В позицията си по повод разкритията на германските власти, че откритият през август дрон с експлозиви близо до летището Лайпциг-Хале е част от руска саботажна операция, Министерството на външните работи на България увери, че страната ни е солидарна с Германия и че „хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи“. Според заместник-директора на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева обаче тази позиция не демонстрира убедително желанието на управляващите в София да допринесат за общата сигурност и не изпраща подходящ сигнал към инвеститорите.
„България е единствената страна от Европейския съюз, която не спомена Русия в своята позиция по отношение на случилото се в Лайпциг“, отбеляза Чернева в предаването „Събота 150“.
„Защо това е важно? Първо, защото Германия си даде доста време, за да проучи кой наистина стои зад дрона с взрив близо до лайпцигското летище, и то броени дни преди много важни избори в една от източногерманските провинции. Това е може би най-класическото проявление на хибридната война. Една атака, независимо дали се стига до взрив или не, създава много напрежение, много разделение, много поляризация в обществото. И от това печелят политически сили, които симпатизират на Русия.“
„Това, че България не спомена Русия, въпреки очевидно достатъчните доказателства, които германското правителство има, се забеляза ясно в германските медии. И тук говорим изобщо за способността на българската държава да участва със своите институции в една политика за сигурност и отбрана и желанието на българските политици да участват в такова общо европейско усилие“, посочи тя.
„Когато ние не съобщаваме кой стои зад атаката в Лайпциг, когато ние не съобщаваме кой стои зад атаката и саботажа на складовете край Трявна, това прави, разбира се, всеки инвеститор много по-предпазлив, защото разбира, че българските институции, българските политици не споделят същите стандарти и същите протоколи по отношение на охраната на обществената сигурност“, допълни Чернева.
В изявлението си пред парламента в петък премиерът Румен Радев говори за желание на „колективния Запад“ да постигне „конвенционална“ победа над Русия, при положение че не може да противостои на нейните хиперзвукови оръжия.
„Това наистина е фраза, която се използва основно от Кремъл, но също това е фраза, която поставя България отново в позицията през 90-те, когато говорихме за равноотдалеченост“, коментира Чернева.
„Тази позиция не е позиция на страна членка нито на Европейския съюз, нито на НАТО. И в този смисъл тя, разбира се, е продължение на всички действия, които това правителство предприе, откакто е на власт. И излизането от коалицията на желаещите, неучастието в декларациите на Б-9, демонстративното изваждане от санкционни списъци на лица, за които Европейската комисия беше дала стотици страници обосновка защо трябва да бъдат санкционирани като част от руското военно усилие. Това е една линия на мислене и линия на поведение, която за съжаление по-скоро дърпа България наистина назад няколко десетилетия.“
И за България, и за Словакия основният въпрос в началото на дебата за следващата бюджетна рамка на ЕС е как да модернизират икономиките си с европейско финансиране, отбеляза Чернева.
„Радев затова говореше за индустриална кохезия, за да подчертае, че изоставането на Източна Европа по отношение на индустрията трябва да бъде наваксано. Но за мен най-главният въпрос е колко практически фокусирани можем да бъдем, когато говорим особено за отбрана и за модернизация, имайки предвид, че България не участва в големите форуми за европейската отбранителна индустрия. Радев не отиде на индустриалния форум на НАТО в Анкара. Изглежда, че инвестиции като тази на „Райнметал“ са поставени под въпрос“, заяви тя.