Новата бедност в Турция: "Принудени сме да пестим от всичко“

Инфлацията в Турция удря по джоба на хората с невиждана сила. Още няма 12 часа на обяд, а пред градската кухня за бедни в Истанбул се е извила дълга опашка от чакащи хора. Зюбейде стои зад металните кутии с храна. Повдига капаците и изброява днешните специалитети - яхния с кюфтета, макарони, таратор и доматена супа. Един обяд струва 29 лири (1.60 евро). Пред вратата се извива дълга опашка от хора, които чакат за евтин обяд.

Елиф и съпругът ѝ Мехмет също са тук, въпреки че живеят в друга част на Истанбул, на половин час с трамвай от това място.

“Трябва да пестим от всичко”

Елиф е на 49 години и е домакиня, а съпругът ѝ Мехмет е на 61 и е пенсионер. В Турция човек може да се пенсионира сравнително рано. В замяна обаче получава ниска пенсия. Семейството сега е принудено все повече да пести.

Споделят, че преди са излизали всяка събота да се хранят в заведение, но това сега е невъзможно. “Ходех на кафе три-четири пъти седмично”, казва Мехмет. “Сега понякога ходя по веднъж. Пушех и цигари, купувах си по няколко кутии. Вече не мога. Свивам си сам тютюна. Трябва да пестим от всичко в живота си”.

“Сега е лято, но след два месеца всичко ще започне отново”

Край масите около тях седят студенти, работници, възрастни двойки. Мехмет разказва, че и алкохол вече не може да си купи, а си го вари сам. Това е забранено в Турция, но въпреки това все повече турци сами си дестилират алкохола, защото е поскъпнал силно.

Въпреки всичко семейството не отговаря на класическата представа за хора в нужда – те разполагат с автомобил, макар и да не го ползват толкова често вече, имат и свой апартамент. На щанда за храна зад тях Зюбейде пълни чиния след чиния, винаги с топла усмивка на лицето. "Разпознавам тези, които са наистина бедни. Винаги им слагам и по нещо допълнително в чинията. А ако нямат пари, ние им купуваме храна", казва жената.

Увеличават се и разходите за комунални услуги. Цената на природния газ е скочила до небето, разказва Елиф. Миналата зима включвали отоплението, само ако вали сняг и е наистина много студено. “Сега е лято. Сметката за газ е нищожна. Но след два месеца всичко ще започне отново. Ще си стоим у дома, увити в одеяла”, казва домакинята.

Около 1 милион души се нуждаят от помощ

Мурат Язиджи от местната администрация казва, че целта на кухнята за бедни е да предлага на хората здравословна храна във времена, в които поскъпването прави това непосилна задача за мнозина.

Градската кухня за бедни е първата по рода си в Истанбул. „На ден се раздават по 700 порции храна, а ако се окажат малко за чакащите навън хора, се доставят по още 100-150 порции от централната кухня в града“, казва Язиджи.

Предвидено е до септември да се появят още шест кухни за бедни, а до края на годината - десет, предимно в работнически и студентски райони.Това не е много за град с население от 17 милиона души. Язиджи изчислява, че около един милион души биха имали нужда от такава помощ.

“Притеснена съм за бъдещето на децата ни”, споделя Елиф. “Ние се справяме някак, но младите - за тях вече няма кино и подобни неща. Трудно им е да се социализират. Когато няма пари, това се отразява на всичко.”

Язиджи също е наясно с тези проблеми. Затова и се надява Истанбул да открие повече ресторанти като този, а после да се появят и в други градове. „В Истанбул е вече така: ако си купил нещо днес, утре не можеш да го купиш на същата цена“, казва мъжът по повод огромната инфлация.

Не само позитивни реакции

Началник на Язиджи е истанбулският кмет Екрем Имамоглу, който е смятан за потенциален опонент на президента Реджеп Тайип Ердоган на изборите догодина. Властта в Анкара постоянно се опитва да блокира проектите на истанбулския кмет. "За съжаление това е реалността. Досега не сме имали никакви проблеми, що се отнася до кухните за бедни. Но големият обществен интерес, включително в медиите, малко ни притеснява. Не е за вярване, че има негативни реакции към един толкова добър проект", казва Язиджи.

Зюбейде Пълни чиниите с храна, все така сърдечно усмихната. Някои от чакащите на опашката не вдигат глава, изглеждат засрамени. Други се усмихват в отговор и благодарят. „Повечето са учтиви и търпеливи“, казва 37-годишната готвачка, която обича новата си работа тук - макар да знае, че много от клиентите ѝ са много притеснени.

“Винаги си мисля: колко е хубаво, че го има това място", казва Зюбейде. "Много хора обедняха, не могат да си позволят дори пътуване с трамвай, а топлата храна в обикновените ресторанти е изключително скъпа. Тук те получават топла храна за малко пари. Това ме прави щастлива."

Автор: Карин Зенц