"Никога няма да се върна там": Игор, който избяга от Москва в България

Игор е украинец от град Мариупол. Когато е на осем години, майка му заминава за Москва и остава там. На 16-годишна възраст Игор отива при нея, защото иска да живее в голям град, който предлага възможности за развитие. "Москва е забележителен град, построен изцяло по европейски образец - модерен, лъскав, красив. Но за съжаление само това е взел от Европа. На всеки ъгъл има скрити камери, които те дебнат. Каквото и да направиш, те знаят всичко за теб. Там започнах да чета Оруел, защото трябваше някак да си обясня какво се случва в главите на тези хора. Бързо разбрах, че Москва не е европейски град. Тя е град от роман на Оруел."

"Седиш и умираш от страх"

Още новини от Украйна

24-годишният Игор бяга от Москва в България малко след като Русия нападна Украйна на 24 февруари тази година. Войната го заварва в руската столица, където учи компютърни технологии. "Избягах, защото знаех, че нищо добро не ме чака. Ще ви дам само един пример. Седим с приятелката ми в един парк. Отварям си един сайдер и в същия миг от храстите до нас изскачат двама така наречени сътрудници. "Сътрудниците" работят за Росгвардия, вид вътрешни войски, подчинени на Путин и създадени от него. Това са млади момчета, които се обучават там от 18-годишни, даже и по-малки. Обути са в кубинки, носят военни дрехи. Задачата им е да следят камерите и могат за секунди да арестуват всеки, ако им се стори, че прави нещо нередно. Като шпицкоманди са. Абсолютно брутални и безскрупулни. Не можеш да се разбереш с тях.

Арестуваха ме, защото в Русия не е позволено да се пие на обществени места. Казах им, че това е слабоалкохолна напитка. Не ме чуха. Отведоха ме в така наречените автобуси затвори. Има ги навсякъде в Москва, скрити са под навесите на сгради, в парковете, на най-невероятни места. Тези автобуси с решетки на прозорците са ужасни, защото не знаеш какво те очаква, когато те затворят в тях, без да можеш да се обадиш дори на близките си. Там се разправят с теб и могат да правят каквото си поискат. Взеха ми телефона и паспорта, записаха данните ми. Заплашиха ме, че знаят кой съм, защото са ме виждали на протестите в подкрепа на Навални. Казаха ми, че ако още веднъж ме задържат, дори за нещо съвсем незначително, направо ще ме пратят в затвора. Този ден ме държаха седем часа в автобуса затвор, след което ме глобиха 500 рубли. Седиш и умираш от страх, че никога повече няма да излезеш."

Бабата на Игор остава в Мариупол. Когато руските военни навлизат в града, тя се евакуира с тяхна помощ в Москва при дъщеря си. Игор ни разказва как баба му до последно е вярвала, че Путин идва да освободи Украйна. "Беше си сложила сателитна чиния на къщата, за да гледа руските телевизии. Пропагандата им беше толкова силна, че тя едва ли не чакаше лично Путин да дойде и да я освободи. И тя не знаеше от какво, но го чакаше. Вярваше сляпо на лъжите на руските държавни медии. Вярваше, че в Русия я чакат с отворени обятия. На мен обаче не ми вярваше. Когато отиде при майка ми в Москва, аз вече бях в България, но се чухме. Плачеше и ми каза, че не са ѝ дали нищо от обещаното по руската телевизия, че с пенсията си не може да преживее и седмица, защото един хляб струва 70 рубли. Нейна приятелка, която вярваше в същите глупости, са я изпратили в някакъв лагер за бежанци от Украйна. В този лагер се държали ужасно с тях. Живеели в полуразрушени и претъпкани бараки без баня и с тоалетни на двора. Карали ги да работят тежка селска работа - хора на 70-80 години. Давали им по 10 000 рубли на месец, което е нищо. Ще умрат в тези руски лагери, без да видят повече децата и внуците си. Унизени, съсипани от работа, без никакви пари."

"Изчезваш безследно"

Игор смята, че не може да се разчита на гражданското общество в Русия да допринесе за свалянето на Путин от власт. "Ако в момента излезеш на улицата дори само с бял плакат, "сътрудниците" веднага ще те арестуват и няма да се разминеш само с глоба. Изчезваш безследно. Ако случайно са по-милостиви, ще отидат при работодателя ти или в университета ти и директно ще им заповядат да бъдеш изключен. Край с живота, с кариерата, с обучението ти. В същото време на много млади хора изобщо не им пука, защото мислят, че резервите на Русия са безкрайни и санкциите няма да разрушат икономиката на страната. А да не говорим, че може би около половината население сляпо вярва на пропагандата и безрезервно подкрепя Путин. Мисля, че Русия никога няма да се оправи, никога. Затова съм тук. Русия е под чертата на мизерията, под чертата на ужаса и диктатурата. Кой иска да живее доброволно в роман на Оруел? Никога няма да се върна там."

Автор: Николета Атанасова