Нова мутация на коронавирус. Какви опасности крие тя?

В Китай явно се е появила нова мутация на опасния коронавирус, която навярно се разпространява по-бързо. Независимо от това, мутацията крие един голям шанс, смята водещият германски вирусолог Кристиан Дростен.

 

Новият коронавирус непрекъснато се променя, а това допълнително затруднява и разработването не ефикасно лекарство и ваксина. Близо половин година след началото на пандемята учени по цял свят са регистрирали около 100 различни мутации на SARS-CoV-2.

Такива вариации са нормални, защото генетичният материал на вирусите с времето мутира, а така възникват нови подвидове. В хода на този процес може да се променят и свойствата на вируса – той може както да отслабне, така и да стане по-агресивен.

Тук се крие и обяснението на една привидна загадка: Защо в различни региони вирусът предизвиква различни по интензивност вълни от заболяване и защо при хората болестта често преминава по съвсем различен начин?

Нов вариант на вируса в Китай

Нека да видим какво става в Китай – онази страна, от която тръгна коронавирусът. Наложените много строги мерки успяха до голяма степен да поставят под контрол разпространението на КОВИД-19. Напоследък се съобщаваше само за отделни случаи – главно на хора, пристигащи от чужбина. Наскоро обаче от няколко провинции дойдоха новини за нови инфекции - и то възникнали на местна почва, а не внесени от чужбина.

Първите тестове показаха още, че в Китай явно се разпространява нова версия на вируса, която се отличава от оригиналния щам. Проследявайки тази нова мутация, китайските учени стигнаха до един пазар в Пекин, където се транжира и продава вносна сьомга. Още не е ясно върху кой точно внос падат подозренията, защото Китай импортира сьомга от Норвегия, Чили, Австралия, Канада и Фарьорските острови.

Както е известно, пазарът „Синфади“ спешно беше затворен, а около 10 000 души, които имат връзка с него, ще бъдат подложени на тест за SARS-CoV-2. В южната част на Пекин бяха изолирани няколко жилищни блока, затворени бяха общо девет училища и детски градини. Градските власти отложиха отварянето на основните училища и забраниха груповите пътувания до други провинции.

Но как точно мутира вирусът?

За да се размножава, той има нужда от клетка-гостоприемник. Когато проникнат в тази клетка, вирусите внасят своя генетичен материал, а по този начин клетките на човешкото тяло започват да копират вируса в милионен тираж. 

И тук идва най-интересното - при всяко копиране се получават малки грешки, които постепенно променят генетичния код на вируса и той мутира. Но такива мутации не го правят непременно по-опасен, напротив – той може и да отслабне.

Редица индикатори показват, че новата вълна от заболявания в Китай е предизвикана от мутация на вируса, при която симптомите на болестта се развиват по-бавно. Известният германски специалист Кристиян Дростен смята, че предполагаемата мутация може да е за добро. Според него, мутиралият вирус за разлика от предишните му варианти, навярно „се размножава по-бързо в лигавицата на носа“. Това би означавало, че болестта постепенно може да се превърне просто в хрема, която изобщо не засяга белите дробове.

Но може да се развие и друг, по-опасен сценарий. „Ако мутиралият вирус наистина се размножава по-бързо, той може тежко да удари и другаде – не само в носа, но и в белите дробове." Дростен обяснява, че при този сценарий засегнатите ще се чувстват истински болни, а не просто хремави или неразположени. Това от своя страна може да ги накара да си останат вкъщи и да спрат разпространяването му. „А за самия вирус това не е изгодно“, казва вирусологът. Според него, по-бързото разпространяване в крайна сметка води до това, че „вирусните епидемии стават по-безобидни.“

Най-благоприятният сценарий

Мутиращият вирус може дори толкова да отслабне, че в крайна сметка съвсем да изчезне – както се случи с вируса ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) през 2003 година. През ноември 2002 година пандемията ТОРС тръгна от Южен Китай и само за няколко седмици се разпространи почти по всички континенти. Това беше и първата пандемия през 21 век, която вся страх сред милиони хора. Накрая обаче тя затихна само за половин година, взимайки общо 774 жертви. През май 2004 година Световната здравна организация оповести, че пандемията е победена.