Битката срещу коронавирус: разказът на български лекар в Германия

"Харчим милиарди за оръжия, с които можем да се унищожим, а не сме способни да надвием един вирус. Лекарите влизат в тази битка без оръжия. Кой генерал ще прати армията си така в бой?" Думи на български лекар в Германия.

"В момента интензивното ни отделение не е пълно, усещането е някак призрачно. Чуваш собственото си дишане под защитната маска. Тихо е, но знаеш, че в тези все още празни легла ще бъдат настанени пациенти в много тежко състояние. И осъзнаваш, че те ще донесат със себе си и опасността от зараза - за теб и за семейството ти."

Така българският лекар д-р Борис Таблов описва атмосферата в новото интензивно отделение на болницата в германския град Нойрупин, където работи като анестезиолог-реаниматор. Преди дни е интубирал първия пациент с коронавирус там.

"Дано никога не ми се налага да правя този избор"

Д-р Таблов разказва как подготовката на отделението е започнала още в началото на март, когато една самостоятелна постройка към болницата е била превърната в интензивно отделение. Обучавали са се как да интубират заразени пациенти, как се облича и съблича предпазното облекло. Последното може и да изглежда просто, но се оказва истинско предизвикателство. Защото защитното облекло се носи през цялата работна смяна, която продължава поне осем часа. "През цялото време усещаш как ластиците на маските те притискат, после виждаш синини по лицето си, шлемът ти се изпотява, но не можеш да го почистиш, ти самият се потиш, но не можеш да се преоблечеш. Освен това осем часа не се храниш, не пиеш вода, не можеш да отидеш до тоалетната. Защото процедурата по събличане и обличане е дълга и специфична. Но това работим и не сме единствените. Днес колегите ни по цял свят го правят."

Д-р Таблов обяснява, че при интубацията на заразени пациенти дори рутинната процедура е усложнена, тъй като защитното облекло ограничава движенията на лекаря и сестрата. В интензивното отделение за болни от КОВИД-19, в което работи д-р Таблов, са изготвили стъпаловиден график за дежурствата, който ще влезе в сила, когато „дойде голямата вълна пациенти". Тъй като нямат достатъчно реаниматори, в графика са включени и лекари с други специалности, които имат сертификат да интубират.

С д-р Таблов говорим и за страха, който съвсем логично се промъква в мислите на лекарите. Той се съгласява, че е обяснимо да се страхуваш, но в същото време е категоричен, че „в критични ситуации страхът вреди и трябва да се държи настрана". Описва усещането си по-скоро като притеснение. След което се замисля и казва: "Мисля, че страхът ще дойде в момента, в който ще ми се наложи да избирам кого да сложа на апарат, защото машината за дишане ще е една. За това не сме готови. За такова решение може би са подготвени само военните медици във време на война. Но ние, цивилните лекари, никога не сме били поставяни пред такива решения и просто не знам как се справят колегите в други държави. Много се надявам никога да не трябва да правя този избор."

"Влизаме в тази битка без оръжия"

Според д-р Таблов, пандемията се дължи на два паралелни процеса: „Политиците подцениха проблема и първоначално не взеха никакви мерки по отношение на придвижването и контрола на пациенти от рискови региони. А от Китай вече знаехме, че само ограничителните мерки помагат. Вторият проблем беше, че първите предупреждения за епидемията останаха нечути, поради което здравните системи не се подготвиха. И ето, че сега имаме недостиг на защитни средства и апаратура - и то в развити европейски страни.

Чудя се как е възможно човечеството да харчи милиарди за оръжия, с които може да се самоунищожи, а не е способно да се предпази от един вирус. Въпреки че имаше време да се подготви. В момента от нас, лекарите, се очаква да сме готови да се жертваме, за да помогнем на другите. Но в тази битка ние влизаме без оръжия. Дали някой генерал ще прати армията си така в бой?", пита д-р Таблов.