Какво странно изказване от държава, която твърди, че никога не започва войни

EUvsDisinfo: Самопроклятието на Кремъл (оригинално заглавие: The Kremlin’s self-fulfilling curse)

Седмицата беше изключително напрегната и динамична на международната сцена, белязана от множество събития на високо равнище и точки на геополитическо напрежение. От ескалацията (и надяваме се деескалацията) на конфликта между Израел и Иран и ударите на САЩ по ирански ядрени обекти, до историческата среща на върха на НАТО в Хага и очакваното засилване на ангажимента на европейските лидери към отбраната и подкрепата за Украйна на заседанието на Европейския съвет. Дезинформационният апарат на Кремъл сякаш се мъчеше да настигне развоя на събитията в тази хаотична надпревара.

Още новини от Украйна

И така, Кремъл направи това, което умее най-добре – прибегна до старите лъжи за агресията на запада и вечната поза на Русия като жертва. Всъщност Кремъл се възползва от широкия международен отзвук от тези събития, за да придаде достоверност на изкривения руски светоглед.

Как смеят да укрепват отбраната?

Фалшивият разказ за експанзията на НАТО и агресията му към Русия отдавна е базов елемент, използван за създаване на обсадно мислене в Русия и за мобилизиране на подкрепа за политиките на Кремъл, особено за воденето на необоснованата агресивна война срещу Русия.

Така, преди срещата на върха на НАТО на 24 и 25 юни, прокремълските говорители отново се опитаха да представят отбранителните усилия на Алианса като агресивни спрямо Русия и да създадат впечатлението, че увеличаването на разходите за отбрана било ясен знак за агресивните намерения на НАТО. В репертоара влезе и една от старите им претенции – че самото съществуване на НАТО е заплаха за Русия. Или пък това – че НАТО е изфабрикувало мита за руската агресия с цел да контролира парите на данъкоплатците. Или че разходите за отбрана на НАТО ще докарат непосилни дългове и ще съсипят Европа.

Отчаяно търсене на пропуски

Някои коментатори внесоха доза оптимизъм като противовес на мрачния разказ за историческия и безпрецедентен бум в разходите за отбрана на НАТО. От една страна те се заеха прокарват заблуждаващото внушение, че в НАТО има разделение и тези евентуални разногласия представляват екзистенциална заплаха отвътре за Алианса. От друга страна те се заеха да омаловажат значението на договорената цел от 5%. Това изглежда по-скоро като пожелателно мислене, като се вземат предвид резултатите от срещата на върха.

Всъщност – като води една фундаментално империалистическа външна политика, упражнява заплахи, насилие и агресия срещу съседите си и едностранно започва най-голямата война в Европа след Втората световна, Русия си прави своеобразно самопроклятие. Колкото повече Москва убеждаваше сама себе си, че НАТО има агресивни намерения спрямо нея, толкова по-агресивна стана, а непростимите действия на Русия принудиха съюзниците да увеличат разходите за отбрана до исторически връх. И никаква дезинформация и манипулация няма да е достатъчна, за да заличи тази проста истина.

Европа като новият злодей

Тъй като увеличението на разходите за отбрана ще бъде поето главно от европейските съюзници, Кремъл побърза да представи Европа като новия злодей. Последните коментари на Върховния представител на ЕС и зам.-председател на ЕК Кая Калас за важността на постоянната подкрепа за Украйна предизвикаха остър отзвук. Те бяха използвани за подсилване на наратива за „русофобска“ Европа. Това, комбинирано с обсъждането в Съвета да бъде погнат руският „сенчест флот“ в 18-ия пакет санкции срещу Русия, поддържа жив мита за войнствената Европа.

Дългосрочно циментиране на митовете

Москва разпространява неистините за заплахи и агресия от запад не само спорадично и във връзка с големи международни събития. Всъщност Кремъл води целенасочена и продължителна кампания на исторически ревизионизъм, включително чрез пренаписване и подмяна на учебниците по история в училищата, за да индоктринира руските деца и младежи с мита за Русия като вечната жертва и благороден защитник. Всичко това – с цел да се прослави руският милитаризъм и да се оправдаят както минали, така и бъдещи войни.

Събития на високо равнище

И накрая, може би за да отклони вниманието от международната изолация на Русия, Кремъл се опита да раздуе значението на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Имаше хвалебствия за уж изключителния международен мащаб на събитието тази година. А очевидно главното послание на този „ведър форум“ беше речта на Путин пред участниците. Пропагандата не се съсредоточи толкова върху съдържанието на речта, а се впусна в хвалебствия за мъжествеността на Путин за това, че е произнесъл „най-дългата реч в историята на форума“. Ние обаче забелязваме нещо друго. Това, което наистина направи впечатление, беше репликата на Путин: „Където стъпи руски войник, то е наше.“ Какво странно империалистическо изказване от държава, която твърди, че никога не започва войни.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани!

Други теми в тазседмичния преглед от EuvsDisinfo:

- Като самопровъзгласил се защитник на всичко достойно и морално, Кремъл винаги бърза да обвини „англосаксонците“ за всички беди по света. Дали тези беди са реални или измислени не е важно за Москва. Така Кремъл разпространява фалшиви твърдения, че ЦРУ подкопава традиционните ценности в Молдова. Това е класически пример за прокремълска дезинформация по адрес на прайд шествие в столицата на Молдова. Подобни безпочвени обвинения целят да се харесат на хомофобски настроени кръгове, като невярно представят активистите и поддръжниците на ЛГБТИК+ общността като пионки, използвани от Северноатлантическия алианс в геополитическата игра. Използването на хомофобията представлява утвърдена техника в стратегията на Кремъл.

- Като почитател на пожелателното мислене Кремъл казва, че глобалното мнозинство от държави са на страната на Русия. Това твърдение беше направено в контекста на изявление на Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Кая Калас, че „Русия представлява 360-градусова заплаха за света“. Но реалността е съвсем различна. Общото събрание на ООН многократно осъжда руската инвазия. Само малка група държави като Беларус, Сирия и Северна Корея последователно подкрепят Русия. Това трудно може да се нарече „глобално мнозинство“.

- Русия вижда огледален образ на самата себе си, където и да погледне. Затова не е изненада, че Кремъл проектира собствената си изкривена имперска логика. Така Русия твърди, че Франция прави Румъния своя колония и я подготвя за война с Русия. Румъния е суверенна държава и като член на ЕС и НАТО участва в многостранни рамки за вземане на решения, без да ѝ бъдат налагани насила. Да се описва демократично избрано правителство като марионетка е често използван опит за подкопаване легитимността на демократичните институции и волята на избирателите, когато те не съвпадат с геополитическите амбиции на Русия.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България