Пред ерата на султаната на Ердоган

За първи път от обявяването на Турция за република в страната пряко ще се избира президент.

Около 52 млн. избиратели ще гласуват за 12-ия държавен глава. Конституционната промяна беше одобрена преди 3 години след референдум. Президентският мандат ще е с продължителност 5 години, а един президент може да има до два последователни мандата. Фаворит е сегашният премиер Реджеп Тайип Ердоган, отбелязват световните агенции.

Основният опонент е Екмеледдин Ихсаноглу, бивш генерален секретар на Организацията „Ислямска конференция” между 2004 и 2014 г..  За първи в борбата за президентския пост в Турция участва и представител на кюрдското малцинство – 41-годишният кандидат на прокюрдската „Партия на демократичните народи” Селяхаттин Демирташ.

Има малко съмнение, че премиерът Реджеп Ердоган ще победи на предстоящите президентски избори, отбелязва и „Ал Джазира”.  В последната социологическа анкета на Konda Ердоган е начело с 55% от гласовете, Ихсаноглу има 38%, а Демирташ – 7,5%.

Ако нито един претендент не спечели на първия тур, ще има балотаж на 24 август, на който кюрдските гласове ще бъдат ключови за избора на новия държавен глава.

Екмеледин Ихсаноглу е обща кандидатура на двете най-големи опозиционни партии – лявоцентристката Народна републиканска партия и Партията на националистическото движение. За съжаление неговата кандидатура среща вътрешна съпротива, което намалява шансовете му да е сериозен противник в надпреварата.

Кандидатурата на Селяхаттин Демирташ е значителна по други причини. След десетилетия на етнически турски национализъм и маргинализиране на кюрдското малцинство, Демирташ „символизира нормализиране на етническата политика в Турция”.

Чувствителните проблеми като исканията за автономия, по-големи политически права,

както и официални отношения с ПКК се поставят на дневния ред в политическия живот в Турция. Демирташ няма да спечели изборите, но кандидатурата му със сигурност е първата голяма крачка на кюрдите на политическа арена на Турция. Тя се прави на фона на засилените призиви за по-голяма автономия на кюрдите в Ирак и слаба конфедерация с централната власт в Багдад. От своя страна Израел вече официално се обяви за създаването на кюрдска държава в региона като противовес на издигането на радикалния ислям в Близкия изток.  

Въпреки че това са първите избори, в които президентът ще се избира чрез пряк вот, след поправка в конституцията през 2007 г., ентусиазъм за участие е сравнително ниска.

Тези избори предлагат на турския избирател избор от два различни модела за президентството като институция.

Единият от тях би означавал де факто промяна в системата на управление. Избирането на Ихсаноглу или Демирташ ще запази сравнително символичната доминация на парламента. От друга страна, Ердоган предлага полупрезидентски модел на управление. Той вече недвусмислено заяви, че „ако бъде избран за държавен глава, то той няма да се задоволи с функциите си по протокол”.  По тази причина редица западни анализатори се опасяват, че Ердоган се стреми към безконтролна еднолична власт, приличаща повече на султанат, писа преди време сп. „Шпигел”.

Загрижеността е, че Ердоган е непреклонен. Той самият обеща, че  "няма да бъде безпристрастен президент". Според политически анализатори това показва желанието му да бъде основен фактор в политиката и за засилване на контрола над изпълнителната, законодателна и съдебна власт.

За целта Ердоган трябва да се възползва от опита на Тургут Йозал, който през 1989 г. напусна партията си, за да стане първият цивилен президент след военния преврат в страната. В момента Абдулах Гюл може да се върне в партията, докато Ердоган е държавен глава. По този начин в Турция можем да видим модела Путин-Медведев в Турция, отбелязва „Ал Джазира”.  

60-годишният Ердоган ще получи такъв президентски мандат от избирателите, към какъвто се стреми, само ако спечели още на първия тур днес. Той неведнъж е заявявал, че като държавен глава няма да се ограничи с представителните функции, а смята истински да управлява страната. Според сегашната конституция

Турция е парламентарна демокрация,

 но президентът, освен чисто представителни функции, има и някои политически правомощия, от които Ердоган иска да се възползва. Сред тях е и правото да ръководи заседанията на кабинета - което Ердоган иска да прави, отбелязва Дойче веле.

В такъв случай като президент Ердоган ще се явява и шеф на правителството. Прекият избор на народа ще увеличи много тежестта на президентския пост, написа коментаторът Мехмет Метинер в близкия до правителството вестник "Йени шафак". При това положение силният до момента пост на премиера значително ще "олекне" откъм правомощия.

Победата на Ердоган би била равнозначна на одобрение за основна промяна на системата и превръщането на държавата в президентска република, подчертава Метинер. Редица критици виждат в това сериозна опасност, тъй като подобна промяна би премахнала записаната в конституцията роля на президента да контролира правителствената политика.

В резултат на това би се стигнало до значително разрастване на властта на Ердоган, без да има паралелно укрепване на демократичните контролни механизми.

Ясно е, че Ердоган иска да ликвидира парламентарната традиция.

Той ще иска да я подкопае и да наложи конституция по своя воля,

писа в "Хюриет дейли нюз" Серкан Демирташ. Според него обаче Конституционият съд, контролиран от съдии, които не са съгласни с неговите проекти, ще продължи да е препятствие за намеренията му.

Все пак трябва да се признае, че за последните 12 години Ердоган като премиер успя да върне икономиката към последователен растеж с утрояване на средните доходи, отвори достъпа до здравната система за бедните, реорганизира транспортната система и оряза влиянието на военните в политиката. Ердоган е харизматичен лидер, който умее да се възползва от религиозните чувства на хората, но и да запази ключовата роля на Турция в Близкия изток, обобщава АП.