Коренът на злото при Закона за кооперациите се крие в чл. 36, ал. 3, който дава възможност кооперацията по решение на кооператорите и с решение на БНБ при условия по ред, уредени със Закон да може да извършва влогово – кредитна дейност. Това заяви в отговор на въпрос на Факти.бг Елеонора Николова от Центъра за превенцията и противодействие на корупцията и организираната престъпност по повод на "изгорелите" член-кооператори в дупнишката Популярна каса.
В чл. 31, ал. 4, т. 6 от Закона за кооперациите е предвидена възможност самите членове кооператори да могат да предоставят средства под формата на заем, като размера на лихвата се определя от общото събрание. Всъщност тук идеята е самите членове на кооперациите да могат взаимно да се подпомагат като тези, които имат излишни средства предоставят срещу лихва средства, а останалите се възползват от едни заеми с преференциални условия. Това е част от кооперативното движение.
В чл. 36, ал. 3 , обаче, е дадена възможност кооперацията по решение на кооператорите и с решение на БНБ при условия по ред, уредени със Закон да може да извършва влогово – кредитна дейност. И според мен тук се крие корена на злото, заяви Елеонора Николова.
Първо самата идея кооперациите да се развиват във влогово кредитни институции при липса на нормативна уредба, която е само пожелана, но не се е случила, дава възможност превратно да се извършва тази дейност, както се е случило. И най-простото, и най-бързо решение е тази възможност да отпадне или пък, ако се реши, че кооперациите биха могли да извършват такъв тип дейност, да има политическо решение. Ако има подобна политическа воля, то трябва да има и специален нормативен акт, който да урежда в подробности дейността. Защото във всички случаи кооперациите не са кредитни институции, във всички случаи влоговете на хората не са защитени съобразно защитата, която се дава на всеки един вложител до 100 000 евро, т.е. хората, които си влагат парите нямат защитата, която имат всички останали граждани – вложители в банки. Най-малкото, ако аз бих била законодател, бих се ориентирала към най-простото решение отпадане на този текст. Защото той е останал неподкрепен от специален закон. Защото пак казвам самата идея за кооперативно движение, самата идея за сдружаване е член-кооператорите със собствени средства и усилия се обединяват, за да извършват по-добре определена дейност. Идеята е да се подпомагат взаимно помежду си, коментира Елеонора Николова.
Според нея самата БНБ като институция, която упражнява контрол по отношение на този тип дейност, би трябвало сама да интервинира намеса. Министерство на финансите също отговаря за финансовата стабилност и кредитните институции. По този начин се избягва и внасянето на данъци. Проблемът не е от вчера. Фрапиращ пример на времето бяха Студентските кооперации, които се занимаваха с износ на петрол по време на югоембаргото. Знаем, че те обслужиха първоначалното натрупване на капитала.
„Мисля, че и проблемът е обща неподготвеност във финансово отношение на българските граждани. Те продължават да бъдат точно толкова доверчиви и да се надяват на държавата в повече, отколкото тя е длъжна да се грижи за техните интереси. Но все пак тази кредитна дейност се е развивала в условията на пълна публичност, в центъра на едно градче, за нея са знаели всички и никой не е реагирал докато не е станала бедата”, заяви Елеонора Николова.
Добрата страна на кооперативната дейност
Законът за кооперациите всъщност е извикан на бял свят или урежда едни отношения, които датират от преди 9 септември 1944 г. Кооперативното дело е много разпространено, много популярно и много ценно, смята в същото време Елеонора Николова. Всъщност то обединява усилията на хора, които произвеждат един и същ вид продукция, най-често земеделска. Като техните усилия са да извършват това модерно, да се подпомагат при закупуване на семена торове техника и т.н. Разбира се кооперациите се създават и за извършване на друг вид занаятчийски услуги, шивашки, сладкарски. Така, че кооперативното движение е мога да кажа светло, необходимо и много ценно.
Като човек от по-старото поколение искам да кажа, че аз също съм била член на такава взаимоспомагателна каса. Това беше разпространено и възможно по времето на социализма. Съдът и прокуратурата, аз бях дълги години съдия, имаха такава взаимоспомагателна каса, тогава нямаше компютри. Първата собствена машина, съм си купила със заем от взаимоспомагателна каса. Тогава всеки, който желаеше можеше да стане член на касата, правеше встъпителна вноска и допълнителни такива, които не бяха страшни по отношение на възнаграждението ми. А след това почти без лихва член-кооператорите можеха да обслужват свои семейни или професионални интереси.
Така, че оказва се, кооперациите са и добро и лошо.