Защо в Германия разрушават църкви

"Някои верующи в Германия казват: църквата е вече мъртва за нас. Не вярата, а институцията”. Рюдигер Крикскотен живее в квартал на Кил. Там живеят около 17 000 души. През ноември 2022 година единствената католическа църква в квартала е затворена, въпреки съпротивата на Киркскотен и много негови съграждани.

Те протестират, дори пишат до Ватикана, но нищо не помага. Крикскотен се заселва със семейството си там през 1980 г. Той казва, че в емоционален план закриването на молитвения дом е засегнало тежко особено онези, които открай време живеят там. Църквата, построена през 1956 г., е изградена от германски бежанци. "Кръщавали са децата си там, женили са се, причестявали са се. За тях това беше просто дом." Киркскотен разбира горчивината и разочарованието. Кил не губи само тази църква. За кратко време пет католически църкви в града бяха затворени или се оказаха с променено предназначение - поради финансова необходимост. Някои сгради дори вече са разрушени и са отстъпили място на апартаменти.

Църквата е част от семейната история

На запитване от ДВ секретариатът на Германската епископска конференция обясни, че от 2005 г. насам "литургичната употреба е преустановена" в 650 католически църкви. От 2019 г. до 2023 г. всяка година в цялата страна от тази тенденция са били засегнати средно по 28 църкви.

В някои части на Германия през последните две десетилетия са загубени особено голям брой църкви, например в архиепископията на Хамбург, към която принадлежи Кил, или в някои финансово слаби епархии, като например тази в Есен. Църкви обаче се закриват и в типично католически райони като Аугсбург или Аахен. Намаляването на броя на молитвените храмове е част от по-голямата тенденция: големите църкви губят стотици хиляди членове всяка година. През 2023 г. всеки втори германец вече не е бил член на някоя от големите конгрегации. Ето защо се налага някои църковни сгради дори да бъдат разрушавани. Понякога те успешно се прехвърлят на други вероизповедания, например на православни християнски общности. Друг път те отстъпват място на жилищни комплекси или домове за възрастни хора, понякога се превръщат в галерия, спортна зала, ресторант или погребална зала.

Има смисъл в намаляването на църковните сгради

Матиас Зеелман, католически теолог от университета в Бохум, съчувства на хората като Крикскотен, които са разочаровани, че църквите в техните общини затварят. Неговият опит сочи, че най-често са затварят или разрушават църквите, които са на не повече от 150 години или са построени след Втората световна война.

За мнозина обаче църковната сграда е част от конкретната им семейна история. "Тя има голямо значение за някой, който знае, че прадядо му е бил там, когато са я строили, че баба му се е омъжила там или знае историите как е са заделяни спестявания, за да се построи тази църква”. Зеелман все пак вижда и необходимостта от намаляване на броя на неизползваните църковни сгради. Поддържането и частичното отопление на една църковна сграда струва около 100 000 евро годишно. В същото време броят на посетителите намалява. Понастоящем около пет-шест процента от членовете на църквата все още посещават неделна служба.

Църковните общности са станали много по-малки

Маркус Потхоф, епархийски представител в Есен, говори за неразбиране, а също и за масови протести срещу закриването на църкви. В миналото не е било необичайно "хората да излизат на барикадите, за да ги защитават", казва Потхоф. Но днес това вече не се случва. "След пандемията църковните общности просто станаха много по-малки”.

Теологът Матиас Зеелман обаче вижда и признаци за ново начало. Развиват се нови форми на църковен живот, които може би отговарят в по-голяма степен на днешните очаквания. Като пример той посочва духовните събития за младите хора. Според него намаляващият брой църковни сгради, използвани за богослужение, и конкретният опит на вярващите също са "знак за преходността“. В Кил Рюдигер Киркскотен сега участва в църковните служби в друга енория, както казва той, "още по-намалена". Там, в църквата "Свети Йосиф" в квартал Гаарден, на всеки две седмици се предлага и неделна литургия специално за тези, които някога са били част от енорията на разрушената църква. "Но сега паството е доста намаляло", казва пенсионерът.

Автор: Кристоф Щрак