Великите отбори в историята на футбола: Нотингам Форест и големите аутсайдери

Футболът е велика игра, доминирана от отбори, успели да наложат имената си като световни марки на базата на богати традиции, дългосрочно развитие и постигането на перманентни успехи. Сред тази компания на колоси обаче присъства името на един отбор, който се появи от нищото и без каквато и да е логика успя да господства в европейския футбол в продължение на няколко сезона. Нотингам Форест никога не е бил най-популярният или най-доказаният клуб. Но три златни години от иначе не особено богатата му история го превръщат в световна футболна марка, която макар в течение на времето да се обезцени, все още продължава да е запечатана в хрониките на големите европейски грандове.

Годините на успех на Нотингам могат да бъдат обвързани основно с едно голямо име. Сър Алекс Фъргюсън може и да е властелинът на британския футбол, но Брайън Клъф е неговото същинско въплъщение. Като футболист той става легенда на английския Мидълзбро, където между 1955 и 1961 г. бележи феноменалните 197 гола в 213 мача. Тежка контузия обаче прекратява кариерата му предсрочно и докато е още едва на 30 години Клъф се принуждава да поеме пътя на треньорството. Прави име във Втора дивизия на Англия, където води скромния Хартлипул Юнайтед. Оттам започва и митичното му партньорство с неговия асистент и бивш съотборник от Мидълзбро - Питър Тейлър.

Славата за двамата идва, след като поемат Дарби Каунти през 1967 г. През 1970 г. отборът влиза в най-горното ниво на английския футбол, като само 2 години по-късно успява да грабне и първата шампионска титла в историята си. Точно когато е на върха, лютият нрав на Клъф му изиграва лоша шега.  Целият му престой в отбора е съпътстван с остри конфликти с ръководството. Той постоянно прави скъпи трансфери зад гърба на шефовете си, влиза в противоречия с треньорите на други отбори, позволява по-свободно поведение на играчите си и често дръзва да обижда дори феновете на отбора. Брайън Клъф класира Дарби Каунти до полуфинал на КЕШ през 1973 г., когато след отпадането от Ювентус открито обвинява италианците, че са подкупили съдията. Забърква се и в скандал с ръководството на футболната лига, като иска отстраняването на Лийдс от Първа дивизия заради грубата игра на отбора.

След поредица от скандали с шефовете си Клъф напуска Дарби. Оставката му е съпроводена от масови протести на запалянковците, искащи своя мениджър обратно. Това обаче така и не се случва. Неговата кариера достига дъното си в Лийдс Юнайтед. Той ръководи отбора само 44 дни и изпада в немилост пред играчите, които не приемат треньорските му методи и не го харесват заради постоянната конфронтация на Клъф с бившия им треньор Дон Реви.

Срещу Клъф се обръщат както запалянковците, така и медиите. Ако си мислите, че Жозе Моуриньо е най-противоречивият образ в историята на играта, грешите. Той просто е бледа имитация на Брайън Клъф. Всички го смятат за прекалено надут и арогантен: никой отбор от Първа английска дивизия не се осмелява да му предложи работа. Така през 1975 г. той е принуден да се върне във Втора дивизия, където поема посредствения Нотингам Форест. Отборът не може да се похвали с добри финанси или богата история, като през първия си сезон Клъф с мъка успява да го спаси от изпадане в Трета дивизия. Там той урежда повторното си събиране с Питър Тейлър, който след напускането на Дарби Каунти е започнал самостоятелна кариера като треньор в долните ешелони на английския футбол.

Двамата се заемат да изградят облик на Нотингам, който да гарантира на отбора изкачване в Първа дивизия. В този момент в състава е привлечен и опорният халф Джон Макгавърн. Той е работил с Клъф както в Дарби, така и в Лийдс, а опитът му на най-високо ниво и спечелената титла на Англия моментално го превръщат в сърцето на халфовата линия на отбора, спомагащо за взаимовръзката между защитниците и халфовете. Треньорът пък го прави капитан, разчитайки манталитетът му на победител да се предаде и на останалите играчи.

С Макгавърн идва и друг познайник на Клъф от Лийдс и Дарби - нападателят Джон О`Хеър. Той е бил сред топ нападателите на английския футбол, но вече наближава 30-те и не е чак толкова ефективен. Въпреки това опитът и присъствието му сериозно помагат на останалите футболисти, които вече са готови да атакуват елита. Към него се присъединява и младият нападател Гари Бъртълс. Той има всичко необходимо за добрия централен нападател: подходяща физика, бързина, подвижност и умение да се пласира в наказателното поле на противника. Времето, прекарано в долния ешелон на английския футбол, му се отразява благотворно, за да се утвърди сега в Нотингам. Клъф първоначално го използва като крило, но впоследствие го "заземява" на скамейката. Той прекарва там цяла година, преди най-сетне треньорът да разбере, че в негово лице разполага с перфектния централен нападател.

За да се разнообрази нападението, в отбора е наложен юношата на клуба Тони Уудкок. Тони е в ролята на лек нападател, но уменията му с топката в краката го правят знаменит. Той вероятно е най-техничният английски футболист на своето време, а скоростните му пробиви са способни буквално да разсекат противниковите защити.

Голямата звезда на този отбор обаче се казва Джон Робъртсън. Лявото крило се смята за най-голямата фигура в историята на Нотингам. Той играе в отбора още от 1970 г., преживявайки всички катаклизми из долните нива на английския футбол, преди да превземе върха, който едва ли някога си е мислил, че ще достигне с този клуб. Робъртсън е един от онези футболисти, които имат нуждата само от малко пространство, за да сътворят магия. Може да изостри нападението във всеки един момент, но в същото време е изключително полезен в защита. Смесицата между бързина, солидна техника и голмайсторски качества го превръщат в емблемата на онзи Нотингам, който ще изуми света.

Спойката между по-възрастни футболисти, придобили вече опит в Първа дивизия, и обещаващи млади таланти дава своя резултат и през 1977 г. Нотингам Форест се добира до третото място във Втора дивизия, даващо му право на участие в елита. Там отборът на Брайън Клъф е сред фаворитите, но...за изпадане. Специалистите не виждат как този сбор от играчи, едва издрапали от Втора дивизия, ще успее да се противопостави на английските грандове, които към онзи момент са превърнали шампионата на Острова в най-силното първенство в Европа. За да се противопостави, Клъф привлича вратаря Питър Шилтън. Той има 12 изиграни сезона в Първа дивизия и е национален вратар на Англия. Качествата му са неоспорими, но през 1977 г. неговият Стоук Сити отпада от елита, така че Шилтън решава да даде нов импулс на кариерата си, преминавайки при новаците от Нотингам.

Именно с този състав Брайън Клъф и Питър Тейлър шокират Англия и света, грабвайки шампионската титла още в дебютния сезон на Нотингам в елита. Те го правят, изпреварвайки тогавашния местен гигант и европейски доминант Ливърпул. За да е щастието пълно, Ливърпул бива победен и на финала за Купата на лигата, позволявайки на Нотингам да стигне до златен дубъл. Аутсайдерите са вече новите крале на Острова. Старите проблеми са в миналото, а треньорското ръководство вече разполага и с парите, нужни за привличане на наистина качествени попълнения. А такова идва в лицето на Тревор Франсис.

Той играе като втори нападател, като прави няколко поредни изключителни сезона за своя Бирмингам Сити. През 1978 г. е и звездата на Първа дивизия, отбелязвайки 25 гола през сезона. Неговото умение да вкарва голове от задни позиции, както и да свързва халфовата линия с нападението, изпълнявайки частично и плеймейкърски функции, го превръща в най-желания и скъп английски футболист към онзи период. Брайън Клъф не се бои да плати цената и превръща Франсис в първия британски футболист, за когото е платена цена от 1 млн. паунда.

Трансферът разтърсва пазара както заради мащаба си, така и заради риска. Към този момент УЕФА е наложила ограничение, според което футболисти, закупени за повече от 1 млн., нямат правото да участват в евротурнирите, като изключение правят само срещите на финалите. Клъф обаче е сигурен, че Франсис е неговият джокер за Европа и бъдещето показва, че е бил прав.

Подобно на дебютния си сезон в Първа дивизия, Нотингам са приемани за абсолютни аутсайдери и в дебюта си в КЕШ. Те участват за пръв път в турнира, като още първият сблъсък ги противопоставя срещу спечелилия надпреварата през последните две години Ливърпул. Мърсисайдци са абсолютни фаворити и въпреки изгубената титла в Англия специалистите им предричат трети пореден трофей. Нотингам обаче оборва всички тях, като печели домакинския си мач с 2:0. Следва майсторско изиграно гостуване, в което момчетата на Клъф запазват суха мрежа и след 0:0 изненадват света, отстранявайки европейския шампион още в своя дебютен в историята сблъсък в надпреварата.

Оттук нататък специалистите предвиждат, че всеки следващ мач за Нотингам ще е последен, но те достигат до полуфиналите без да допуснат загуба, отстранявайки АЕК (Атина) и швейцарския Грасхопър. На полуфинала обаче чака най-голямото изпитание - германският Кьолн. След отпадането на Ливърпул именно Кьолн е сочен за фаворит в турнира. В редовете на германците блести звездата на супер нападателя Дитер Мюлер.

Първият мач се играе в Англия, като зрителите виждат феноменален спектакъл. До 20-ата минута немците вече водят с 2:0. Изглежда, че приказката за Нотингам е приключила, но в този момент червените показват прословутия британски инат. Бъртълс връща едно попадение в 28-ата минута, а в първите 20 минути на второто полувреме Робъртсън и Бойър правят резултата 3:2. Германците успяват да изравнят в 85-ата минута, като равният резултат им носи сериозно предимство за тяхното домакинство. В Кьолн обаче играчите на Нотингам показват изключителна воля, прагматизъм и игра в защита, печелейки мача с 1:0 след гол на Бойър. Форест прави невъзможното и достига до финала в Мюнхен, където чака шведският Малмьо. Може да се каже, че това е един от най-малко очакваните финали в историята на турнира, като в този случай англичаните са тези, които по-скоро са фаворизирани. Въпреки всичко те са отстранили най-силните отбори в турнира.

Мачът на „Олимпиащадион“ е доста скучен: двата отбора играят позиционно и се дебнат за грешки. В крайна сметка си личи, че Нотингам са по-качественият отбор, но англичаните изпускат няколко чисти положения. В този момент се изплащат и онези 1 млн. паунда, дадени за Тревор Франсис. Неговият отбор се е класирал за финала, което ще рече, че той може да играе на финалния мач. Франсис отбелязва и единствения гол - точно в края на първото полувреме, давайки Купата на европейските шампиони в ръцете на Нотингам. Форест правят невъзможното и печелят КЕШ още в дебютния си сезон в надпреварата, след като са станали шампиони на Англия веднага след промоцията от Втора дивизия. Червените се превръщат в най-симпатичния клуб в света и в любимия аутсайдер на Европа. Макар отборът да не успява да спечели титлата в Англия през 1979 г., когато триумфира Ливърпул, европейският триумф осмисля целия сезон.

Стилът на Нотингам през тези години е простичък, но изключително ефективен. В повечето мачове инициативата се оставя на противника, като червените разчитат на здравата си защита, стабилен вратар и на бързите контраатаки. Основната идея във философията на Брайън Клъф за футбола е играта по земя. По време на тренировките на играчите буквално е забранено да правят високи центрирания или да изсипват топката в предни линии. Те трябва неизменно да си я подават и разиграват чрез бързи къси пасове, търсейки създаването на свободно пространство в центъра на терена.

Все още се носят легенди за методиката, която използва Клъф по отношение на своите футболисти. Той държи изключително на техния добър външен вид, прилежно сресаните прически и гладко избръснати лица. Почти никога не си губи времето да разузнава противниковите отбори, тъй като за него най-важно е усъвършенстването на стила на неговия собствен тим. Между него и играчите има взаимно уважение, като в съблекалнята цари изключително приятелска обстановка. И ако повечето треньори твърдят, че са постигнали успехите си на базата на сурова дисциплина, то при Клъф това не е така. Известно е, че почти всяка седмица  треньорът организира бурни купони за своите футболисти, като понякога лично следи дали всеки си е изпил своето. В дните преди важни мачове пък се лее бира или шампанско, за да може да се свали напрежението.

Известен е и случаят в деня преди финала за Купата на лигата през 1979 г., когато треньорът кара футболистите си да изпият един кашон шампанско и не ги пуска да излязат от съблекалнята, докато и последната бутилка не е пресушена. Тони Уудкок пък бил толкова пиян, че трябвало да го отнесат на ръце до леглото му. На следващия ден отборът побеждава Саутхемптън с 3:2, а Уудкок бележи втория гол.

В същото време Брайън Клъф е любимият образ на медиите. Той е редовен гост в телевизионните и радио студия, като не пропуска шанс да се заяде с велики свои колеги като Мат Бъзби и Боб Пейсли. Устата му е бездънна бездна, която никой не може да затвори. Да си част от отбора на Нотингам Форест през онези години е непрестанен купон, а този купон е ознаменуван и със славата на трофеите.

След триумфа през 1979 г. Уудкок напуска Нотингам в посока Кьолн, но целостта на състава се запазва. Големият удар за Клъф обаче е напускането на Питър Тейлър. Неговият асистент реално е човекът, който пази егото му в нормални граници и представлява здравия разум в съблекалнята на Нотингам. Той отговаря за тактическата подготовка, като заслугата му за успехите на отбора не е по-малка от тази на мениджъра. В крайна сметка на Тейлър му писва да играе втора цигулка и приема предложението да стане треньор на Дарби Каунти. Това обтяга сериозно взаимоотношенията му с Клъф.

Но тези събития не се отразяват по никакъв начин на Форест и тимът продължава да следва пътя на величието си. През сезон 1979-1980 в надпреварата за КЕШ червените отстраняват последователно Йостерс ИФ,  Аргеш Питещи, Динамо (Берлин) и Аякс. На финала в  Португалия чака германският Хамбургер ШФ, в който блестят звездите на Феликс Магат и Кевин Кийгън. Още в 18-ата минута на срещата Джон Робъртсън открива резултата. Оттам нататък инициативата е изцяло в краката на германските футболисти, но те така и не успяват да изравнят. Нотингам печели своята втора поредна Купа на европейските шампиони, оставяйки името си завинаги в хрониките на великите европейски доминанти.

Приказката на великите аутсайдери приключва през същата тази година. Форест отпадат още в първия кръг от подновилата се надпревара за КЕШ. Отстранява ги българският ЦСКА София след две победи с по 1:0. Впоследствие всички звезди на клуба се разпръскват, а резултатите постепенно се сриват, връщайки Нотингам към посредствеността.

Нотингам Форест премина и освети футболния свят като падаща звезда. За три години футболистите на Клъф извадиха червения отбор от анонимността и го превърнаха в световна марка и футболен колос. Макар и златният период да беше твърде кратък и така и да не намери своето продължение, той осмисли историята на този отбор. Благодарение на кратката доминация името на Нотингам и до днес остава записано със златни букви във футболните хроники.

Между 1977 и 1980 г. Нотингам Форест печели 1 титла на Англия, 2 купи на лигата, 2 трофея от КЕШ и 1 Суперкупа на Уефа.

Отборът на Нотингам Форест, победил Малмьо на финала на КЕШ през 1979 г.:

Шилтън, Андерсен, Лойд, Бърнс, Кларк, Макгавърн, Франсис, Бойър, Бъртълс, Уудкок, Робъртсън.