За последните пет години общините в четирите най-големи града са осъдени в за 1,7 млн. лв. заради инциденти, причинени от лоша инфраструктура. Научиха ли се хората да си търсят правата и да изискват от местните власти нормални условия за живот. По темата коментира в предаването „Денят на живо” по "Канал 3" Боян Томов – директор на портала за българските общини kmeta.bg и организатор на конкурса „Кмет на годината”.
„Тази сума 1,7 милиона лева е изключително малка. Според мен това би била сума само за една година за София. Един от големите въпроси е, че много лесно се оплакваме през социалните мрежи, но след това трябва да направим следващата стъпка. Един гражданин, ако иска да бъде активен, за съжаление, той трябва да се сблъска с администрацията”, коментира Боян Томов.
„Ако направим една социология българинът колко вярва на съответната община, наистина процентът ще бъде много малък. За съжаление по никакъв начин нито администрацията, нито главата на тази администрация, не се старае да приобщи общността”, каза още директорът на kmeta.bg.
Той даде и решение за справяне с администрацията – като например ред услуги, които спокойно може да се извършват онлайн, а вместо това хората трябва да се редят на опашки.
Исковете и платените обезщетенията са заради инфраструктура. Успяват ли обаче кметове и общинари да влагат достатъчно в инфраструктура?
„Въпросът е колко качествено го правят. Виждаме, че в много населени места правят междублоковите пространства. Въпросът е колко е качествено. Хората им омръзна да бъдат лъгани. По-добре да бъде казано, че моята улица няма да бъде оправена, отколкото да я закърпят и след няколко месеца отново да има ями. Защото, когато ти си позволиш да правиш различни схеми или различни ситуации, тогава е много страшно. Защото това се вижда на момента.
Принципно се направиха много добри проекти с европейско финансиране. Но толкова пари се дадоха за спортни зали. Няма да цитирам две малки общини, на които кметовете ми споделиха, че в момента няма как да поддържат тази инфраструктура. И говоря за елементарните неща – ток, вода и т.н. Има доста неща, които се направиха и са полезни и за дадени град, но има и неща, които са безсмислени. Програмата региони в растеж – да, въвежда се екотранспорт, умни светофари... Но такива неща има по света от години. А това не е нещо скъпо. Въпросът е кметът, общинарите да бъдат креативни. И ако са такива, хората ще го разберат. Ако ти искаш да си феодалът в дадения град, което много често за съжаление се случва, тогава нещата не вървят”, каза Томов.
И даде рецепта как по-добре да вървят нещата.
„Не е хубаво да обещаваш много – обещай пет неща и ги направи”, каза още той.
„Дали ефективно или не се харчат европейските пари, това са процедури, които минават през доста органи. За мен по-важно е дебатът колко можахме да се възползваме. Защото смятам, че ние сме доста добър партньор на ЕС, защото доста успяхме да спестим.
Наистина се видя в различни райони на България ефектът на европейските пари. На всяка година ние плащаме между 450 и 500 милиона евро за членството си в ЕС. Затова ние трябва максимално да се възползваме”, коментира Томов.
По думите му малките общини обаче не успяват да оцелеят, дори и с европейски пари.
„В последните години се води дебат за децентрализация, дебат за самостоятелност, за приоритети. Но стигаме само до дебат. Няма никакви действия. И обезлюдяването на районите също е много голям проблем. Защото, ако има общини, които сами да се оправят, то има общини, които са затънали в дългове”.
Според него едно от решенията, за да се осъществи децентрализацията, е по-голяма част от парите, събирани от такси да отиват в общините и по-малка - в държавата.