Субтропичният климат, кристалносините води и неземните вулканични и пустинни пейзажи доведоха на Канарските острови над 15 млн. туристи през изминалата година. Островите са най-южният регион на Испания като най-източната им точка се намира едва на 100 км от Мароко.
Много преди испанските заселници да пристигнат в края на 15-и век, обаче, там процъфтявала друга цивилизация – гуанчите.
За произхода на гуанчите отдавна се спори и спекулира от археолози и историци. Според някои теории те са наследници на келтите или вероятно на викингите. Мнозина вярват, че те дори може да произлизат от митичните обитатели на Атлантида, съобщава BBC.
През 2019 година изследване на ДНК на древните мумии на острова разкрива, че те най-вероятно са бербери от Северна Африка, пристигнали тук още около 100 г. пр. Хр., а може би и по-рано.
Как точно гуанчите стигнали до архипелага не е ясно. Една теория предполага, че са плавали с малки съдове и са стигнали до островите Ланзароте и Фуертевентура. И въпреки че броят на заселниците също е мистерия, проучвания изчисляват, че 14 двойки биха били достатъчни да се насели архипелагът.
Археологическите проучвания предполагат, че гуанчите живеели в племенно общество, където вождовете или владетелите управлявали почти еднолично. Те се занимавали със земеделие, лов и събирачество, а диетата им включвала мляко, козе месо, свинско и плодове. Основно били облечени в туники от ярешки кожи и горни дрехи, направени от сплетени тръстики. Живеели в пещери или прости нискокаменни къщи.
Те започнали да използват пещерите като складове и храмове. Някои от тези структури са запазени до наши дни и показват, че гуанчите имали сложни астрономически познания. Дупките по стените на пещерите пропускали слънчевите лъчи в определени позиции в различните части на годината, отбелязвайки слънцестоене и равноденствие.
Една от най-забележителните такива структури е Риско Кайдо – селище от 21 пещери, издълбани във вулканична почва на 100 м височина над река Барако Хондо на остров Гран Канария. Смята се, че мястото е било използвано за хамбар, храм и астрономическа обсерватория със същите тези дупки, които пропускали слънчеви и лунни лъчи в пещерата, така че да осветят символични рисунки по стените.
Макар днес да се смята, че гуанчите не съществуват като отделен етнос, следи от културата им могат да се открият в обичаите и традициите на Канарите. Сред тях е силбо - езикът чрез подсвиркване на остров Гомера.
При идването на испанците през 1402 г. островите били гъсто населени с около 20 000 души. Местните наричали себе си „винчери“, което на техния език значи „родени тук“. Според сведенията на испанските историци местните били снажни високи до 2 метра широколики с подчертани очни орбити хора, но красиви.
Населението било смесено – повечето били тъмнокожи, но имало и руси и червенокожи със сини очи. В развитието си като цивилизация били в Каменната ера – не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Научните изследвания върху намерените мумии в пещерите на островите показват, че древните са били високи дългоглави кроманьонци появили се тук преди около 30 000 години.
Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света.
След испанското завоевание и изтощителна 80-годишна война броят им драстично намалял. След това по-голяма част от гуанчите са избити или отведени в робство. Останалите само около 2000 жени, старци и деца на островите постепенно се смесват с испанците, от които приемат християнството и губят езика си.