Пореден паметник на културата е в опасност заради инвеститорски интерес. Става въпрос за къщата на Иван Гешов, за която има планове да се превърне в хотел, съобщава „Нова телевизия“.
В периода май 2017 г. - юни 2018 г. Министерство на културата е променило статута на 15 сгради, като само един обект е с отменен такъв. На 60 сгради в страната е предоставен статут на културна недвижима ценност. Според експертите законът е неработещ и се нуждае от промени.
Те са категорични, че стара София тъне в разруха и периодично става обект на посегателства заради остарелия закон.
„Когато един закон не се спазва или не е достатъчно адекватен към ситуацията, резултатът няма да бъде добър“, заяви арх. Габриела Семова, председател на „Архитектурно наследство” – Съюз на архитектите.
„Истината е, че системата, която опазва културното наследство, не работи. Трябва да ремонтираш фасадата на сградата, което ти струва 30 000 лв., а за 10 години облекчението ти е 3000 лв.", каза арх. Ангел Захариев.
„Градоустройственият план предвижда къщата на Гешов да бъде запазена и вградена в новата бъдеща сграда“, заяви арх. Влади Калинов.
Все още обаче подобни проекти не са постъпвали в Столичната община.
Кой е Иван Евстратиев Гешов?
Той е роден в град Пловдив на 20 февруари 1849 г. Учи в Робърт колеж. Следва в гр. Манчестър (Англия) финанси и политически науки. Когато се завръща в родния Пловдив започва да развива активна търговия.
По време на Априлското въстание (1876 – 1877) е дописник, който изпраща своите материали за в. „Таймс“.
Турските власти го арестуват и го осъждат на смърт. Но той оживява, защото е помилван, след като за него се застъпват американският и английският консул.
В периода 1883 г. – 1886 г. Иван Евстратиев Гешов е директор на БНБ. Той подписва Букурещкия мирен договор, а след това става министър на финансите от кабинета на Петко Каравелов.
Отново е министър на финансите в периода 1894 г. -1897 г. в консервативното правителство на д-р Константин Стоилов. Той заема и длъжността управляващ Министерството на търговията и земеделието. Става председател на Първия български земеделско-промишлен събор в гр. Пловдив.
Иван Евстратиев Гешов е бил председател на 11-то и 15-то Обикновено народно събрание. През 1911 г. той е назначен за министър-председател на България и външен министър.
Заемайки високи управленски длъжности в България, Иван Евстратиев Гешов е съдействал за приемане на много закони. Един от тях е Законът за насърчаване на местната индустрия. За основа на закона служи предложение, направено от бизнесмена и народен представител Васил Карагьозов. Докато Васил Карагьозов е депутат в 7 ОНС прави предложение за промяна в Закона за митниците. Той иска да бъдат освободени от вносни мита всички материали и суровини, които се влагат в родното производство. Васил Карагьозов е дългогодишен директор на проспериращо предприятие за вълнен текстил в Габрово – фабрика „Иван К. Калпазанов”.
7 ОНС не приема направеното предложение, но Иван Евстратиев Гешов е силно впечатлен и използва идеите на Васил Карагьозов за съставяне на Закона за насърчаване на местната индустрия, приет през 1894 г.
Друго поле на изява на великия българин Иван Евстратиев Гешов е литературата. Той е автор на драмата „Ивайло“, написана през 1888 г., книгите „Думи и дела“ от 1889 г., „Ситни дребни“ от 1904 г., „Балканският съюз“ и „Престъпно безумие“ от 1915 г. , „Спомени“, съставени през 1916 г., припомня сайтът "Чудеса".
През 1884 г. Иван Евстратиев Гешов става член на Българското книжовно дружество. В 1899 г. е избран за председател на БЧК и заема поста в продължение на четвърт век.
Акад. Иван Евстратиев Гешов е един от най-богатите българи. Затова той е определен за наследник и изпълнител завещанието на Евлоги Георгиев.
Акад. Иван Евстратиев Гешов е заемал различни обществени длъжности, организирал е благотворителни акции. Самият той е дарявал многократно средства за различни обществени каузи.
В памет на своя най-дългогодишен председател акад. Иван Евстратиев Гешов, БЧК обявява деня на неговата кончина – 11 март като Ден на дарителя.
Всяка година този ден ще бъде отбелязван с множество благотворителни прояви.
В своето завещание, което акад. Иван Евстратиев Гешов оставя на 1 септември 1923 г., определя БЧК да отслужва всяка година панихида. На нея да се произнася реч от някой виден свещенослужител, общественик или пък книжовник, насочена на теми като любовта към ближния, сговора между българските синове, милосърдието, дълга към Отечеството, мира и приятелството между балканските народи.
Акад. Иван Евстратиев Гешов умира на 11 март 1924 г.