В Русия участието на Владимир Путин в тристранната среща с Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския град Шънджън беше посрещнато като сериозен дипломатически успех. За Кремъл самият факт, че руският президент участва в разговори с лидерите на САЩ и Китай в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), има значение, което надхвърля непосредствените резултати от срещата.
След години на западни санкции, дипломатическо дистанциране и опити Русия да бъде изолирана заради войната в Украйна, Путин отново се оказа в центъра на международно събитие с участието на двете други водещи ядрени сили.
В Москва това беше представено като доказателство, че политиката на изолация не е постигнала целите си.
Но зад официалното удовлетворение се крие и един по-сложен въпрос: дали Русия действително възстановява позициите си в международната политика, или просто получава възможност да демонстрира, че все още е фактор, с който трябва да се съобразяват?
Кремъл: Срещата е историческа и с голямо значение
Руското президентство определи атмосферата на разговорите като положителна. Помощникът на Путин Юрий Ушаков съобщи, че срещата е преминала в добър тон, а Кремъл бързо публикува съвместната декларация на тримата лидери.
Самият Путин заяви, че очаква голяма потенциална полза от тристранния формат. Още преди срещата той подчерта, че в условията на фрагментирана световна икономика и нарастващи военно-политически рискове партньорството е за предпочитане пред изолацията.
Особено показателно беше признанието му за ролята на китайския президент.
Според Путин именно Си Дзинпин е имал решаваща роля за организирането на срещата и за създаването на необходимата атмосфера за разговорите.
Това е интересен детайл. От една страна, Москва демонстрира близостта си с Пекин. От друга, признава, че инициативата и дипломатическата организация на събитието са били в ръцете на Китай.
За Кремъл обаче най-важното послание е, че Русия не е извън голямата международна политика.
Руските държавни медии: Путин отново е сред големите
Руските държавни информационни агенции отделиха значително внимание на срещата.
ТАСС публикува материал със заглавие, според което руско-китайско-американската среща е била успешна преди всичко благодарение на Си Дзинпин, цитирайки оценката на Путин.
В същото време основният акцент в руското медийно отразяване беше международното положение на руския президент.
Държавните медии представиха участието му като символичен пробив в опитите за дипломатическа изолация на Москва. Самият факт, че Путин разговаря на равноправна основа с американския и китайския президент, беше изведен като доказателство за запазеното глобално влияние на Русия.
Международният телевизионен канал RT също постави акцент върху готовността на Путин да води преговори с Вашингтон. В неговите коментари се отделяше внимание и на тезата на руския президент, че европейските правителства и Киев възпрепятстват постигането на мир в Украйна.
Така руската държавна пропагандна рамка изведе три основни послания:
Русия не е международно изолирана.
Путин е равноправен участник в разговорите за световната сигурност.
Москва е готова за диалог със САЩ, но няма намерение да се отказва от позициите си по Украйна.
Тази интерпретация има и вътрешнополитическо значение. Тя позволява на Кремъл да представи международното положение на Русия като доказателство, че страната не е отслабена от санкциите и конфронтацията със Запада.
Независимите руски коментатори: Русия е на масата, но вече не определя правилата
Много по-интересни са оценките извън официалната информационна рамка.
В анализ на ирландската обществена медия RTÉ, посветен на реакциите в Русия, се откроява критичното мнение на политическия анализатор Андрей Калитин.
Той определя формата като нещо, което не създава нов световен ред, а по-скоро нов безпорядък, който може да доведе не до мир, а до нови конфликти.
Политологът Дмитрий Михайличенко има по-умерена оценка. Според него самият формат е успех за Кремъл, но успехът е крехък. Русия седи на една маса със САЩ и Китай, но никой не е обещал тези срещи да станат редовни.
Неговото предупреждение е особено показателно: съществува риск от всичко това да останат само реторика и обещания.
Друг широко цитиран руски политически коментатор формулира проблема още по-пряко: Русия продължава да бъде важен играч в глобалната геополитика, но вече не диктува правилата.
Това е съществена разлика между дипломатическото присъствие и реалната политическа мощ.
В един от коментарите се появява и тревога, че Русия разполага с все по-малко козове в глобалната икономика. Без достатъчно технологично развитие и интеграция в международните пазари страната рискува да се превърне предимно в доставчик на ресурси за по-мощните икономики.
Това е критика, която засяга не само външната политика на Кремъл, но и самия модел на руското икономическо развитие.
Кой всъщност спечели повече – Путин или Си Дзинпин?
Един от най-любопитните аспекти на руските оценки е, че дори когато се говори за успеха на Путин, не може да бъде пренебрегната водещата роля на Китай.
Пекин беше домакин на срещата. Си Дзинпин събра двамата други лидери и получи възможност да демонстрира, че Китай е способен да организира диалог между най-мощните ядрени държави.
За Путин това беше възможност да покаже, че Русия не е изолирана. За Си обаче беше възможност да покаже, че Китай е центърът, около който може да се организира нова международна дипломация.
Тази разлика е важна.
Русия се нуждае от Китай за икономическите си връзки, търговията, технологиите и международната подкрепа. Китай, от своя страна, има интерес от партньорството с Москва, но разполага с много по-голяма икономическа тежест и значително по-широки възможности за отношения със Запада.
Следователно равнопоставеността на тримата лидери пред камерите не означава непременно равнопоставеност на техните държави в реалната международна система.
Украйна: Путин не отстъпи, но и не постигна пробив
Въпросът за войната в Украйна беше един от най-чувствителните елементи на разговорите.
В съвместната декларация на тримата президенти Украйна не беше спомената. Путин обаче заяви след срещата, че е припомнил на своите събеседници руската интерпретация за началото на украинската криза.
Той продължи да настоява за позициите на Москва, без да обяви конкретен компромис или нова формула за прекратяване на войната.
Това е важно, защото за руската вътрешна публика срещата може да бъде представена като дипломатическо признание, без Кремъл да е направил видими отстъпки.
От друга страна, липсата на конкретен напредък означава, че Путин не получи онова, което би било най-същественият практически резултат – договореност за промяна на американската политика по украинския въпрос или международно признание на руските претенции.
Следователно дипломатическият успех засега е предимно символичен.
Какво реално постигнаха тримата президенти?
Срещата завърши с обща декларация от четири основни направления:
Реформиране на Организацията на обединените нации.
Разширяване на производството и доставките на рафинирани петролни продукти.
Защита на имунитета на държавните представители и критика към прекомерното разширяване на международната наказателна юрисдикция.
Диалог за намаляване на ядрените рискове и предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия.
Особено важно за Москва е включването на въпроса за имунитета на държавните представители. Путин е обект на заповед за арест от Международния наказателен съд, издадена във връзка с обвиненията за незаконно депортиране на украински деца.
Декларацията обаче не отменя тази заповед и не променя международноправния статут на руския президент.
По отношение на ядрените оръжия също няма конкретен договор за съкращаване на арсеналите. Постигнато е съгласие за диалог, което е положително, но не представлява реално разоръжаване.
Така Москва може да отчете дипломатическо присъствие и политически дивидент, но не и голям практически пробив.
Икономическият фон: Зад дипломатическия успех стоят сериозни проблеми
Срещата в Китай се състоя в момент, когато руската икономика е изправена пред значителни предизвикателства.
Както отбелязва анализ на The Washington Post от 18 ноември, украинските удари по руски петролни рафинерии са засегнали сериозна част от преработвателния капацитет на страната и създават риск от нова горивна криза.
На този фон Путин използва форума на АТИС, за да представи руската икономика като устойчива и да подчертае, че растежът ѝ изпреварва този на Европа.
Но зад официалните икономически послания остават проблемите с технологичната зависимост, ограничения достъп до западни пазари и нарастващата роля на Китай в руската външна търговия.
Това прави отношенията с Пекин още по-важни за Москва, но същевременно поставя въпроса дали Русия не се превръща в по-зависимия партньор в тази връзка.
Основните изводи: Дипломатическа победа, но не и възстановена свръхсила
Руската реакция на срещата в Китай може да бъде обобщена в пет основни извода.
Първо – Путин постигна важен символичен успех.
Той се появи редом с президентите на САЩ и Китай и демонстрира, че Русия продължава да бъде фактор в международната политика.
Второ – Кремъл получи аргумент срещу тезата за международна изолация.
Срещата позволява на Москва да твърди, че западните санкции не са я изключили от глобалната дипломация.
Трето – Китай се оказа в позицията на домакин и основен организатор.
Си Дзинпин демонстрира по-голяма дипломатическа инициативност, докато Русия продължава да разчита в значителна степен на стратегическото партньорство с Пекин.
Четвърто – няма реален пробив по Украйна и ядреното разоръжаване.
Декларацията съдържа общи принципи, но не и конкретни ангажименти, които да променят международната ситуация.
Пето – в самата Русия има разлика между официалното самочувствие и критичните оценки за бъдещето.
Докато държавните медии представят Путин като един от архитектите на новия световен ред, независими анализатори предупреждават, че Русия рискува да загуби реално влияние, ако не преодолее технологичната и икономическата си зависимост.
Путин се върна на масата. Но кой държи картите?
Може би най-важният извод от срещата в Шънджън е, че Русия успя да демонстрира международно присъствие, но все още не е доказала, че може самостоятелно да определя посоката на световната политика.
Путин получи снимката, разговора и възможността да заяви, че Москва не е изолирана. Си Дзинпин получи ролята на домакин и посредник. Доналд Тръмп получи възможността да представи личната си дипломация като инструмент за промяна на международните отношения.
Но зад дипломатическия спектакъл остават нерешените въпроси – войната в Украйна, ядреното противопоставяне, икономическата зависимост и бъдещият баланс между трите държави.
За Русия може би най-важното е, че Путин отново беше приет в компанията на лидерите на двете други големи сили.
Но присъствието на масата не означава автоматично, че държиш картите.
Москва може да е излязла от дипломатическата сянка, но големият въпрос е дали Русия отново ще бъде архитект на световния ред, или ще трябва да се приспособява към ред, който все повече се оформя във Вашингтон и Пекин.