Защото са роми: и в Германия се държат зле с тях

Дали 621 регистрирани антицигански прояви за една година са по-скоро много или малко? Дали насилието срещу синти и роми расте или намалява? Пълният отговор на тези въпроси се очаква най-рано през 2024 година от Документационния център "Антициганизъм". Но данните в последния годишен доклад на центъра дават бегла представа за това.

Синтите и ромите са признато национално малцинство в Германия. Синтите живеят в Германия от 600 години, техният предполагаем брой е между 70 000 и 150 000. Германските роми, които са около 30 000, са дошли в страната през 19 век.

По време на националсоциализма синтите и ромите са подложени на системно преследване и геноцид с цел да бъдат унищожени. Стотици хиляди от тях са избити. Затова спомените за насилието и дискриминацията и до днес са дълбока травма, особено ако прояви от такъв характер има от страна на държавните служби.

Някои случаи са от криминалната статистика

Всички случаи на дискриминация или насилие се анонимизират. Много данни са предоставени пряко от засегнатите, а други са от официални източници като статистиката за политически мотивираната престъпност на Федералната криминална служба.

Сред тях, съгласно годишния доклад на Документационния център "Антициганизъм", единственият случай на прекомерно насилие е от германската провинция Заарланд: "От две преминаващи коли към група хора първо са били отправени антицигански обиди, след което срещу тях е стреляно с въздушна пушка. Има ранени".

Тревожен ръст на десния екстремизъм

Докладът показва ясно опасностите, произтичащи от нарастващия национализъм и екстремизъм, който се изразява в агресия и насилие срещу синтите и ромите, евреите и другите малцинства, отбелязва председателят на Централния съвет на германските синти и роми Романи Розе. Той посочва и, че "в обществото все още липсва разбиране за вида на възможните прояви на антициганизъм и за тяхното отражение".

Тази форма на расизъм е "тъжно ежедневие не само по улиците, но и в администрацията", се казва в доклада на Документационния център. Всеки пети случай касае държавната администрация: "Една от службите по труда изисква неколкократно едни и същи документи и удостоверения, за които засегнатото семейство не разбира защо се изискват. Това дори води до прекратяване на получаваните социални помощи, докато съответните документи не били осигурени. Майката казва, че сътрудничката в службата по труда знаела, че хората са роми и затова се отнасяла така с тях".

Къде започва институционалната дискриминация?

Трудно е да се прецени дали подобни случаи в Германия се дължат на умисъл или не. Ето какво казват по този повод от Документационния център "Антициганизъм": "На базата на отделните съобщения невинаги е възможно да се установи дали дискриминацията се базира на институционални практики и до каква степен индивидуалното действие изглежда дискриминиращо".

Но в един случай от 2021 година няма никакво съмнение по отношение на умишлената дискриминация, както и че става дума за нарушение на действащото право. Тогава в Южна Германия 11-годишен синти бил подложен на проверка от полицията без повод. Намереното у него малко сгъваемо ножче станало причина да му сложат белезници, да го вкарат насилствено в дежурната кола и да го отведат в полицията.

На възрастта на момчето не било обърнато внимание, не му дали право да уведоми родителите си. След половинчасов разпит детето било освободено. Семейството внесло жалба срещу съответните служители и през 2022 година спечелило делото - полицаите били осъдени да платят глоба от 3600 евро за деянието си.

Защо в доклада се говори за цигани?

"В нашия доклад на места използваме понятието "цигани". Това антициганско понятие и до днес причинява много мъка, насилие и говори за изолация. Затова го използваме толкова рядко, колкото е възможно и изключително в кавички", посочват авторите на доклада, обосновавайки своето решение. Самите синти и роми никога не наричат себе си "цигани". Понятието е натоварено с предразсъдъци и расизъм, но същевременно носи и романтични клишета.

"При много от документираните от нас случаи понятието все още се използва и представянето на тези вербални антицигански прояви и нападения за съжаление не е напълно възможно без него", обясняват от Документационния център, като дават конкретен пример: "12-годишна синти била наречена от своя съученичка "мръсна циганка" и била дърпана за косите из училищния двор. Панталоните ѝ се скъсали, коляното ѝ се разранило. Учителката отвърнала поглед и впоследствие казала, че другото момиче не би трябвало да се държи така."

Автор: Марсел Фюрстенау