Капитанът на "Царевна": Корабът е още жив, не е унищожен. Чакаме да се разчисти синият коридор, за да излезем от него

Евакуацията на българските моряци от първо лице. Само пред bTV разказва капитанът на кораба "Царевна", който от началото на войната е блокиран на пристанището в Мариупол.

С капитан Павел Павлов ексклузивно разговаря Мария Цънцарова.

Сателитният корабен телефон е единствената връзка със света за моряците от "Царевна" и техният капитан Павел Павлов. От началото на войната живеят без интернет, без телевизия и лични телефони:

Как изглежда войната от борда на кораба?

Това е нещо много стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази обстановка не е много леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни действия.

Имаше ли моменти на пряка опасност за вас и за екипажа ви?

Такива моменти съществуват. Винаги е имало опасност. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е. Като цяло премина по-тежката част, сега изглежда по-спокойно.

От началото на войната до сега моряците са имали няколко възможности за евакуация, договорени от българското правителство, но до преди два дни страхът е надделявал, разказва капитанът.

„В тези моменти евентуално имаше готовност от външно министерство. Тогава обстановката на пристанището беше крайно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да участва в евакуацията. Обсъждал съм ежедневно обстановката, обаждали са се и премиерът, многократно, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР)“, добавя той.

Кога последно говорихте с премиера?

Днес приказвахме. Пита как се чувстваме, добре ли сме, настроението как е. Отговорихме подобаващо, че всичко е нормално. Доколкото може да е нормално в една такава обстановка.

Капитан Павлов добавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на операцията.

„Един от нашите колеги реши на своя отговорност да напусне кораба самостоятелно. Явно му е дошло в повече емоцията. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те казаха да изчакат до 10 часа евентуално за връзка с външно министерство, но той категорично отказа и напусна кораба самостоятелно и се придвижи по кея напред към район, където може би беше по-безопасно. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се евакуират хората от борда. Екипажът взе много бързо решение – те предварително бяха решили по желание да напуснат кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж", добавя капитанът.

За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка, не си спомня добре капитан Павлов.

Той казва, че е имал разговор с евакуираните си колеги. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от собствениците на фирмата и ситуационния център.

Капитане, защо останахте на борда?

Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е унищожен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия коридор, за да може да излезе кораба от него.

Животът ви не е ли по-скъп от кораба?

Всеки се страхува, но все пак имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се казва.