Кредити! Китай е похарчил 240 млрд. долара за спасително финансиране на държави

Китай е похарчил 240 млрд. долара за спасително финансиране за 22 развиващи се страни между 2008 г. и 2021 г., като през последните години сумите са нараснали, тъй като редица държави са били затруднени да изплащат кредитите, изтеглени за проекти по инфраструктурната и търговска инициатива "Един пояс, един път". Това сочи изследване, проведено от анализатори на Световната банка, Школата "Кенеди" към Харвардския университет, научната и изследователска лаборатория "ЕйдДейта" (AidData) и Института за световна икономика в Кил (IFW), съобщава БТА.

Почти 80 процента от кредитирането е било предоставено между 2016 г. и 2021 г., най-вече на страни със средни доходи, включително Аржентина, Монголия и Пакистан, според доклада.

Китай отпусна кредити за милиарди долари за изграждане на инфраструктура в развиващите се страни, но след 2016 г. кредитирането беше намалено, тъй като много проекти не донесоха очакваните финансови ползи.

"Пекин в крайна сметка се опитва да спаси собствените си банки. Затова се впусна в рискования бизнес за международно спасително кредитиране", посочва Кармен Райнхарт, бивш главен икономист на Световната банка и един от авторите на проучването.

Китайските кредити за задлъжнели страни са се увеличили от под 5 процента от задграничното кредитно портфолио през 2010 г. до 60 процента през 2022 година, отчитат анализаторите.

Най-много средства е получила Аржентина (111,8 млрд. д.), следвана от Пакистан с 48,5 млрд. д. и Египет с 15,6 млрд. долара. Девет страни са получили под 1 млрд. долара.

Суап линиите на Народната банка на Китай (People's Bank of China's - PBOC) са осигурили финансиране за 170 млрд. д., включително в Суринам, Шри Ланка и Египет. Предоставените мостови кредити или подпомагане на платежния баланс на страните от китайски държавни банки и компании възлиза на 70 млрд. долара.

Докладът отправя критики към вероятността някои централни банки да използват суап линиите на Народната банка на Китай, за да завишават изкуствено данните за валутните си резерви.

Спасителното кредитиране на Китай е "непрозрачно и некоординирано", посочва Брад Паркс, директор на "ЕйдДейта" и също един от авторите на анализа.

Китайското правителство отвърна на критиките, настоявайки че инвестициите в други страни функционират "на принципа на откритостта и прозрачността".

"Китай действа в съответствие с пазарните закони и международните правила, уважавайки волята на съответните страни, никога не е принуждавал никоя страна да заема пари, нито обвързва кредитните споразумения с политически условия", каза говорител на министерството на външните работи.

Китай преговаря за преструктуриране на дълга на редица страни, включително Замбия, Гана и Шри Ланка и към Пекин се отправят критики, че задържа процеса. В отговор китайските власти призоваха Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчаване на дълга на финансово затруднените правителства.