Великите отбори в историята на футбола: Интер и златните години на катеначото

50-те и 60-те години на миналия век, могат да бъдат наречени романтичната ера на европейския футбол. Играта е доминирана от отбори с по 3-ма или 4-ма нападатели. Подобна тактика използват Реал  Мадрид и Бенфика, а запалянковците се възхищават на бързи и технични футболисти като Алфредо Ди Стефано и Еузебио. Интер обаче променя всичко и дава началото на тактическия футбол, залагащ  не толкова на атракцията, колкото на защитата и практичността.
Възходът на Интер започва през 1955г., след като бизнесменът Анджело Морати купува клуба. Той превръща клуба в своеобразна семейна фирма, като децата и съпругата му заемат водещи постове в него. Морати влага сериозни пари в своя отбор, но големите успехи така и не идват, като в продължение на 7 години отборът така и не успява да спечели италианското първенство. Поради тази причина биват сменени и цели  11 треньори. През  1960г. начело на Интер е назначен аржентинецът  Еленио Ерера, с което започва и възходът на клуба.

Ерера успява да направи сериозно име в Барселона. Той е начело на тима между 1958 и 1960г., печелейки две титли на Испания, доминирайки над великия Реал Мадрид на Ди Стефано и Хенто. Тежкият  характер на специалиста обаче поражда редица спорове между него и футболистите му, като след  скандал с унгарската звезда на тима - Лашло Кубала, си подава оставката.
В Интер Ерера прави истинска тактическа революция, създавайки т.нар. катеначо. То представлява тактическа схема 5-3-2, ориентирана към изключителна защитна тактика, подсигуряваща  ефективни контраатаки на скорост. Аржентинецът може да бъде наречен и бащата на съвременния футбол, налагайки лагери и диети на футболистите. На играчите е наложена невиждана дисциплина, като треньорът изпраща съгледвачи по домовете им, които следят дали спазват наложената им програма за подготовка.
В отбора той връща преотстъпения на Аталанта юноша Джанчинто Факети.  Десният бек се превръща в легенда на клуба, изигравайки над 600 мача за него в кариерата си. В клуба бива привлечен и десният халф  Сандро Мацола, който играе ключова роля в организирането на атаките на отбора, при преминаването от защита в нападение и се слави като един от най-изявените му голмайстори.
През 1961 г. от бившия си тим Барселона,  Ерера привлича испанския  плеймейкър и носител на златната топка от 1960 г.- Луис Суарес. Той е футболистът, който движи цялостната игра на отбора и е организаторът на преливащите от защита към нападение действия на халфовата линия.
Атаката на отбора се води от лявото крило Марио Корсо, дясното крило - от Жаир и пристигналия през 1963 г. нападател Аурелио Милани. Големият лидер на отбора обаче е капитанът Армандо Пики. С него Ерера революционизира футбола, въвеждайки поста на т.нар. либеро. Това е играч, поставен зад защитната линия на отбора, подсигурявайки я от евентуалните пробиви на противниковите нападатели и имайки задачата да изнася топката към халфовете. Така постепенно и Интер се сдобива с най-силната защита в света.
Стилът на игра на отбора не е от най-атрактивните и не забавлява зрителите като стиловете на Реал и Бенфика по онова време. Той обаче е страшно ефективен,  допускащ трудно голове и лесно запазващ евентуално свое предимство. Така след двугодишен труд, Интер най-после печели титлата на Италия след  8-годишна суша, през 1963 г. Постижението обаче е засенчено от вечния противник на италианския гранд Милан, който успява да спечели КЕШ след успех срещу великата  Бенфика на Еузебио. Новата цел на Интер е КЕШ и абсолютна доминация на катеначото.
Отборът започва трудно пътя си към Kупата на европейските шампиони. В първия кръг надвива трудно английскя Евертън след 0-0 в първия мач и 1-0 на реванша с гол на Жаир. Следват  две минимални победи над Монако с 1-0 и 1-3. След това биват повалени Партизан Белград и Борусия Дортмунд, за да се стигне до финала във Виена. А на финала чака великият Реал Мадрид на Ди Стефано, Хенто и Пушкаш. Белият балет стига до заветната среща като на парад; разгромяващ всеки от своите съперници. Повечето специалисти предвиждат лека победа за кралския клуб.  Истината обаче е, че по онова време Реал е вече застаряващ тим, като супер звездата Алфредо Ди Стефано е на 37 години, а Ференц Пушкаш е  вече към края на кариерата си. В същото време Мацола, Суарес и Жаир са най-силно изпъкващите футболисти в това издание на турнира.
Финалът е двуостър. Реал практикува отдавна наложения си нападателен футбол, докато Интер разчита на здравата си защита и възможността за бързи контраатаки. В крайна сметка в самия край на първото полувреме  Мацола отбелязва първия гол. Реал се опитва да изравни резултата през второто полувреме, но в 62-та минута Милани удвоява резултата. В крайна сметка мадридчани успяват да пробият защитата на италианците чрез Фело, но в края на мача Мацола отбелязва втория си гол, давайки победата на Интер с 3-1. Тимът на Еленио Ерера печели своята първа КЕШ, разбивайки модела на нападателния футбол, чрез здрава защита и солидна борба в средата на терена.  През следващата година клубът затвърждава доминацията си, печелейки интернационалната купа, побеждавайки аржентинския Индипендиенте. Отборът не успява да спечели скудетото през 1964г., но пък се  прицелва към втория триумф на европейската сцена.
Интер среща трудности на четвърт финалите срещу шотландския Рейнджърс.. Италианците печелят домакинския си мач с 3-1, но губят гостуването с 0-1, като са на косъм от отпадането. Още по-тежък е последвалият полуфинал срещу Ливърпул. Мърсисайдци печелят домакинския си мач с  3-1. По всичко изглежда, че Интер е на път да отпадне. Шампионите обаче не се отказват, правейки феноменален домакински мач, който печелят с 3-0. За отбора блести дошлия през лятото атакуващ халф - Хоакин Пейро. В крайна сметка нерадзурите достигат до финалния мач, където се изправят срещу великата Бенфика, предвождана от Еузебио.  Въпреки трудния си път до края, интеристите са считани за фаворити, тъй като мачът се играе на техния стадион - „Сан Сиро“. Пред своите 90 хил. тифози Интер показва всичко това, превърнало тима в европейски хегемон. Здрава защита, търпение при  разиграванията в халфовата линия и дебнене на шанс на контраатака. Това дава резултата в края на първото полувреме, когато Жаир отбелязва за 1-0.  Страхотната защита на отбора удържа преднината, печелейки втори пореден трофей. Интер триумфира, побеждавайки втория голям хегемон в Европа през последните години. Макар и отборът да не блести с някакви изключителни представяния, тактически правилната му игра и  дисциплината при водене на мач, според много специалисти, утвърждават Интер като най-силният отбор на 60-те.

През 1966г. тимът на Енио Ерера печели нова титла на Италия, но не успява да се пребори за КЕШ. Интер отпада на полуфинала след два изключително оспорвани  сблъсъка с Реал Мадрид. Белият  балет печели първия мач с 1-0, докато вторият завършва 1-1. В крайна сметка миланският  гранд успява да достигне финала на трунира през 1967г.  Отборът се изправя срещу шотландския Селтик, като бива считан за абсолютен фаворит за финала в Лисабон. Селтик обаче е неочакваната изненада на шампионата. Интер обаче среща изключителни трудности срещу българския ЦСКА на полуфиналите, отстранявайки го след цели три епични мача. Първите два завършват с равенство 1-1, докато третият се играе на неутрален терен и бива спечелен от нерадзурите с 1-0.
Финалът започва по план. Интер повежда още в 6-та минута, чрез гол на Мацола от дузпа. Италианците се защитават очаквано добре и по всичко изглежда, че вървят към безпроблемна трета титла. Борбените шотландци проявяват невероятен дух и желание през второто полувреме. Те изравняват чрез Гемил, а в самия край на мача побеждават след гол на Чалмърс. Епохата на Интер приключва. Еленио Ерера не успява да спечели италианската титла отново, резултатите спадат, като през 1968 г. той напуска клуба.
Интер на Ерера може и да не е най-обичаният или най-атрактивният отбор в историята, но определено е един от най-успешните и революционни. Клубът въвежда идеята за изключително защитна игра и максимална употреба на контраатаки. В  периода между 1960 и 1968 клубът печели 3 титли на Италия, играе 3 финала на КЕШ, от които печели 2, както и 2 междуконтинентални титли.

Единайсеторката на Интер, победила Реал Мадрид през 1964 г.:
Сарти, Бургнич, Факети, Танин, Гуарнери, Пики, Жаир, Мацола, Милани, Суарес, Корсо.