Великите отбори в историята на футбола: Бенфика и "черната пантера" Еузебио

 
След като Реал Мадрид доминира в КЕШ в продължение на първите 5 години от създаването на турнира, „белият балет“ е отстранен още в първия кръг на надпреварата през 1960 г. от вечния си съперник Барселона. Всички очакват испанската хегемония в турнира да продължи, този път оглавявана от каталунците, но на сцената се появява португалският гранд Бенфика.

Възходът на португалските орли се свързва основно с пристигането в отбора на унгарския специалист Бела Гутман. Гутман успява да си създаде име на сериозен треньор в Латинска Америка, където налага изключително офанзивната тактическа схема 4-2-4.  Чрез нея националният отбор на Бразилия смайва света на първенството на планетата през 1958 г.

Впоследствие той започва кариера в Португалия, където през 1959 г. печели титлата с Порто, наваксвайки сериозната точкова разлика с Бенфика. Шокиращо за мнозина, още същата година треньорът поема лисабонските орли.  С пристигането си в Бенфика той изключва от първия състав цели 20 от наличните футболисти, замествайки ги с момчета от академията на клуба. Колкото и невероятно да звучи, с този състав Бенфика печели две поредни титли на Португалия.

По онова време звездата на отбора е нападателят и капитан на тима Жозе Агуаш. Той е абсолютна легенда на „орлите“. Прекарва при тях 13 сезона, като не пада под границата от 18 отбелязани гола в 12 от тях. Той успява да сформира страхотен нападателен тандем с дясното крило Жозе Аугусто, като двамата започват да настигат по популярност дуета Ди Стфано - Пушкаш. Нападателната мощ на отбора се допълва от лявото крило Антонио Шимоеш. Клубът търси попълнения и от португалските колонии в Африка. Сред тях блестят дошлите от Мозамбик опорен халф Марио Колуна и вратарят Алберто Перейра.

След като печелят титлата на Португалия през 1960 г., играчите на Гутман се прицелват наистина високо - в отличието на КЕШ. До онзи момент португалските отбори се представят ужасно в турнира, като винаги отпадат още в първия кръг на елиминациите. Това обаче се променя, когато Бенфика отстранява шотландския Хартс в първия елиминационен кръг през 1960 г. с общ резултат от 5:1.

За тима се проявяват Аугсто и Агуаш - именно двамата вкарват петте гола в двата мача. След това португалците минават като на парад през останалите си противници, разгромявайки унгарския Дожа Уйпещ с общ резултат от двете срещи 7:4, минавайки през датския Аархус с общ резултат 7:2 и поваляйки Рапид Виена с 4:1 в домакинския си мач и 1:1 в гостуването.

В Бенфика отново блестят споменатите вече Жозе Агуаш и Жозе Аугусто. В турнира те са отбелязали 17 от общо 24-те попадения за своя отбор. Агуаш достига сензационните 11 гола, а Аугусто го подпомага с 6. Идва време за финала с Барселона, а в него португалците въобще не са фаворити.

След като успяват да отстранят великия Реал Мадрид на Ди Стефано, Пушкак и Хенто още  в първия кръг на турнира, каталунците са смятани за новия властелин на футболна Европа. В техните редици са суперзвезди като унгарските нападатели Золтан Цибор и Шандор Кочиш, подпомагани от  бразилския плеймейкър Луис Суареш.

Повечето специалисти смятат, че финалът е само формалност, разделяща Барселона от европейкия трон. Мачът в Берн започва по подобен начин, като още в 20-ата минута Кочиш открива резултата за „блаугранас“. Бенфика обаче не се отказва, като след сериозен натиск пред противниковата врата Агуаш изравнява резултата. Тогава съдбата намигва на „орлите“, като след нелепа грешка, вратарят на Барса Антонио Рамалетс си отбелязва автогол в края на първото полувреме.

Вдъхновените португалци започват вихрено второто полувреме, като в 55-ата минута Колуна прави резултата 3:1. Макар и Цибор да връща един гол, Бенфика се защитава успешно и печели своята първа КЕШ с резултат от 3:2. Отборът на Бела Гутман е първият успял да спечели трофея след продължителната доминация на Реал Мадрид.

Бенфика вече е име, записано със златни букви в историята на футбола. Гутман обаче няма намерение да отстъпва назад. Още през лятото на 1960 г. той привлича в отбора родения в Мозамбик халф Еузебио Ферейра. 19-годишният тогава играч е не просто футболист, той е истински атлет. Специалистите по онова време са шокирани, когато разбират, че той може да пробяга 100 м за 11 секунди.

Еузебио не блести в първия си сезон за португалците, но през втория изумява света. Той може да прави буквално всичко на терена. Да пресира противника, да печели единоборства, да помага в защита и да бележи голове, много голове. Неговата бързина, съчетана с изключителна техника и поглед над играта го превръщат във футболна звезда номер едно на света.  

Той бързо заформя страхотно нападателно трио с Агуаш и Аугусто, което отвежда Бенфика до втори пореден финал на КЕШ. Този път съперник е великият Реал Мадрид. Белите са решени да изтрият провала си в турнира от предходния сезон, като безапелационно си разчистват пътя до финала в Амстердам. В същото време португалците срещат сериозни проблеми с ФК Нюрнберг, от който губят първия мач с 1:3, но ги отстраняват след домакинско 6:0.

Английският Тотнъм също оказва сериозна съпротива, печелейки домакинството си с 2:1, но губейки гостуването с 1:3. Все пак Бенфика има шанса да спори с великия Реал за Купата на европейките шампиони и правото да се нарича най-добър отбор на света. За "белия балет" все още блестят имената на великото нападателно трио Ди Стефано, Хенто и Пушкаш, а 60-те хиляди зрители в Холандия стават свидетели на страхотен спектакъл и невиждана драма.

Още в първите 25 минути на мача Реал повежда с 2:0 след голове на Пушкаш. Само за 9 минути обаче Бенфика изравнява след попадения на Агуаш и Кавем. Пушкаш обаче е неуморен и в 38-ата минута извежда тима си отново напред, оформяйки хеттрик само за едно полувреме.

„Орлите“ от Лисабон не се отказват и още в началото на второто полувреме Колуна изравнява. След това идват минутите на Еузебио. Известният още като „черната пантера“ изнася истински рецитал, като само за 5 минути, между 63-ата и 68-ата, отбелязва 2 гола, прекършвайки духа на футболистите от кралския клуб.

Мачът завършва с резултат от 5:3 за Бенфика, като това се смята за най-великата победа за гранда от Лисабон. След края на срещата Еузебио спринтира до съблекалните, за да размени фланелката си с тази на своя идол от детството Алфредо ди Стефано, което е и своеобразно предаване на щафетата. Бенфика е новият крал на Европа, а Еузебио - новата футболна суперзвезда.

За съжаление краят на този велик отбор идва по изключтелно абсурден начин. През лятото на 1962 г. Бела Гутман иска увеличение на заплата си от борда на директорите на клуба. Те обаче не му дават такова, оправдавайки се с празната каса на клуба и изпуснатата през същата година титла на Португалия, спечелена от Спортинг Лисабон. Бесният Гутман на минутата си подава оставката и напуска клуба, проклинайки го да не спечели европейски трофей през следващите 100 години.

За нов треньор е назначен чилиецът Фернандо Риера, а отсъствието на унгареца сякаш не се усеща особено. Бенфика печели безпроблемно титлата в Португалия и достига до трети пореден финал на КЕШ. Този път съперник е италианският Милан, а мачът се играе на лондонския стадион „Уембли“. Еузебио дава преднина на Бенфика още в 18-ата минута и нещата вървят към логична победа за португалците.

През второто полувреме обаче идва времето на Жозе Алтафини. Бразилският халф на Милан бележи два гола за 8 минути и дава победата на италианския гранд.

До 1968 г. Бенфика играе още два финала на КЕШ, но губи съответно от Интер през 1964 г. и от Манчестър Юнайтед през 1968 г. Проклятието на Гутман трае и до днес: от неговото уволнение насам „орлите“ не са успели да спечелят нито един европейски турнир, като в същото време са загубили 9 финала.

В периода между 1960 и 1968 г. Бенфика е абсолютен европейски доминант. Отборът печели 2 купи на Португалия, 7 титли на страната, играе 5 финала за КЕШ, от които печели два.  Еузебио бива удостоен със Златната топка през 1965 г.

Единайсеторката на Бенфика, победила Реал Мадирд през 1962 г. :
Перейра, Жоао, Мартинс, Кавем, Фигуереда, Круз, Аугусто, Еузебио, Агуаш, Колуна, Шимоеш.