Повече от 900 души у нас чакат за бъбречна трансплантация, а хиляди са на хемодиализа.
„Като пациентска организация през годините неведнъж сме обръщали внимание на това, че все по-малко български граждани, които се нуждаят от животоспасяваща трансплантация, са годни за нея“, каза в „Тази сутрин“ по бТВ Иван Димитров от Българския пациентски форум.
"С всяка изминала година пренасочването на пари за хемодиализа – с други думи кражбата от хемодиализата, влошава качеството ѝ и тези пациенти не могат да бъдат трансплантирани", каза той.
По думите му у нас има недоверие в здравната система. Хората вече не даряват, а надеждата у чакащите избледнява с всяка изминала година заради уврежданията, които получават. Всичко това трябва да е приоритет на държавата, както е във всяка една цивилизована държава, смята Димитров.
"Ние правим по 10-15 трансплантации на година. Осъвременяването на листата на чакащите се прави веднъж в годината, а когато се увреждаш от некачествената диализа, би трябвало този срок да се намали поне на три месеца", на мнение е Иван Димитров.
Хората на хемодиализа са над 3500 на година. По думите му листата на чакащите не трябва да бъде от 900 души, а от поне 6000-7000.
Примерът от Испания
Александър Цолов чака дълго, за да си върне живота с успешна трансплантация. Тя обаче се случва не в България, а в Испания.
„Проблемът беше, че когато започнах хемодиализа, в кратки срокове здравословното ми състояние се влоши доста. Дотолкова, че повече от две години поддържах много високо кръвно. Краката ми се увредиха, получих полиневропатия, започнах да ходя с патерици“, разказа мъжът.
Именно тогава решава да потърси спасения в чужбина.
„Когато отидох в Испания, в рамките на месец и нещо животът ми се промени. Диализата е много по-качествена, започнах да се чувствам добре и да ходя нормално. Заживях един нормален живот“, споделя още Александър.
В България той е бил в листата на чакащите за трансплантация. Признава обаче, че в началото се е страхувал да го направи, тъй като не е имал доверие в здравната система.
„В Испания в рамките на осем месеца ме вкараха в листата на чакащите и в деня, в който ме вкараха в нея, ме трансплантираха“, казва мъжът.
В Испания на ден правят над 30 само бъбречни трансплантации, допълва Александър.
Вече девет години той се чувства добре и живее нормално.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Рошко
11:49 24.01.2022
3 Омерзен
Това ли наричаме хуманна медицина? Че то куршум в главата е по-милостив от такива "лечения"...
Една от първите реформи, които трябва да се направи е да се махне търговския статус на болници и лекари и да се спре финансирането на частните клиники от здравната каса. Нека си търсят спонсори или да вдигнат цените - пазарът регулатор и другите там капиталистически мантри...
12:13 24.01.2022
4 Смех
12:42 24.01.2022
5 Разликата
13:13 24.01.2022
6 какво да правим
Отиваш и се вцепеняваш. Гледат през теб, говорят си със сестрите за други неща, подхвърлят глупави шегички или мълчат и се ядосвам, ако попиташ нещо. Ако си платил и надплатил, ако си човек на някого, изведнъж се оказва, че имало тук-там някой, който спазва Хипократовата клетва. Едва завършили и искат да станат милионери. А пациентите - те да се молят на Бог.
15:41 24.01.2022