Знаехте ли за подвигът на войниците и видинските опълченци в боевете край Видинската крепост на 10-16 ноември 1885 г. решаващ за изхода на Сръбско-българската война?
Асоциациите, свързани със Сръбско-българската война, дори и за специалистите, свършват с подвига на младата българска войска, показала военно изкуство при Сливница, а също и с паниката, обхванала столицата, когато според чужди дипломати единственият мъж в София е Екатерина Каравелова.
За историците като, че ли не съществува отбраната на Видин. А градът е бил изключително важен стратегически обект за сърбите. След като са преминали през Кула като нож през масло (отбраната била храбра, но противникът – многоброен), назначеният за командващ Северозападния участък капитан Атанас Узунов се отказва от отпор на открито поле и съсредоточава войските си във Видинската крепост. Това припомнят от Общинския съвет на Видин.
Но силите остават неравни. Според различни източници, настъпващият началник на Тимошката дивизия и други войскови части – генерал Лешанин, води между 16 000 и 30 000 войници и офицери, добре обучени от руски военни, някои калени в боеве.
Срещу тях капитан Узунов разполага с 2000, повечето от тях запасни войници, 800 доброволци и още толкова опълченци. Историкът Андрей Кудин твърди, че защитниците на Видин били само 750 бойци и около 1000 доброволци, повечето ученици.
Още на 9 ноември генерал Лешанин обкръжава и изолира Видин по суша, превземайки Видбол, Гъмзово и Бела Рада. В депеша до крал Милан той се бие в гърдите, че ще мине през града като на парад и с усилен марш ще удари в гръб българите край София. Близо е до ума, че това е стратегията на Сюлейман паша при Шипка. Затова и онова, което ще се случи край Видин през 1885 г., ще е същото, което вече се е случило на Шипка, „където йощ Балкана шуми и препраща славата му дивна... от век на век“. Привечер началникът на Тимошкия отряд, подполковник Димич, изпраща по парламентьори писмо до капитан Узунов, в което му предлага да сдаде крепостта или ще я направи на пух и прах. Българският офицер скъсва писмото и не отговаря нито устно, нито писмено на заплахата.
Сърбите посрещат това с гърлен смях. Освен опитността им, те имат и шпиони във Видин, които са им докладвали силата и разположението на българската войска. Това е несериозна отбрана според генерала традиционалист. Особено не заслужават никакво значение „сбиротака“, както ще нарече той струпването на студенти, ученици и чиновници. Що се отнася до артилерията, Лешанин знае, че тя е съставена от стари, изоставени от турците отдавна излезли от употреба оръдия, а снарядите едва ли не са вече негодни...
„По правилата на военното изкуство – пише Андрей Кудин – генерал Лешанин стяга крепостта в обръч и джентълменски предлага капитан Узунов да се предаде. Капитанът отговаря, че бил недисциплиниран като юнкер, често бягал от лекции и не е присъствал на „Предаване на крепости“, затова пък случайно бил на лекцията „Отбрана на крепости“.
Крепостта Видин има две огради – външна и вътрешна. Но поради разрастването на града, вътрешната е вече полуразрушена и отчасти изгубила предназначението си да бъде цитадела.
Външната крепост е бастион, който в полукръг заобикаля града, с насип, висок метър и половина и дебелина 4 метра. Крепостната стена има и два форта.
Капитан Узунов нарежда реквизиране на храна за месец за 15 000 души.
След като генерал Лешанин нарежда настъпление, към защитниците на Видин потеглят две широки вериги и опасват целия фронт. Настъпва очакваното от сърбите объркване сред българите. Новоселци, Алибегово и Татарджик (все села около Видин) падат в ръцете на неприятеля. Сърбите са вече на стотина крачки от крепостта...
Сякаш само това са чакали две дълги, две къси 24-футови оръдия, една шестдюймова мортира (това е първообразът на знаменитите след половин век катюши, б.а.), 26 полски оръдия... Това е според данни на военното министерство, но Кудин пише за около 200 оръдия.
Започва напълно непонятен за генерал Лешанин убийствен артилерийски огън. Настъплението на сърбите не само е спряно, но те дори обръщат в бяг!
На другата сутрин то е подновено. А Лешанин е уверен, че след внушителната артилерийска канонада българите са изразходвали, ако не цялата, то поне по-голямата част от боеприпасите си. Дивизията настъпва този път в тройна верига. Стигат до около 300 метра от крепостта, подкрепени от своята артилерия.
И в този момент "запяват" топовете на Видин. По-убийствени и по-активни от предишния ден. „Вчера беше репетицията“ – ще каже по-късно капитан Узунов.
Цялата първа вълна от нападатели е пометена като с метла. Следва втората. И естественото продължение – безразборното отстъпление. Пак под неспирен артилерийски огън. Лешанин побеснява – от къде толкова снаряди у българите?!
На сутринта на 13 ноември нашата войска и най-вече доброволци, използвайки гъстата мъгла излизат от Видин и нападат сборния сръбски полк. Бягството на противника е паническо. Но Лешанин е и храбрец – той сам излиза на предната линия, връща разбягалите се и след два часа битка, най-вече на нож, българите отстъпват, оставяйки на бойното поле 70 убити, като откарват във Видин десетки пленници.
Изненадите този ден за Лешанин не свършват. Видинската артилерия е по-усилена от вчерашния ден – поразени са и сръбските батареи, после походните кухни, палатките, дори и тоалетните. Точният огън се дължи преди всичко на опитни военни разузнавачи, изпратени в сръбския лагер.
Идва ред джентълменство да прояви капитан Узунов. Той изпраща писмо до Лешанин, което генералът ще сметне за унизително – предложено му е примирие. Но той дава заповед за усилване на предните войскови части.
И отново допуска грешка, като решава, че на българите помагат румънците от Калафат. Съгледачите му донасят, че по цели дни на отсрещния бряг седят тамошни жители и крещят колкото им глас държи „Ура!“ и „Браво!“ към българите. А нощем по пет-шест лодки с огромни сандъци минават Дунава от Калафат до Видин. „Това са снаряди!“ – решава Лешанин и уведомява крал Милан.
От Белград до Букурещ е изпратена протестна нота, на която се отговаря, че румънците строго спазват неутралитета. Що се отнася до тайнствените сандъци, това съвсем не са снаряди, а друг вид „боеприпаси“ – ракия (цуйка), вино и шампанско. След солидните почерпки румънците просто се прибират, за да подготвят следващата порция „боеприпаси“. На 15 ноември капитан Узунов организира излаз с цел да унищожи челната сръбска група и батареите ѝ. Отрядът, командван от подпоручик Тодоров, минава през вратата на крепостта „Страшен бряг“ и тръгва по пътя за Брегово в две колони, като втората е от доброволци.
Сърбите са изненадани. Българите се хвърлят в атака не на огън, а направо на нож. Боят трае час и половина. В ожесточената битка, според сръбски източници, падат 150 българи. Логично е загубите на сърбите да са по-големи. Подпоручик Тодоров е убит и българите в боен ред отстъпват в крепостта.
И за пореден път думата взема артилерията. Канонадата трае – неразбираемо за Лешанин – цели пет часа!
Денят е вече 16 ноември и в сила влиза наложеното от Австро-Унгария примирие. Зад кулисите обаче на това уж дипломатично решение, Виена си затваря очите и неофициално нарежда на Лешанин да превземе Видин и с ускорен марш да настъпи към София. Явно това е силно рамо за амбициите на крал Милан все пак да присъедини към Великосърбия българските земи по линията Лом – Софийското поле, чак до Ихтиман и преместване на българската столица във Велико Търново.
Лешанин събира в юмрук армия и артилерия и започва артилерийска подготовка за щурм. Българските оръдия мигом отвръщат. Сърбите са пометени. Капитан Узунов повежда войници и доброволци в пехотна атака...
Междувременно изпраща телеграма за нарушаването на промирието до Петко Каравелов, който, от своя страна, изпраща в австрийското агентство Васил Радославов, все още негов фаворит (много скоро ще станат яростни врагове).
В австрийското агентство отвръщат, че нямат никаква представа за действията на генерал Лешанин. Радославов все още е храбрец и съобразителен мъж (той е и поет) и отвръща рязко, че капитан Узунов е безумен смелчага и умен военен, ще настъпи по своя воля без да го еня за австрийските дипломатически решения и няма да спре, докато не влезе в Ниш, пък после дипломатите да се съобразяват с него, а не той с тях!