3 август 1492 г. Колумб потегля на запад към Индия...

На 3 август 1492 г. генуезецът Христофор Колумб и 90 моряци потеглят на път с флагманския кораб „Санта Мария”. Още два кораба – „Ниня” и „Пинта”, го следват. Плават на запад.

Минават три дълги месеци. Моряците, изнурени и болни, заплашват да поемат на изток, за да се завърнат. Колумб ги насърчава, убеден, че те ще открият пътя на подправките на Изтока. На 11 октомври в 10 часа вечерта Колумб забелязва светлина. „Пинта” продължава да плава и донася вестта, че светлината е всъщност на сушата. Призори на следващата сутрин – 12 октомври - корабите акостират.

Христофор Колумб и екипажът му очакват да видят коренните жители на Индия и да бъдат представени на хана – техния велик водач. Затова смятат първите хора, които виждат, за индийци. Слизат на брега, облечени официално, коленичат и благодарят на Бога, че са стигнали живи там. От местното население научават, че островът се нарича Гуанахани. Колумб го кръщава Сан Салвадор и незабавно го обявява за испанско владение. Когато акостират на друг остров – сега наричан Куба – те смятат, че са стигнали до Япония. След три последователни пътешествия Колумб продължава да бъде в неведение. Умира богат и известен, но така и не разбира, че е открил земя, за чието съществуване са подозирали малко хора.

Колумб е спрял на остров, който сега е причислен към карибската група. Това е бил или остров Уотлинг, или Гранд Търк, или Самана Кей. През 1926 г. остров Уотлинг е преименуван на Сан Салвадор и признат за първата открита земя на Новия свят. Напоследък обаче възразяват на това твърдение. Трима души от Маями, щата Флорида, са основавали движение, което иска остров Консепсион да бъде признат за острова, забелязан от хората на Колумб, на който те акостират. Това противоречие все още не е намерило своето решение.

Минават векове, през които това откритие бива отбелязвано много рядко. Дори и континентът носи името не на Колумб, а на италианския мореплавател Америко Веспучи. През 1792 г. в Ню Йорк е организирана церемония в чест на Колумб и му е посветен паметник. Скоро след това град Вашингтон официално е наречен Окръг Колумбия /Кълъмбия/ и става столица на Съединените щати. През 1892 г. в началото на авеню „Кълъмбъс” /Колумб/ в град Ню Йорк е издигнат паметник на Колумб. Същата година на Изложението на Колумб в Чикаго са показани макети на трите кораба на мореплавателя.

Ако Христофор Колумб не беше роден в Италия, американците можеше и да нямат Ден на Колумб. Горди със своя съотечественик, на 12 октомври 1866 г. нюйокчаните от италиански произход организират първото честване на откриването на Америка. На следващата година още италиански организации от други градове подготвят за тази дата банкети, паради и танци. Когато италианците от Сан Франсиско отбелязват 12 октомври през 1869 г., те го наричат Деня на Колумб, припомнят от американското посолство в София.

През 1905 г. Колорадо става първият щат, който отбелязва Деня на Колумб. През последвалите десетилетия това служи за пример и на други щати. През 1937 г. президентът Франклин Рузвелт официално обявява 12 октомври за Ден на Колумб. От 1971 г. насам този празник се чества на втория понеделник от месец октомври.

Макар че е общоприето да се смята, че Христофор Колумб е първият европеец, открил Новия свят на двете Америки, все още има известни спорове относно това твърдение. Според някои изследователи и поддръжници на други пътешественици, преди да бъде открита от Колумб през 1492 г. Америка е била открита от древните скандинавски викинги и странстващите ирландски мисионери. Това противоречие вероятно никога няма да бъде разрешено в угода на всички, но все пак през 1992 г. бе отбелязана 500-годишнината от откритието на Христофор Колумб.