Най-дългият мост в Ню Йорк е довършван цели десет години

, Когато се провеждат традиционните маратони в Ню Йорк, движението по едно от платната се спираДо средата на 60-те години пресичането на залива между остров Стейтън в Ню Йорк и квартала Бруклин става с ферибот. Дори в ясни и спокойни летни дни водачите на автомобили чакат цял час за да минат на другия бряг. При мъгливо време или когато заливът е скован от лед този маршрут просто не е използван. След 21 ноември 1964 г., когато е пуснато движението по горната палуба на моста “Verrazano”, пътуването между двата известни района на мегаполиса трае само няколко минути.
Още през 1888 г. се предлага идея за строеж на тунел под залива. В 1910 г. Чарлз Уортингтън рекламира своя проект за 775-метров стоманен мост с арка над водата висока повече от 80 м. Проектът е отхвърлен от военните. Причината е наличието на предварително подготвени изкопи за батареите на бреговата охрана, защитаваща залива. При строеж на мост те нямало да могат да бъдат използвани. Проекти за мостове и тунели под залива са представяни в кметството на Ню Йорк и през 1929 и 1937 г. Пред градските власти стои

дилема кой вариант да бъде избран
- жп тунел или голям мост, по който да могат да се движат автомобили и градската железница. В началото на 1941 г. са организирани публични обсъждания на проектите. Влизането на САЩ във Втората световна война осуетява за дълго време реализацията на замисъла за голям мост между Бруклин и Манхатън.
През 1946 г. е приета идеята за изграждане на висящ мост. Законодателното събрание на щата разрешава строежа. До 1949 г. обаче военните продължават да създават спънки за реализацията на проекта, мотивирайки се с опасността от накърняване на националната сигурност. След това те поставят изискването височината на моста да бъде не по-малка от 228 фута (70 метра), за да не представлява препятствие за навигацията в района на залива. В началото на 50-те години стойността на терените, определени за отчуждаване от военните, се оценява на 78 млн. долара. След дълги преговори консорциумът, нает за изграждането на моста, се спазарява да купи терена от армията три пъти по-евтино - за 26 млн. долара.
Окончателният проект на висящия мост между форт Уейдсуорт на остров Стейтън и форт Хамилтън в Бруклин е трябвало да струва не повече от 220 млн. долара. Цялата му дължина е определена да бъде 3,25 км, височината кулите, върху които виси - 217 м, височината на долната му палуба над водата по време на прилив - над 67 м, като по този начин под него да могат да минават големи търговски и военни морски съдове. В средата на миналия век нюйоркчани се надяват мостът да се изгради до 1960 г. и по него да могат да минават по 14,5 млн. автомобила годишно. В плановете от онези години се предвижда от федералната хазна да бъдат отпуснати 74 млн. долара за построяване на нови пътни артерии, които да са свързани с грандиозното съоръжение.
Започването на строежа се забавя заради съдебни процедури, предизвикани от собствениците на терени както в района на самия мост, така и в зоните на новостроящите се шосета към него. Едва в средата на 1959 година проблемите с осигуряването на парцелите за строителство са решени. В последния момент от Пентагона отново поставят свои изисквания за конструкцията на съоръжението - височината на отвора над водата при колоните да е най-малко 56 м. Изграждането на най-големия нюйоркски мост

започва на 13 август 1959 г.
На определено разстояние от двата бряга с помощта на кесони са издълбани основите на кулите. Откъм Бруклин дълбочината е 53 м, а откъм остров Стейтън - 32,55 м. В двата кесона са наляти общо 148 хил. кум. м бетон. Съоръжаването на основите е завършено за по-малко от 2 години и струва 16,5 млн. долара. В двата края на моста са издигнати железобетонни съоръжения, към които мостът се “привързва”. Откъм Бруклин то е с обем 156 хил. куб. м бетон, а от отсрещната страна - 129 хил. куб. м.
Двете кули са направени от 26 хил. тона стомана и се издигат над водата на височина 215 м. През техните върхове преминават четирите основни кабела, носещи висящата

конструкция, тежаща 81 хил. т.
За да се постигне равномерно разпределение на напреженията в нея, двете кули не са успоредни по вертикала, а са леко раздалечени при върховете си. Носещите кули са завършени през 1963 г. и за тях са похарчени 46 млн. долара. Между март и август същата година са монтирани четирите кабела. Всеки от тях е с диаметър около 92 см. След това започва монтажа на горната палуба на моста. Движенето по нея е открито през ноември 1959 г. Още близо 5 г. продължава и изграждането на долната палуба, която е пусната в експлоатация на 28 юни 1969 г.

Васил ТАШЕВСКИ
nanchev@sof.bg