотландския колос Глазгоу Рейнджърс. В редовното време мачът завършва 0-0 и следват продължения. Решителният гол вкарва атакуващият халф Франц Рот. Рот е сърцето на халфовата линия на Байерн, като освен спечелването на единоборства в средата на терена, той се утвърждава като втория основен голмайстор на тима след Мюлер. С неговия гол Байерн печели Купата на носителите на националните купи и започва подготовката за предстоящата европейска доминация.

След успеха Златко Чайковски напуска Байерн, а на негово място пристига друг югославянин - Бранко Зебец. Зебец е наставник, издигащ дисциплината в култ, като за отрицателно време в Байерн е наложен небивал ред и желязна дисциплина. На играчите са им изготвени специални диети и програми за подготовка. Всеки един от тях преминава през индивидуална тактическа подготовка, която цели да превърне Байерн в най-организирания отбор в Европа. Резултатите не закъсняват и през 1969 г. Байерн Мюнхен прави златен дубъл, печелейки титлата и купата на Германия. Първото участие на баварците в турнира за Купата на европейските шампиони обаче е неуспешно. Те биват отстранени още в първия кръг от много силния тогава френски шампион Сент Етиен. Байерн печели домакинската среща с 2-0, но втората е катастрофална, като германците биват пометени с 3-0.  В Германия пък тимът страда от доминацията на местния съперник Борусия Мюнхенгладбах, който печели две поредни титли на страната. Въпреки добрите си резултати Зебец бива освободен, а на негово място застава Удо Латек. Специалистът прави солидно име като треньор на юношеските формации на ФРГ, като от Байерн виждат в негово лице идеалния вариант, за човека, който да води все още младия им отбор. За подобряването на отбора са взети спешни мерки и се правят няколко бързи трансфера. Най-запомнящият се от тях е този на Ули Хьонес. 19-годишният офанзивен халф пристига в отбора и веднага се усеща цялостната промяна в халфовата линия. Атаките на отбора стават много по-разнообразни, а Хьонес се превръща в персоналния подавач на Герд Мюлер, който продължава да ниже гол след гол.

С подобрения си състав, Байерн печели три последователни титли на Германия между 1971 и 1974 г.  Баварците най-сетне успяват да се утвърдят като един от германските доминанти, остава им да направят същото в Европа.

Първия голям пробив на клуба в КЕШ е през 1973 г., когато достига до четвръртфиналите на турнира. Там баварците срещат великия Аякс, в който блестят звездите на Кройф, Неескенс, Хаан и Кайзер. Холандците са спечелили последните две издания на турнира и се борят за трети пореден трофей. Баварците губят първия мач с 4-0, но печелят реванша с 2-1. Макар и да отпадат, баварците са единствения отбор, който успява да нанесе загуба на Аякс през това издание на турнира и специалистите вече ги разпознават като най-качествения отбор в Европа. В Германия възлагат всички свои надежди на това Байерн да се превърне в първия немски тим, който да грабне най-престижния европейски клубен трофей. Всъщност до тогава местните отбори се представят стабилно в надпреварата, но така и не достигат до голям триумф. Борусия Мюнхенгладбах редовно достига до финалните етапи на надпреварата, но никога до самия финал. Единственият германски отбор играл финал на КЕШ до онзи момент е Айнтрахт Франкфурт, който губи спора за трофея от Реал Мадрид с разгромното 7-3. Края на дългото чакане идва и Байерн Мюнхен започва похода си към европейския връх.

Турнира през 1973 г. за германския шампион започва изключително тежко. Баварците губят първата си домакинска среща от шведския Отвидаберес с 1-3. Следва драматично гостуване, в което баварците връщат резултата и нещата се решават с дузпи, след които германците излизат победители. Те печелят, но съмненията след слабата им игра в първия мач са много, като специалистите се съмняват в крайния им триумф. Следва още един изключително драматичен сблъсък срещу шампиона ГДР- Динамо Дрезден. Баварците печелят домакинската среща с 4-3, а при гостуването се преборват за невероятно равенство от 3-3.
На четвъртфиналите баварците се изправят срещу ЦСКА София. Българите изненадващо успяват да отстранят дотогавашния хегемон в надпреварата Аякс, като експертите ги сочат като потенциален победител в турнира. Германците печелят първия мач с 4-1. Те губят гостуването в София с 2-1, но все пак успяват да устискат нужния им резултат за продължаване в турнира. Следва тежък полуфинал срещу унгарския Дожа Уйпещ. Домакинството в Мюнхен приключва при равенство 1-1. Байерн изглеждат на ръба от отпадане, но германците пак се съживяват когато никой не очаква и взимат гостуването си с 0-3. На финала следва сблъсък с Атлетико Мадрид, предвождан от великия Луис Арагонес.

Мачът се играе на белгийския стадион Хейзел. Редовното време завършва 0-0 и се играят продължения. Арагонес бележи в 114-та минута и всичко изглежда решено. След невероятна драма обаче, Шварценбек бележи в 120-та минута, спасявайки отбора си в последния възможен момент. По онова време правилата в турнира са изменени и дузпи не се изпълняват, а финалът направо се преиграва. Мачът се играе отново два дни по-късно, като този път прошка няма. Байерн размазва Атлетико с 4-0. По два гола бележат Хьонес и Мюлер. Германия най-сетне има своя европейски крал.

През 1974 г. в клуба пристига и последната голяма фигура в Байерн, представляващ последния винт от перфектния механизъм на баварската машина. В клуба заиграва Карл- Хайнц Румениге. Нападателят изпъква с невероятния си голов нюх и изключителната си бързина. Той е същинския кошмар за противниковите защити, като създава усещането за конкуренция в Герд Мюлер. Първите му години в Байерн обаче въобще не са леки. Той е изключително скромен и свенлив, срамува се от вече утвърдените супер-звезди в отбора и не разговаря с почти никого. Търпи непрестанни подигравки от по-опитните играчи, а самият Франц Бекенбауер заявява, че от младежа няма как да излезе голям футболист и го унижава карайки го да носи неговия и този на Мюлер багаж по летищата. Постепенно обаче таланта на Румениге разцъфтява. Той тренира като полудял, води скромен живот, самовглъбява се в бъдещия си успех и започва да блести. В бъдеще той е човекът, който ще заеме мястото на Герд Мюлер като водещ голмайстор на баварците.

Байерн Мюхен затвърждава европейската си доминация и през 1975 г. Стилът на отбора не е бляскав или особено атрактивен. Баварците играят тактически грамотно, през повечето време оставят инициативата в краката на противниковите играчи, разчитат на физическата си мощ в средата на терена и умението на Мюлер да реализира голове, от всяко положение създадено пред противниковата врата. Те имат свои верни фенове, но много повече запалянковци ги мразят, заради не особено атрактивния футбол, който практикуват, солидната доза късмет, която ги спохожда в по-голямата част от мачовете им и доста честите случаи на оказано съдийско рамо.

Въпреки всичко това Байерн достига до втори пореден финал на КЕШ през 1975 г. На френския Парк де Пренс баварците се изправят срещу английския шампион Лийдс.
Целият мач е съпътстван със съдийски грешки в полза на Байерн.  Мишел Китабдян не дава изключително реална дузпа на англичаните и отменя спорен техен гол. В крайна сметка Байерн печели с 2-0 след голове на Рот и Мюлер. Победата обаче е пирова. Ули Хьонес получава много тежка контузия в коляното, която довежда до края на футболната му кариера, докато е само на 27 години.

Титлата в Германия е загубена от Борусия Мюнхенгладбах, а  Удо Латек е заменен от Детмар Крамер. Следва най-сладката Купа на европейските шампиони за баварците. През следващото издание на турнира Байерн отстранява последователно отбори като Бенфика и Реал Мадрид с общи резултати от 1-5 и 1-3. Следва финал срещу френския Сент Етиен в Шотландия. Французите показват чисто технически по-добър футбол. Германците обаче разчитат на прословутия си прагматизъм и късмет, печелейки с 1-0 след гол на Рот. Баварския колос вече се извисява над цяла Европа.

Краят на ерата на Байерн настъпва през 1977 г,, когато на четвъртфиналите на турнира баварците биват отстранени от украинския Динамо Киев след победа с 1-0 в домакинския мач и загуба с 0-2 в гостуването. В последвалите години звездите на клуба се разпръскват и са нужни десетилетия до формирането на нов супер отбор. Въпреки това този Байерн Мюнхен остава като един от най-доминантните отбори в историята на футбола, успял да събере на едно място едни от най-добрите футболисти на своето време.

Между 1967-ма и 1976-та година баварците печелят 4 титли на Германия, 4 купи на страната, 1 трофей от КНК, 3 трофея от КЕШ и една междуконтинентална купа. Франц Бекенбауер е удостоен със „златната топка“ през 1972 г. и 1976 г., Герд Мюлер през 1970 г., а Карл Хайнц Румениге през 1980 и 1981 г.

Отборът на Байерн Мюнхен във финала срещу Атлетико Мадрид през 1974 г.

Майер, Хансен, Шварценбек, Бекенбауер, Брайтнер, Цобел, Рот, Капелман, Торстенсон, Мюлер, Хьонес.