Любовен спомен от войната в Босна

20-годишнината от началото на ужасяващата война в Босна и Херцеговина е посрещната с едно и също послание за мир от две семейства - разделени от кървавите събития, но обединени от трагичния спомен за двойка, дръзнала да допусне любовта, въпреки етническите разделения.

Това е историята на „босненските Ромео и Жулиета“ – застреляни на моста Връбаня  в Сараево, докато се опитват да избягат от обсадения град. Цели 8 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. Днес те лежат в общ гроб, превърнал се в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната, разказва Си Ен Ен.

За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година). Още от деца двамата са много привързани, а по-късно следват заедно химия. Любовта им продължава 8 години до 18 май 1993 година, когато са на 25 години. Опитват да купят с пари бягството си от Сараево през обсадените от сръбските сили територии, за да избягат в Сърбия. 

Семействата им винят не войниците, а политиците. И признават, че призракът на омразата още броди из разделена Босна. В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село  до Крушовац, където живее майката на Бошко.

Само по време на обсадата на Сараево загинат 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. По различни оценки жертвите са между 100 000 и 140 000 души. Тогава стават кланетата в Сребреница и Маркале, а изнасилванията на жени се използват като военна тактика. Искрата на пожара пламва, след като Сараево обяви независимост от Югославия след референдум, бойкотиран от босненските сърби и приветстват от хърватската и мюсюлманската общност.

Днес международният протекторат Босна и Херцеговина е разделена повече от всякога, пише в анализ британският вестник „Гардиън“. За 16-те години мир страната е по-мирна, отколкото мнозина са се надявали. Но най-големите зверства в Европа след Втората световна война не са забравени.

Бариерата между бошняците мюсюлмани, католиците хървати и православните сърби изглежда доста висока. Браковете между тези етнически групи са по-малко от всякога. Децата от двете общности – Сръбската република и Федерацията на босненци и хървати – растат без почти никакъв контакт по между си.

20-години по-късно дупките от куршуми по блоковете в Сараево са заличени, построени са нови блокове, магазини, 20-етажна кула, места за бързо хранене в американски стил. 

Някога космополитна, днес столицата Сараево е населена предимно с бошняци. За влошаващата се ситуация признава и сърбинът Йован Дивжак, едно от изключенията на войната, който е бранил Сараево от югославските сили.