На 17 юни 1953 в ГДР избухва народно въстание срещу комунистическия режим

На 17 юни 1953 в ГДР избухва народно въстание срещу комунистическия режим. Това е първият подобен бунт в социалистическия лагер. Въстанието обаче е жестоко потушено от съветски танкове и войници.

Това припомня "Дойче веле".

Започналият на 16 юни протест, в който участват стотици хиляди работници, демонстриращи срещу лошите икономически и социални условия, прераства в истинско въстание.

Призивите на демонстрантите са чути в цялата страна и това кара милиони хора да настояват за свободни избори и обединението на Германия.

Осем години след края на Втората световна война ГДР продължава да страда от тежки икономически проблеми. Започващото изграждане на социализма по съветски образец още повече усложнява ситуацията. В страната не достигат хранителни продукти; за масло, месо, зеленчуци и плодове все още трябва да се представят купони.

Ръководството на ГДР подклажда недоволството

В същото време във Федералната република икономиката се развива успешно и за множество източногерманци това е напълно достатъчна причина, за да напуснат ГДР. Само през 1952 година от Германската демократична република към Федерална република Германия са избягали 180 000 души, а през първата половина на 1953-та – още 226 000. Въпреки това управниците в Източен Берлин продължават да подклаждат недоволството.

През април 1953 цените на месото, яйцата и захарните продукти се покачват значително, а кулминацията тепърва предстои: в края на май нормите на работници са завишени с десет процента, заплатите обаче остават същите.

За да върнат избягалите на запад източногерманци, управляващите обещават да им върнат имуществото, а правосъдието - да разгледа повторно присъдите на затворниците, чийто брой през последната година се удвоява, достигайки 60 000. Освен това е обещано и подобряване на отношенията с църквата. Не се отменят единствено завишените норми, а всъщност точно те предизвикват протестите, прераснали в народно въстание.

На 16 юни 1953 година берлинските строителни работници се събират на протест пред сградата на правителството на ГДР и призовават за провеждането на генерална стачка на следващия ден. Призивът е чут из цялата страна – не на последно място благодарение на западногерманските радиостанции. Настроението на демонстрантите е приповдигнато: струва им се, че ненавистният режим на Валтер Улбрихт изживява последните си дни. Действително, на практика ръководството на ГДР вече не владее ситуацията.

Бунтът става повод за основаването на ЩАЗИ

На 17 юни обаче в Източен Берлин е въведено 13-часово извънредно положение. Към центъра на въстанието са изпратени танкове. Репортерите на радиото в американския сектор наблюдават с тревога случващото се и отразяват драматичните часове:

"Изстрели на Потсдамския площад. Не можем да различим нищо, нито накъде са отправени изстрелите, нито дали те идват от страна на руснаците или народната полиция. Група руснаци отблъснаха демонстрантите на 50 метра. Ето че се задвижва и първият голям танк Т-34 и се отправя заплашително към протестиращите на площада. Той е само на 30, 40 метра разстояние от първите демонстранти", съобщава репортерът.

Въстанието е потушено с оръжие. Над 120 души загиват, стотици са ранени, а хиляди са арестувани. За да не се допускат в бъдеще подобни протести, в ГДР е основана източногерманската разузнавателна служба ЩАЗИ, която преследва населението чак до интимната сфера.

Едва 36 години по-късно хората отново се вдигат на протест срещу режима. На 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена. Този път обаче руските танкове остават в казармите, защото на власт в Москва вече е комунистът-реформатор Михаил Горбачов.