Алесандро Ронга, в. "Ил Джорнале"
Бъдещето на Башар Асад, разбира е основната, но не единствената ябълка на раздора между Владимир Путин и Реджеп Таип Ердоган. Други проблемни точки също заплашват да нарушат все по-несигурното равновесие.
Една от тях е Нагорни Карабах. Ситуацията в арменския анклав на азербайджанска територия, провъзгласил независимост през 1992 г. и опиращ се на политическата и военна помощ на Армения, в последните месеци се изостри, а с нея и отношенията между Баку и Ереван. За последните дванадесет месеца увеличеното присъствие на азербайджанските въоръжени сили на границата със спорната територия предизвика опасения за начало на открит въоръжен конфликт. Азербайджан заплашва със силови акции, за да върне в своето лоно сепаратисткия регион, а Армения завява готовност да защити заплашените братя с оръжие в ръка.
Тази обстановка на нарастващо напрежение, която през януари директорът на Националното разузнаването на САЩ Джеймс Клепер определи като предвестник на открит въоръжен конфликт, изглежда е в светлината на съвместните военни учения, които проведоха на 25 март военновъздушните сили на Азербайджан и Турция. Правителствени източници в Баку говориха за инициативи, които са предвидени в съвместната азербайджанско-турска отбранителна програма TurAz Qartali, която стартира през септември миналата година. Не трябва да се забравя, че тези етнически и културно много близки народи през 1992 г. подписаха споразумение за военно сътрудничество, което с годините се превърна в своего рода съюз, задължаващ двете страни да си окажат помощ в случай на агресия от страна на трета страна. Що се отнася до Азербайджан тази трета страна може да бъде само Армения.
Към това трябва да прибавим и това, че неотдавна Ереван получи от своя съюзник Русия кредитна линия за 200 милиона долара за закупуването на най-новите противотанкови и противовъздушни зенитно-ракетни комплекси и ред друго последно поколение въоръжение, излизащо от конвейера на руския военнопромишлен комплекс. Тази новина подробно бе съобщавана по държавни и официални канали. Никога досега край бреговете на Москва река такава мащабна военно - политическа операция не бе получавала такъв широк резонанс.
Много вероятно тази смяна на тона в руската политическа информация може да се обясни като своеобразно предизвикателство към Турция. Тя се чувстваше още в средата на февруари, когато Москва изпрати няколко изтребители в своята база в Армения, което дава възможност за предположения относно намеренията на Москва да създаде заедно с Ереван система за въздушна отбрана срещу Анкара.
Ако това е така, Русия за първи път привлича свой съюзник в операция, насочена срещу член на НАТО като отговор на милитаризацията на източните граници на алианса заради кризата в Украйна. Там през последните седмици се наблюдава взаимно привличане между Ердоган и Петро Порошенко.
Проведената в началото на март двустранна среща на върха завърши със заявка за общи усилия, за да се сложи край на „руската окупация на Крим“ и главно за да се укрепи сигурността в Черно море. Както и да се засили сътрудничество в рамките на НАТО и с възприемащата се като член на алианса Украйна. В крайна сметка нищо неочаквано. Като се имат предвид неотдавнашните търкания с Москва и разполагането на руски сили в Армения, е лесно да се прогнозира, че Ердоган ще търси сближаване с Киев в това, което приема като антируски ключ в черноморската ос.