Конституционният съд изглежда като гробище за ветерани на политиката. Това заяви пред БНР Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика.
"Този избор трябваше да даде плът и кръв на един текст от Конституцията – чл. 91б, който беше приет с декемврийските поправки и казва, че всеки избор за държавни органи трябва да почива на няколко принципа – отвореност на процедурата, публичност и предвидимост за това какви качества на кандидатите трябва да изпъкнат. Мнозинството, което гласува този текст, не го уважи по никакъв начин само месец по-късно. Направи една бърза процедура с ясен край".
Този текст сега ще бъде тълкуван от Конституционния съд, посочи той.
Решение на Конституционният съд казва, че мандатът започва да тече не от произведения избор, а от освобождаването на поста от предишния конституционен съдия, обясни експертът.
"Но 7 години не са за изпускане".
Очевидно е, че попълването на регулаторните органите ще бъде договорени на някакъв принцип, отбеляза Иван Брегов.
"Той можеше да бъде квотен или можеше тези, които се заявяват за съдебни реформатори, да вземат по-силни позиции в Съдебния съвет и в Инспектората към ВВС и да отстъпят във всички останали регулатори, за да имат решително мнозинство. Но подозирам, че след като този процес ще бъде удължен във времето, те ще изпаднат в неприятната ситуация да имат малцинство във всеки един от органите и то да не произвежда никакви решения и да не влияе на процесите".
Ако прореформаторските среди имаха ясна позиция защо стоят във властта, те щяха да се опълчват и на Пеевски, и на Борисов и да имат някакъв опозиционен облик, въпреки че участват в управлението, смята Брегов.
"Но аз не виждам лидерство, което може да се противопостави, не виждам и вътрешни опозиционни гласове в тези формации. Това показва, че лидерите им са тоталитарни. Те „отстреляха“ всички инакомислещи".
Иван Брегов коментира и повдигнатите въпроси от председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. Те са към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията. Пеевски се интересува защо прокуратурата и службите не оповестяват данни за проверки и дела по случаи с висока обществена значимост, свързани с президентската администрация?
Брегов посочи, че би насочил вниманието към дела, свързани с хора в настоящето управление.
"Очевидно господин Пеевски е новият защитник на справедливостта. Виждам, че я защитава с всички сили, стига да не е избирателно.
Може зад това медийно съобщение да стои подаването на сигнал. Ако господин Пеевски е подал сигнал до прокуратурата, имаме основания да бъде започнато производство. Надявам се да бъде последователен в действията си.
Президентът не може да бъде преследван наказателно, докато изпълнява тези свои функции, но президентските съветници не се ползват с този имунитет. Очевидно там върви сериозен процес.
Това е политическо предупреждение, че по някакъв начин ще бъдат "отстреляни“ президентските съветници, през които са минавали редица политически и икономически процеси. Господин Пеевски насочва вниманието натам, за да го свали от управляващите.
Върховете в прокуратурата често пъти са политически услужливи и очевидно оттам се очаква някаква реакция. Ако има някаква съпротива от самата прокуратура, да излязат с декларация и да кажат, че не искат никой да се намесва в работата им.
"Хемусгейт“ беше най-важният изпит, който можеше да развърже политическата ситуация. Господин Сарафов издържа този изпит, защото наблюдаващите прокурори бяха преместени или командировани на други позиции".